Истината разговаря с Любовта от Милена Димова

ИСТИНАТА РАЗГОВАРЯ С ЛЮБОВТА

От Милена Димова

Поседнали на приказка

добрата стара Истина и вечната Любов

започнали да спорят те улисано

за смисъла на земния живот.

Едната казала- без мен добрите хора са за никъде,

а Любовта попитала –така ли,

ще търсят, ще се лутат, но със питане

все някак си ще стигнат и до края.

А ти Любов нима си им потребна

нима от тебе някой има нужда

я виж ги,оплетени в проблеми дребни

не те поглеждат,даже те прокуждат.

Въздъхнала с величие,поспряла

не казала и дума Любовта

потънала в усмивката си бяла

погледнала към Истината тя.

Полегнала на рамото й тихо,

проронила единствена сълза,

тогава Истината без да пита

разбрала –влюбена била.

Видя ли ме, усети ли ме,тук съм

ненужна,непотребна, но една

недосънувана или във друг сън ,

където съществува и лъжа.

Прегърнала я Истината, слели се

и тръгнали към земния си брод.

Не съм сама приятелко, с теб ценни сме

на хората да даваме живот.