Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

Синьото лято на нашето детство!

От Милена Димова 

 

 

Красивото лято често е синьо и топло като морето,но има един особено син спомен от моите детски години,за който винаги си спомням с усмивка,подсвирквайки си познатата мелодия от „Синьо лято“
 Това е един великолепен испански сериал,създаден през 1980 година от режисьора Антонио Мерсеро.

 Филмът описва приключенията на група приятели,деца и младежи, на ваканция в Нерха, малко градче на крайбрежието на Андалусия.Действието се развива в 19 епизода.Започва със "Срещата" и завършва с "Краят на лятото."
От 2005 година във ваканционното градче Нерха има булевард,който носи името"Синьо лято", по който често минава един от актьорите/вече пораснал/,малкият Тито. Мигел Ховен днес работи като рецепционист в голям хотел в Нерха.Той единствен от актьорите е бил местен,останалите деца артисти са избрани с кастинг в Мадрид.

"Спомням си абсолютно всичко, защото това е най-хубавият период от живота ми. За мен снимките на "Синьо лято" бяха като игра. Аз си бях вкъщи, в Нерха, и просто се забавлявах.
Смятам, че и за другите деца това бе една приятна игра и нищо повече. Може би затова сериалът стана много интересен и е винаги актуален. Всички деца от тайфата - Хави, Беа, Деси, Кике, Панчо и Пираня, бяха невероятни. Тогава с Пираня станахме много добри приятели и приятелството ни продължава и до днес.Ние играехме себе си и това не беше никак трудно, работехме по десет часа на ден и въпреки всичко не се уморявахме. А самите снимки продължиха година и половина." - разказва порасналият Тито.

"Това беше най-прекрасният период в живота ми досега. Спомням си, че в Нерха ми харесваше абсолютно всичко и въобще не исках да се връщам в Мадрид след края на снимките. Ето,от тогава, вече повече от 30 години, всяка година ходя за по няколко дни в Нерха, защото много обичам това градче. Тази година ще отида през септември, когато има по-малко туристи. Ще гостувам на семейството на Мигел Ховен и жена му Мария."-казва Кристина Торес,известна като Деси в "Синьо лято".

" Всички деца бяхме избрани на кастинг в Мадрид. Единствен Тито беше "привилегирован" и го избраха на място, в Нерха.Мен ме избраха съвсем случайно. Преди това никога не бях имал вземане - даване нито с киното, нито с телевизията. Аз съм единственото дете в семейството и целият ми живот досега е минал в Мадрид. Как попаднах в "Синьо лято" ли? Историята е много забавна.
Дъщерята на хлебаря от магазина, където майка ми пазаруваше, работеше в рекламна агенция. Един ден казала на майка ми, че се организира кастинг за сериал и се търси дебело момче с лунички, което обича да яде. След дълги увещания най-накрая мама ме заведе на кастинга, въпреки че беше сигурна, че няма да ме вземат за ролята. Срещата ми с режисьора Антонио Мерсеро продължи около 15 минути и той бързо реши, че именно аз съм перфектен за ролята на Пираня. Затова винаги ще бъда благодарен на случайността и провидението, които ми помогнаха да участвам в "Синьо лято".-разказва Мигел Анхел Валеро,познат като Пираня.

Забавните истории и непринудената игра на всички в сериала го запазва в съзнанието ми като спомен за магично и същевременно реално преживяване.Сякаш тези момичета и момчета,художничката Хулия, и разбира се Чанкете са били мои истински приятели в детството.

 Ние,хлапетата приемахме сериозно целият филм, и с веселите,и с тъжните истории.Някои деца от нашата  компания имаха сходни проблеми/бяха деца на разведени родители,деца преживяли смърт на близък човек,изпитваха своите първи любовни трепети.../
Изчетох много материали в интернет за героите от"Синьо лято".Голям интерес предизвикват информациите какво се случва с артистите в наши дни.Някои снимки и подробности от живота на порасналите герои откровено ме натъжиха.
И за да запазя аромата на синьо лято и приключения,аромата на горещ пясък и загряти гуми на велосипеди,аромата от морската градинка с домати на Чанкете пред закотвения кораб,аз ще спра до тук.
Идеята на сериала"Синьо лято" бе да покаже на децата,на тийнейджърите,и да припомни на родителите значението на приятелството,на толерантността,на любовта към природата.
"Синьо лято" не е просто чудесен детски филм,"Синьо лято" бе прекрасен морален старт в нашето детство.И аз съм сигурна, че всеки пази своя личен урок от  добре замислената история с дъх на море,приятелство,любов,наивност и чистота в отношенията.

Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

Братя Мормареви:""Детето иска да му разкажеш една интересна история, и то да му я разкажеш хубаво.

