"НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ",откъс от приказката за деца/и възрaстни/от Милена Димова,автор на книгите"Марта в страната на Бялата птица","Жабокът звезда","Вярвай в чудеса".

                   НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ

Автор:Милена Димова

 

/откъс от приказката/.

Тя имаше меко личице като коледна курабийка,червени бузи като божур и усмивка като слънчице.Не беше нито стара,нито млада.Никой не знаеше на колко години е.Вълшебниците нямат точна възраст.Те съществуват от много години и ще ги има до тогава,докато вярваме в тях и чудесата,които вършат.Вълшебствата живеят в нашите умове и сърца,но ти знаеш много добре това,защото вярваш в чудеса!Вярваш,нали?Е,добре тази приказка  е за теб.

ВЪЛШЕБНИЦА В ГРАДА

Вълшебницата много искаше да полети към Земята,за да види как живеят хората,които всеки ден я затрупват с желания.Тя се качи на своята вълшебна колесница и реши да провери:

-         - Не тръгвай сама,приятелко! - говореха й другите вълшебници.Тя обаче твърдо бе решила и никакви закани и страшни истории за хората от Земята не можеха да я убедят в противното:

-         - Е,щом си го решила никой не може да те спре.Познаваме характера ти,нo си вземи повече вълшебства в багажа,за да не си сама,ако ти се случи някоя беда.Ние ще те наблюдаваме от Небето и ако наистина изпаднеш в огромна опасност ще те спасим.

-         - Благодаря!Ще ви изпращам поща всеки ден,за да ви информирам как живея долу сред хората.

-         - Не оставай прекалено дълго.Знаеш,че си вълшебница,а ако се превърнеш в човек ще изгубиш вълшебните си качества. Няма да е никак добре,ако се превърнеш в най-обикновен човек.Ние имаме нужда от теб,както и милионите желания ,които трябва да изпълняваш.Като вълшебница си много по-полезна на хората.Помни това!

-         - Разбира се,мили приятелки!Благодаря ви,а сега е време да вървя. – тя целуна всички за довиждане ,което й отне часове целувки.
Вълшебниците бяха неизброимо много и всяка имаше определена задача във вълшебния свят.Но сега за първи път някоя от тях слизаше на Земята сред хората.Всички й пожелаха успех,макар,че вътрешно се тревожеха.

Нашата вълшебница взе една огромна чанта с чудеса.Те нямаха размер и форма,затова не мога да ви кажа дали беше тежка чантата,но определено щяха да са й необходими на Земята.Хората вярваха в чудеса и тя добре знаеше това.Слизаше, за да помага,но и водена от любопитството да поживее като човек.

И така не след дълго вълшебницата се озова на Земята:

-         - Ами сега? - попита тя на глас и се огледа.

-         - Моля? - попита на свой ред един младеж,до когото беше кацнала по вълшебен начин.Сега те двамата стояха един до друг и се гледаха учудени:

-         Ти пък откъде се взе? Да не си някоя театрална актриса?

-         - Не,но много бих искала да съм актриса. - отговори вълшебницата.

-         - Ах,че смешен костюм! - продължи младежът. - Вече никой не носи рокли с кринолин,кадифени ръкавици и шапки с широка периферия.

-         - Колко жалко! - отговори вълшебницата.-Те са много красиви.

-         - Смятам да сложа точка на нашия разговор. - каза той. - Каквото и да си мисля за теб няма значение.Всеки има право да изглежда,както си иска стига да не пречи на другите.

-         - Напълно съм съгласна! - усмихна му се вълшебницата,после погледна през очите на младежа.Веднага разбра неговото съкровено желание,защото човешките желания бяха магьосническата й специалност.Вече хиляди години правеше това -изпълняваше желания.Улавяше ги с вълшебните си ръце чрез въздушната поща на мислите и ги изпълняваше.Някои по-бързо,други със закъснение.Зависеше от силата на човешката мисъл.Горе във вълшебния свят,тя имаше безгранични магични способности,но на Земята разполагаше само с вълшебствата в чантата си:

-         - Много обичаш това момиче,за което си мислиш,нали?Е,бъди спокоен,всичко ще бъде наред.Сега си нещастен,но скоро тя ще признае за чувствата си пред теб, и когато завършите университета ще се ожените.

-         - От къде знаеш всичко това? – подскочи младежа.

-         - Моето момче,магията на любовта е най-лесна за долавяне.Само за едно ще те помоля,постарай се да не се разделяте.Помни и чувствай обичта към своята любима,както го правиш днес, истински.

Вълшебницата махна с ръце и във въздуха полетяха милиони светли сърчица.Те затанцуваха над главата на младежа и се приютиха в сърцето му.

Най-хубавото предстои! – каза вълшебницата и пое по тъмната алея на парка...

   Милена Димова,детски автор