Бойко Станкушев:"Ние сме продукт на Вселенската фантазия"
Автор:Милена Димова
"Том си каза,че в края на краищата живота на този свят не е толкова безсмислен.Без да знае,той бе открил един велик закон,управляващ човешките действия.А именно - да накараш един възрастен или едно дете да пожелае нещо,необходимо е само да направиш това нещо,трудно постижимо"
Марк Твен
/цитирах на моя гост Марк Твен за начало на нашия разговор в "Повтори фантазията"/
Милена Димова:
Знам,че фантастиката е любим твой жанр в литературата.Вярваш ли в думите на Жул Верн,който казва,че човек успешно може да "пътува" чрез фантазията си дори и затворен между четири стени на една стая?
Бойко Станкушев:
Още като съвсем малко детенце,когато бях изправен пред невъзможността да изпълня някои свои желания съм си представял какво би било,ако нямам пречки.Преградите в съвременния свят падат непрекъснато и това ме радва. Една догма вече бивша,че няма нищо по-бързо от скоростта на светлината беше опровергана и то в един страхотен експеримент,който доказа,че въпреки всички приказки за криза,духовен упадък,черна енергия - човечеството е страшно мощно.То няма никакво намерение да се отказва от своите идеали.Сега ние сме в една абсолютно революционна ситуация.Пред факт, пред който всичко друго бледнее.Защото дори според Айнщайн,ако нещо се движи със скорост по-голяма от тази на светлината,то времето започва да тече назад.И нищо чудно някой ден с теб пак да се съберем в това студио,само,че в миналото!
Милена Димова:
Вярваш ли в разумността на Вселената?
Бойко Станкушев:
Абсолютно!Ние сме Вселената,тук обаче идва големият въпрос,дали тя би съществувала,ако няма кой да я осмисля,тоест ние,хората?!Вероятно да,защото ми е трудно да повярвам,че тя не е съществувала преди да съществувам аз.Вселената ни е създала като една разумна част от нейните усилия,затова и ние сме продукт на нейната фантазия.
Милена Димова:
И всеки един от нас е отделна вселена чрез своята човешка индивидуалност?
Бойко Станкушев:
Аз дори и по-далече стигам.Още като дете съм си го мислил,че както ние сме в една Вселена,а тя е в някакви други,така може би и в нас има хиляди,милиони...милиарди вселени.Те са паралелни и времето във всяка една тече с различна скорост.Те се разминават покрай нас,вътре в нас и ние с тях.Може би това е решаващата енергия,която ни помага да мислим, да сме креативни,да си задаваме въпроси и по този начин всеки индивидуално дава някакъв много мъничък принос за еволюирането на цялата тази огромна система,която ние сме нарекли Вселена.
Страшното е,че съществуват освен паралелните и други-антагонистични вселени,и когато човек не може да влезе в своята си вселена той не може да си намери и мястото никога,не постига и хармония сам със себе си.Именно това търсене започва в детските ни години,защото разбирането и неразбирането,удоволствието от знанието,възможността да се самообучаваме и в същото време да не пречим на другите да ни обучават прави от детето голям човек.От големия с малко късмет мъдър,от мъдрия-учител....и когато си отиде от този свят той оставя един добър спомен и пример.
Милена Димова:Какво се крие според теб в емоцията на спомена?
Бойко Станкушев:
Рационалното не е единственото,което носим в себе си.За мен емоционалното е по-важно,но тъй или иначе едното не може без другото.Въпроса е да не подценяваме емоционалните послания,емоционалните спомени,това прави хората по-смислени,по-добри и по-силни.Но в никакъв случай не ги прави по-безобидни понеже ги прави по-добри.Защото просветеният човек,който може да си самоопише и дефинира чувствата,не само знанията е вероятно най-силното нещо на света.А може би и във Вселената?!Защото сама виждаш -случват се какви ли не гадни природни катаклизми - човека ги преодолява,защото има една достатъчна вяра като модерен такъв,в силата на знанието си и в силата на емоцията си.Понякога може да си много ерудиран и интелигентен,но да не можеш да направиш и половин крачка напред,защото нямаш моралната сила.За да вярваш трябва да имаш силни чувства,душа и емоция.За да побеждаваш също или,за да претърпиш житейско поражение.И всичко това е наша закалка от детството.
