Тома Спространов:”Давайте повече свобода на децата си!”
Автор:Милена Димова
Милена Димова:Томи,музиката част от фантазията ти ли е?
Тома Спространов:Цялата музика,която съм избирал и пускал
през всичките години в своите предавания е фантазия за ума на хората.
Милена Димова:Знам от теб,че безкрайно обичаш своята
професия и срещите ти с различни музиканти.Любовта към музиката и хората имаше
ли я и в детството ти?
Тома Спространов:Да,любовта изобщо е кодирана в детето и
ние я носим за цял живот.Аз от своето детство помня своите любими герои като Мики Маус,но онзи от
книжките.Когато бях на пет години се научих сам да чета.Мама беше домакиня,но
нямаше много излишно време за мен,а татко беше зъботехник и понеже много обичах
приказките се научих сам да си ги чета.Относно музиката в детството
ми...помня,че първия изпълнител,който чух беше Луис Армстронг.Трябва всеки да
знае,че музикалната култура се формира от най-ранните години на човек.
Искам да се върна отново на книжките,защото обожавам
литературата за деца.В детството мои любими герои,освен Мики Маус бяха Смехурко
и баба Цоцолана на Ран Босилек,любимци ми бяха също и Макс и Мориц.Ей,големи
калпазани,изпекоха ги на курабийки най-накрая!Обаче аз си ги обичах,де.
”Тошко Африкански” от Ангел Каралийчев пък ми беше
направо фаворит.И „Приключенията на Лукчо” от Джани Родари много ги четях.Но
спирам до тук,да не би младата аудитория да си помисли,че им говоря на чужд
език.За жалост днес децата никак не обичат да четат.
Милена Димова:А вярваше ли в дядо Коледа?
Тома Спространов:Естествено!Коледа е магия и до днес за
мен,но не по онзи тривиален начин,сядане на вечеря и всеки дава пакет с подарък
на другия:”На ти от дядо Коледа”.Номера е да спиш и през нощта към три-четири
часа като се събудиш,отиваш пипнешком до елхата и там откриваш своите
подаръци.Ей,това е дядо Коледа за мен!Мирис на портокали и топли курабийки.
Милена Димова:Какво дете си бил?Как си изглеждал?
Тома Спространов: Остави се,много слабо детенце.Все
боледувах.Мама и татко ме разхождаха в Градската градина на Пловдив,облечени,наконтени
с бомбета и костюми,а приятелите им ги мъмреха:”Вижте се какви сте се
угоили,пък детето ви ще се счупи!”
Помня един куриоз от детството,макар че тогава не е било
никак смешно.Почти едновременно се разболях от скарлатина,от заушка,от дифтерит
и за капак жлезите ми се възпалиха.Но поне успях да заразя и сестра ми,а от там
и всичките си братовчеди.
Милена Димова:А на какво си играехте,когато не беше
болен?
Тома Спространов:В нашия двор и въобще по цялата улица
имаше един много рядък вид черница.И аз веднъж взех,че се намазах целия с
черници,за да приличам на индианец.Е,вярно бях най-автентичният индианец!Цели 20 дни не успях да се измия,търкаха ме със сапун и пясък – никакъв
ефект.Направо от прежулване кръв ми капеше.
А правехме и друго – играехме на космонавти.В един
изоставен,празен варел на двора едно от децата сядаше, а ние го пускахме с
варела по стръмнината да се търкаля.Така се редувахме всички, накрая се
прибирахме вкъщи целите в кал и прах.
Милена Димова:На какво ти ухае детството?
Тома Спространов:Много хубав въпрос – точно за мен,защото
аз по природа свързвам всичко с определени аромати.Детството ми ухае на много
неща,Едното ухание е от работилницата на татко,там миришеше на пластмаса,на разтопен восък и олово.Друг любим аромат е от шивашкото ателие на
баба ми Цонка – там ухаеше на креда и на гореща ютия.А най-любимият аромат от
детството ми е аромата на липа.Изобщо детството ми ухае на чисто.Обичах като
всяко дете да цопам в локвите и после да се мия.По три-четири месеца в годината
ходехме все боси по улиците.Това го предадох и на своите деца.Оставих им
свободата да се цапат по цял ден и после да се къпят отново с игра във
ваната.Моят съвет към всички родители е:давайте повече свобода на децата си!