 

Автор:Милена Димова

Както вече може би сте разбрали,идеята ми е чрез този блог  да разказвам истории за детството.През годините осъществих разговори с над двеста госта в"Повтори фантазията",хора с принос към българската култура и изкуство.Всеки по уникален начин ми разказа най-съкровените спомени за аромати и преживявания от детските си години.
Братя Мормареви са важна част от моето детство със сюжетите и сценарии за филми,които са създали.За жалост вече не са между живите и няма как да ги попитам на какво им ухае детството,какъв спомен пазят за родителите си,за детските приятелства,какво е усмихвало детето в тях като възрастни.
Двамата автори са били словоохотливи и са разказвали за себе си в много интервюта , в свои книги, пред приятели.Опитах се да изчета повечето налични материали в интернет,но ударих на камък.Те рядко са разказвали за своето детство.Затова ще се опитам да сглобя една мозайка от случки,мисли и събития,защото дори и да няма как да разкажа за детството на братя Мормареви,бих могла да припомня за талантливите автори,оставили следи в детството на няколко поколения малчугани с творчеството си и вниманието към  децата. 

  

Те са сценаристи на филмите"Войната на таралежите","С деца на море","Изпити по никое време", "Мъже без мустаци", ","13-та годеница на принца", "Васко да Гама от село Рупча","Задача с много неизвестни"...

 "Детето не можеш да го излъжеш с никакви дълбокомислия.То иска да му разкажеш една интересна история, и то да му я разкажеш хубаво.Ето това е по-трудното в писането за деца.Още в първия си филм"Таралежите се раждат без бодли" излязохме с тезата,че децата се раждат чисти и с течение на времето се развалят.Истината е,че у всеки човек е заложено и доброто и злото.От възпитанието на детето зависи кое ще вземе връх.
Що се отнася до правилата,които трябва да спазва авторът на детски творби,ние не ги знаем.В едно нещо сме сигурни обаче - детето зрител не трябва да бъде оставяно да скучае нито за миг.Затова препоръчваме на възрастните - тези,които не могат да помогнат на децата да им е интересно,когато учат и играят,поне да не им пречат.Ние сме убедени,че децата нямат нужда от нравоучение,а от личен пример." - братя Мормареви.

Мориц Йомтов и Марко Стойчев/както са се наричали/ сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки и стават Мормареви.Прибавят и братя,защото са такива по перо.

Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио - редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е работел от години, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно.

 “Във всеки случай не сме братя, скрихме се зад този псевдоним, когато бяхме по-млади, по-амбициозни и предпочитахме да се смеем на другите, вместо те да се смеят на нас”, шегува се с мотивите на тандема Марко Стойчев.

Мориц Йомтов е роден в София и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София.Усмихнати мечтатели и фантазьори, за тях писането е радост и забава.

"За съжаление не си спомняме точната година, когато и на нас си се дощя да станем сценаристи. Едни от най-близките ни приятели бяха изявени сценаристи и ние се питахме с какво са по-умни от нас. По едно време пишехме фейлетони, кратки хумористични разкази, обикаляхме редакциите и преживявахме добре. Скрити зад псевдонима Братя Мормареви спокойно изслушвахме всякакви оценки за това, което сме написали. Някои считаха, че правим халтура, а ние си мислехме, че вършим сериозна работа, като се опитваме да развеселим българския народ", разказват навремето те. 


"Не мога да не съчувствам на онези, които си мразят работата", казва Марко Стойчев.

 "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", разказват още те."Пишем за възрастни, но с герои деца. После се оказа, че това били детски филми, защото каквото и да напишем с герои деца, критиците все го определят като "детско". Не се възпротивихме, дори с удоволствие приехме съдбата на "детски автори", защото обикнахме тази публика. Тя е най-благодарна и искрена, с по-спонтанни реакции."

Как са работили заедно?Сядали всеки следобед в кухнята на жилището на Мориц и започвали да играят американски белот. Докато редят картите си говорели. И така почти четиридесет години, през които написват почти четиридесет сценария и новели, множество фейлетони, скечове и няколко романа. Редуват се на машината за писане и е невъзможно да се определи кой какво е написал.


Карали ли са се? "Няма такъв случай.Шегуваме се и се смеем във всяка една ситуация."


"Животът е смешен и затова си заслужава да се живее" бил техният девиз.

 Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли.
А аз с усмивка си припомням реплики,измислени от тях в "Таралежите се раждат без бодли".

“- Червена точка ти нося! - похвали се той. - Знаех си стихотворението.
-Браво! - похвали го Ташев, взе го на ръце и го целуна по бузата.
- И две черни, обаче!
- Така ли? - правеше се на строг Ташев. - За какво?
- За плюене на другарче. Само един път го наплюх, а другарката ми сложи две черни точки.
- Друг път така да не правиш!
- След училище обаче го плюнах и за другата точка.”
 