Представи си хронологията на един човешки живот от бебе... до когато му е писано.Всичко е една верига от страдания,които възпитават.От нас зависи следствията от страданията да ги култивираме,така че да бъдат по-полезни,не само да трупаме опит,а да еволюираме,тоест да не се учим да решаваме проблемите на базата на собствения си опит натрупан от страданията,а да се учим да ги предугаждаме и избягваме.
Милена Димова:
И да инволюираме,да се завръщаме към себе си,където е скрито нашето "съкровище"?Завръщайки се към себе си,човек се завръща и към детството,нали?
Бойко Станкушев:
Аз ще се опитам да ти разкажа моя първи блед,акварелен спомен от детството как стоя в едно тенекиено корито пълно с вода и ми пари...много отдавнашен спомен.Друг спомен от много далечното детство - загубил съм се между едни релси,около мен има само вагони и огромни дървени трупи и ми мирише на масло...това е един случай, в който на около две годинки съм избягал от вкъщи.Ние сме живеели много близко до старата гара/София/и избягвайки съм се набутал между вагоните,без да е ясно какво съм правел там.Това е първият ми детски спомен,който е свързан с очарованието на свободата,за първи път съм бил сам през живота си,но и страха,че не знам какво точно става.Когато са ме намерили,баба много е плакала,майка ми и баща ми са били на работа,а чичо ми така ме е натупал,че съм се наакал.Но това пък не го помня/смее се/,понеже не ми е интересно не го помня.
Човешката памет не е механична,тя не е някакви кубчета и чипчета.Дори и всяко най-рационално нещо,което волю или не волю складираме в паметта си винаги е гарнирано с емоционален момент,който е нещо като лепилото,което гарантира,че този спомен ще остане по-трайно в главата.Затова смятам,че крайно неемоционалните хора са болни и опасни.А емоциите трупаме от детството си.
Милена Димова:
Говорейки си с теб за емоции си мисля,че нашите емоционални сензори кодират и аромати наред със спомените.Кои са твоите любими аромати от детството?
Бойко Станкушев:
Аромата на шоколад,който като всички деца и аз много обичах.Обичах сутрин и топла попара,даже си спомням как сядам,масата ми е до брадичката,връзват ми лигавниче,никой не е мислил за малките хора тогава и на мен масата ми се струваше правена като за великани.Аз обаче съм щастливо дете,което бърка с лъжицата и яде гореща попара.Този спомен в аромат и до днес свързвам като пример за домашен уют.Картинката на малкия Бойко,който яде гореща попара е моя спомен за сигурността,аз съм на защитено място пълно с любов.Това му трябва на едно дете!
Милена Димова:
Опиши ми семейната атмосфера,в която си израснал?
Бойко Станкушев:
Аз имах късмет,защото израснах между едни умни хора,внимателни,които се чувстваха малко самотни понякога спрямо външния свят,но не прекалено.Майка ми беше лекар,баща ми също,но ветеринарен.Възпитаван съм много либерално,те ме оставяха в една голяма степен да лавирам във външната среда сам.Изчакаха ме и ми дадоха правото да видя на къде ме тегли сърцето.А моя детски път на избор беше много лъкатушещ,занимавал съм се с музика,дрънкал съм на китара,бях радио конструктор,обичам техниката...И понеже искам да съм абсолютно честен ще ти кажа,че до 25- тата си година,аз хабер си нямах,че ще се занимавам с журналистика.Не съм и учил журналистика,бях един сравнително добър квартален монтьор на коли,мотори... от тогава е и голямата ми страст към моторите.И до сега си карам мотора.Всички ми се чудят и ме питат-ти луд ли си,на тези години?! Това е част от живота.
Аз си мисля,че способността човек да лети на крилете на въображението и фантазията си в детството е много силна.После към 30-тата година понамалява,защото много силно те ангажира външния свят-купона,страсти,любови,пийване,музика,работа...И в момента, в който човешкият материал започне да се успокоява и тръгне към третата възраст пак се връща това детското.То не е признак на безсилието на възрастта,по-скоро има една цикличност заложена от Дядо Боже във всички нас и има периоди в човешкия живот,когато имаш повече време да оставаш сам,както детето,така и възрастния.Това да останеш по-дълго време сам ти дава възможността да се обърнеш към себе си по за дълго и по-спокойно.Така не се поддаваш и на стреса.Става нещо,но ти вече знаеш какво е,минало ти е през главата,подготвен си...всичко това е неизбежно!Обръгналостта е също част от човешкия духовен финес,а душата е обвивката на същността!