Наред с това бях и много работлив в детските си
години.Пристигат дърва,стоварват ги пред къщата,кой ще ги хвърли и нареди в
зимника - аз.Пристигат въглища - пак аз ги гребях и прибирах. Имахме и
кокошки,за които също се грижех,сутрин събирах яйцата от полозите им и им берях
прясна трева от Бунарджика.
Милена Димова:Ти си успял да съхраниш детето в себе си,личи ти.
Тома Спространов:Да,и смятам,че това е най-важното
човешко постижение.Аз съм приятел и с децата си, и с внуците си,а те са заели
като бройка пръстите на едната ми ръка.Всички живеят в Англия,както знаеш и
когато им отида на гости не спираме да играем и да се забавляваме.Водя ги в
увеселителни зали,изсипвам един джоб с монети на входа и те играят до
капване.Веднъж стояхме в една такава зала цели 12 часа.И ни беше хубаво
на всички.Може би затова моите внуци не ми казват дядо,те ми казват
Томи,наричат ме по име като приятел.
И към моите деца бях безкрайно всеотдаен някога.Водех ги
всяка година на море,лежахме на плажа,събирахме миди,които после приготвяхме на
тенекия,плувахме,возехме се на моторници,летувахме и в планината,лагерувахме.А
колко животинки сме имали вкъщи – не мога да ги изброя всичките:кучета,котки,зайчета,костенурки...Сега
децата ми отглеждат в дома си в Англия таралеж.Сещам се,че аз като дете пък
много обичах охлюви,но не да ги ям,а да си ги отглеждам.Събирах ги и ги слагах
на външната страна на прозореца.Избирах си ги все едни такива,големи и
тлъстички.И сутрин като се събудех,отварях прозореца и те плъзваха
навсякъде.Е,вярно,че мама не спираше да мие прозорците,но израснах с любов към
животните.А,отглеждах си и паяци,даже им ловях мухи и им ги хвърлях в
мрежите.Така паяците ми винаги си имаха кльопачка.
/Тук Томата избухва в бурен смях.Изобщо по време на целия
ни разговор,той не свали усмивката от лицето си./
Едни наши приятели от Първомай, когато ни идваха на гости
ми носеха за подарък буби в пашкули,понеже ги отглеждаха.И аз им давах листа от
черница и по цяла нощ ги слушах как си гризкат.Ето още един аромат от детството
– нощите ми ухаеха на листа от черници.
Децата трябва да растат сред природата,да я
наблюдават.Така ще я обикнат за цял живот.А днес за жалост малките гледат
безумно нарисувани филмчета,където героите постоянно се тряскат по главите и
умират,във всичките им игри има убийства!
Милена Димова:На финала на нашия разговор,разкажи
ми,помниш ли първата си детска целувка?
Тома Спространов:Да, и тя не беше нито детска,нито
романтична.Моето първо гадже се казваше Бистра и беше с една година по-голяма
от мен.Тя в 11-ти,а аз в 10-ти клас.Заради нея щяха да ме бият батковците,а ние
не правехме друго,освен да ходим на едни безкрайно дълги разходки.В буквалния
смисъл на думата просто си ходехме.И един път пак така тръгнахме по
железопътната линия,и така се отплеснахме,че стигнахме чак до едно пловдивско
село.
Една вечер се престраших и за „лека нощ”реших да я
целуна,понеже бях чел,че така се правело.И двамата неопитни обаче се целунахме
и после познай какво – изплюхме се и си казахме:”Хм,и това ли било?!”Не
повторихме повече...с Бистра.
Милена Димова: Томи,пожелавам ти като на приятел да запазиш завинаги детето в теб и
своята детска вяра.Нека любопитството ти никога не те напуска!
Тома Спространов: Много ти благодаря,Милена!На теб и
Наско/певецът Наско Стефанов/пожелавам същото,защото знам,че вие освен за
възрастни,творите и за деца.Ти пишеш детски приказки и издаваш своите книги,а
Наско ги илюстрира великолепно с много умение и фантазия.Може да ти прозвучи
малко грубо,но е истина:децата са като животните.Обичаш ли ги и те ще те обичат!Помни
това.
Милена Димова с Тома Спространов и Наско Стефанов
