"ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА" детска приказка,автор:Милена Димова/Глава 5/

                                          ГЛАВА 5   

  

След историята с къпането той стана най-известия жабок.Вестниците се надпреварваха да публикуват снимките му и всички го хвалеха:

-        -  Кряк,ние сме богати!Вече не е нужно дори да пееш.Само ще те снимат и от това ще изкарваш луди пари.Може да си купиш човешки обувки.

-         - Но за какво са ми човешки обувки като аз нямам човешки крака?

-         - Защото така правят звездите.Можеш да си сложиш и корона на главата,според легендата,ако те види някое земно момиче и те целуне ти ще се превърнеш в принц.

-         - За какво ми е притрябвало да съм принц? Нали ме харесват именно защото съм си Кряк,защото съм самият себе си?

-         - Харесват те,защото си известен. - викна му агента.

-         - Но аз умея да пея,затова съм известен.

-         - Да, Кряк така е, но вече няма нужда да се хабиш.Сега си богат.

-         - Ех, къде ли е Жаболина! Само тя би ме разбала. - въздъхна Кряк огорчен.

-         - Честито, вече си известен. - викна му от някъде пак водното конче.

-         - Ей, здравей! Ходи ли до Жабокряк?Видя ли Жаболина?

-         -Не,съжалявам.

-         - О,аз трябва непременно да се върна там и да я видя.

-         - Защо Кряк, не ти ли е хубаво тук сред новите ти приятели?

-         - Ти не разбираш.Без Жаболина аз нямам  усмивка, нямам мечти и най-вече нямам вдъхновение.Тя единствена слушаше песента ми от край до край и пляскаше искрено, без преструвки.

-         Кряк, ами ако Жаболина е забравила за теб?Ти порасна и си тръгна,но тя ти е връстничка и също порасна.Ако се е омъжила вече?

-         - Не може да ме е забравила.Та ние бяхме най-добрите приятели!

-         - На кого не му пукаше за приятелството ви, Кряк?Виж,аз съм водно конче и докато летя чувам какво ли не.Чух и разговора ви на реката.После тя не отиде да се къпе,а плака с дни.Жаболина страда ,защото загуби най-добрия си приятел,ала пак не престана да те обича.

-         - Сигурно ли си в това водно конче?О, дано да е така наистина!

-         - Аз съм пратеник на Жаболина, глупаво момче такова! Още,когато замина тя ме помоли да бъда близо до теб и да внимавам да не изпадаш в беди.Тя няма моите крила,за да лети,но нейните мисли бяха с теб винаги.Тя ти даде кураж,когато беше заровил глава в тинята и искаше да умреш огорчен и обиден.Тя се къпа с теб в реката и те накара да се усмихнеш истински,тя бе до теб чрез любовта си и  не те остави нито за миг сам.

                        

                           

                Милена Димова автор на детската приказка"ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА"

Стихотворения за деца от Милена Димова ПРАЗНИК

ПРАЗНИК

  Автор:Милена Димова
/стихове за деца"Сънища в летящ балон"/

Днес е празник,поканих и гости
и ухае във къщи на крем,
ала някой вратата залости
и не могат да стигнат до мен.

Чувам в ъгъла май,че да плаче
моят минал красив рожден ден:
- Усмихни ми се,хайде юначе
скъп приятел оставаш до мен!

- Ама как,идва новата дата
през вратата ще влезе сега.
Мога доста добре аз да смятам
идва нова година една.

А пък мен ще захвърлиш в албума
между всичките снимки предишни.
- Не плачи,имаш моята дума,
че ще помня завинаги всички ви!

"ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА" ДЕТСКА ПРИКАЗКА.Автор:Милена Димова,илюстратор:Наско Стефанов/Глава 4/

                                    Глава 4

Кряк продължи да плува,докато стигна до един бряг уморен и пригладнял.От както тръгна не беше слагал залък муха в устата си.Не беше се и оглеждал във водите на реката.В такива моменти му стигаше да се огледа в очите на Жаболина,за да разбере, че е желан и красив. Тя му липсваше,но той не искаше да е дете, а звезден жабок като онзи Жарки-Старки,само че по-добър от него:

-         - Никога няма да си позволя да обиждам своите почитатели!

-        -  Къде са ти почитателите, момче? - попита го един възрастен жабок.

-         - Ами... аз още се доказвам,но скоро ще ме знаят по цялата земя.

-         - За да те знаят по цялата земя ти е нужен агент като мен.

-         - Ще ми станеш ли агент? - подскочи Кряк.

-         - Добре,дано да умееш да пееш.Тръгвай след мен, ще те заведа у нас да се нахраниш и изкъпеш,а когато си починеш и наспиш ще организирам първото ти участие в големия есенен панаир край реката.

  Дните за Кряк станаха натоварени.По цял ден възрастният жабок го водеше по кастинги и прослушвания.Кряк скоро щеше да е сензация, но не така си представяше звездният живот той:

-Мога ли да поплувам малко в реката, уморен съм!

- Не може.Ние с теб имаме договор и ти трябва да го изпълняваш.

- Но света няма да свърши с едно кратко плуване.Моля те!

-Нямаме никакво време за губене, още по-малко за детинщини.Трябва да се подготвим за зимата, да спечелим добри пари и да заминем на топло.

Кряк изпълняваше заповедите на агента си без никакви възражения, но погледа му ставаше все по-тъжен:

-Къде са пламъчетата в очите ти?-питаше го агента.-Хайде, усмихни се.  

