СЪВЕСТ
от Милена Димова
Спокойна съм,че още съм добра и цяла
разкъсвана от хиляди нападки и ситнежи.
Щастливо озарена в пъстротата бяла
сърдечно,слава Богу без бодежи.
Спокойна съм от мъжкото ти рамо
по всяко време страж на моя гръб.
Обичам те,приятел си и само
това ме спира да не ритна някой стълб.
А как напира с крясък моята болка
задавена в помийно безхаберен кич
зловонна смрад от"мисли",още колко
подобни думи да изшляпам като бич?!
Безчувствени,размазани от псевдо лукс помияри
разхождат своите задници и тесни рамене,
а всеки ден в мизерия смъртта талант ще свари
изпаднал милият,но не на колене!
За нас надявам се оставаме надежда,
че ще запазим чисти своите мисли и души.
Щастлива съм и в тебе се оглеждам,
на страж и съвестта ни е.Не спи!