Кряк се усмихваше, ала усмивката му не беше истинска.

Един ден над него прелетя познатото водно конче:

-Здравей Кряк! -помаха му то с нежните си крилца. -Виждам, че мечтата ти се сбъдна.Ти си известен певец,чувам за теб по всички реки.

-Така ли?-вяло попита Кряк и изпусна дълбока въздишка.

-Хей,аз ли те карам да въздишаш?Да не си алергичен към водни кончета?

-Не, не, напротив.Мога ли да те помоля нещо?Ще поплуваш ли с мен?

- На драго сърце! - каза водното конче и звучният им смях огласи реката. Звездният жабок имаше чувството, че отново плува с Жаболина.Той мислеше тайно за нея и това беше поводът да е толкова тъжен и унил.Вече дори не пееше,както преди,правеше го по задължение и за пари.Кряк беше станал истински възрастен звезден жабок:

-Вижте Кряк се къпе във водите на реката.Бързо да го снимаме,който публикува първи снимката във вестника ще стане топ репортер на годината. И светкавиците на апаратите засвяткаха като гръмотевици.

-Аз бях до тук.- каза водното конче и побърза да се отдалечи.

-Почакай, моля те, ако случайно минеш покрай Жабокряк поздрави Жаболина от мен и й кажи...., че ми липсва. Тя е моята най-добра приятелка.

-Ако мина ще й кажа!

Кряк остана с фоторепортерите.И, о, ужас те го снимаха без бански!

                                            

             

авторката Милена Димова на литературна среща с деца.

Стихотворения за деца от Милена Димова/РАЗБИРАТЕЛСТВО/

РАЗБИРАТЕЛСТВО

Автор:Милена Димова

-Канени сме на коктейл!-

викна пъстрият петел,

ей, чинията донесе

бабиното внуче Весе.

Дини, вкусни плодове

носи туй добро дете

и картофени обелки,

както и листа от зелки.

Яжте и благодарете

на стопанките ни двете

чудно вкусно ни гощават

и белите ни прощават.

Вчера бялата кокошка

е помислила за брошка

червейче едно в доматите,

ама здраво ще изпатите!

Казвал съм ви не веднъж,

че в градината след дъжд

няма вие да бодете

с човки хубавото цвете.

Пиленцата жълтоклюни

дето се родиха юни

ще извеждате навън

да се хранят с цъфнал трън.

-Как, тръна е за магарето-

викна гъската на Марето

през съседския стобор

вся кавагата в този двор.

-Ти недей да се обаждаш

викна й петела важно.

-Гледай своите деца

Спор роди се от това.

После в миг му домъчня

май,направил бе беля.

Не е хубаво така

да се карат през плета.

-Доведи и твойте рожби

да опитат вкусни гозби,

доведи ги най-подир,

че да сключим ние мир.

Чуй, доброто споделено

е със разум надарено.

Щом задружни сме, нали

и денят ще ни спори?

А пък дребните кавги

да оставим настрани.

Туй е изводът голям

не живее никой сам,

а храната подредена

най е сладка споделена.

Стихотворения за деца от Милена Димова/Бабиният двор/

 БАБИНИЯТ ДВОР

Случи се, то бе веднъж

заваля проливен дъжд

и прокапаха на всички

хора, твари и тревички,

къщичките за беда

се превърнаха в река.

Сбра се бабина дружина

преброиха се –дузина

и решиха на събрание

да издигнат мощно здание,

във което да се скрият

пък водите вън да мият.

Нека видим ний сега

Мили, хубави деца

и кои ще са герои

в тези пролетни порои.

Зайо Байо най-напред

дворният юнак напет,

катеричка рунтавелка

после пъргавата белка,

кучето Балкан, прасето

и на кравата телето.

Агънцето и овчичката

са на дворчето душичката,

мишчицата и патока

ей, я бабината стока!

Хубаво,обаче всички

нямат нужните ръчички

как се къщичка строи

с тухли здрави и греди?

Важното е,че желание

имат те за свое здание.

Бабата добра, нали си е

бързо стоката покри си

тъй, че дъжд да не вали

тези бабини души.

Със найлонче и подпорки

и под погледите зорки

съгради им тя сайвантче

със преградки и таванче.

Сгушиха се там на суша

този дъжд дойде до гуша

на животните от двора.

Петльо викна през стобора:

-Ей,небенце тъй сърдито

спри туй спукано корито

дето от очи ти пръска,

че направи ни на гъски!

Миличката наша баба

няма сили тя да става

и на нас добрите твари

къща здрава да направи.

Ще издавиш тъй в потока

цялата градинска стока,

спри от твоите очи

този дъжда да не вали.

Усмихни се приветливо

виж се колко си красиво!

Чу небето тези думи

и изтри дъжда със гума,

цялата земя просветна

на животните олекна.

Цъфнаха цветенца всички

вдигнаха от сън главички,

шарена дъга изви се

ей, я бурята стопи се!

И заскачаха засмяни

във реката жабурани,

хора,животинки птички

радост озари ги всички.

Тъй и зданието голямо

на чертеж остана само,

ала нашите герои

се спасиха от пороя,

затова, че се обичаха.

Дружно всички се затичаха.

Плясна бабата засмяна:

-Ей, и капка не остана!

В хубавата й градинка

цъфна китната гергинка.

Изводът е най-подир,

че и в дъжд като от вир

трябва обич, разбирателство

и надежда, и приятелство!