"- Ей, - изпречи се Маляка и посегна, но получи такъв шамар, че се хвана за бузата и запелтечи: - Що се бийш, ма!

Вместо отговор момичето му удари още един шамар и си тръгна.

- Пикла! - викна след нея Маляка."

Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

Георги Парцалев:"С пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много."

 

 От:Милена Димова

 - Ха-ха, чичо Манчо, снех те!",реплика след,която идва  детският смях на героя от "С деца на море",Пипси.
А ролята на чичо Манчо изпълняваше незабравимият Георги Парцалев.Точно този филм винаги свързвам с детството,защото носи романтизма и аромата на онези години.
Много исках да разбера какво дете е бил Георги Парцалев,но трудно се намират такива подробности за жалост.Всеки е говорил с артиста ,докато е бил жив за ролите му в киното и театъра,за интимни тайни от живота му...,и никой е се  е сетил да го попита за неговото детство!Както и да е, ето какво открих като спомени и разкази от хора,близки до артиста Георги Парцалев.

из:"Тъжният клоун"/Илия Ангелов/. 

"Той с голяма гордост винаги казваше, че е родом от град Левски и никога не го видях да се срамува от това.

Пред мен,майка му си спомняше, че родила сина си около 6 часа сутринта, когато пропявали първи петли. Бай Иван/баща му/ обаче настояваше, че било около 9 сутринта, когато той отварял собственото си магазинче.С чувство за хумор баща му казваше, че точно в 9 часа ревяло и тяхното магаре Минчо, та покрай този факт си спомнял часа на раждане на Георги. Момчето било кръстено на дядо си по майчина линия, който бил свещеник.

Леля Веска/майката на актьора/ казваше още, че Георги бил много плачливо бебе - ревял и денем, и нощем. А сестрата на Парцалев - Сийка, която е с 4 години по-голяма от него, също не пропускаше да отбележи:

  -По цяла нощ плачеше и аз си запушвах ушите с памук и бягах да спя в другите стаи.

Семейство Парцалеви били заможна фамилия. Баща му имал голям магазин. В него продавал всичко: копчета, игли, шевни машини „Сингер“, дори велосипеди. В магазина се предлагали още боза, бонбони и локум, все любими неща за децата. Може би оттам Парцалев обичаше тези лакомства толкова много,нещо което го връщаше в детските му години.

Мечтата на Бай Иван била да направи сина си лекар.Георги обаче не искал да става лекар и да учи медицина, но явно, не се е противил на желанието на баща си. Майка му не вземала отношение по този въпрос. Порасналият юноша обаче прекарвал все повече време в киното срещу дома им и гледал филмите по няколко пъти. Сестра му често го виждала да стои пред огледалото, като се мъчел да си оправи силно щръкналата черна коса. Парцалев много пъти признава пред публика терзанията от детството си:

- Като се погледнех в огледалото виждах, че нямам красотата на Шарл Боайе и Кари Грант. Това бяха много хубави мъже, със завидна красота, а аз бях много по-слаб, отколкото сега, косата ми стърчеше на всички посоки и единственото, което имах бяха очите, които светеха в тъмнината. Тогава не знаех, че освен красота, за да станеш актьор, трябва и нещо друго.

Тринадесетгодишен Парцалев решил да се възпротиви на баща си и един ден му казал:

  - Тате, аз искам да стана артист. Не искам да уча за доктор.

  - Ще станеш, няма къде да идеш, ще станеш! - отсякъл бай Иван, - Искаш Дончо да не е сам в града!

На гара Левски имало един артист на име Дончо, който бил вечно пиян. А на гарата - кал колкото щеш. Та въпросният Дончо ходел окалян от главата до петите.

  - Погледни го, - казвал бай Иван, - ако искаш да приличаш на него, добре! Аз искам лекар да те направя, а ти артист, та артист. Няма да стане!"

Майката на Георги Парцалев казвала:" Знаех си, че ще стане артист и то добър, защото от малък много ме лъжеше, като порасна започна да лъже по-малко. Сега вече не лъже. Сега хората го лъжат, защото много вярва в тях. Иначе мен понякога пак продължава да ме лъже."

Актьорът си спомня за това време:„Тогава послъгвах майка ми и тя за наказание ме връзваше за ябълката в двора. Положението беше поносимо до 12 часа, когато банковите чиновници, които работеха срещу нас, излизаха в обедна почивка. За да не ме видят в такова унизително положение, започвах да тичам с въжето около дръвчето и се намотавах около него, сякаш си играя.“ 

Георги Парцалев бил известен и с пословичната си любов към децата. Още когато кукленият театър се намирал на улица “Пиротска” №117, Парцалев играел без хонорар ролята на Чичо Панталей.

 

"Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То с пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне." - Георги Парцалев.

"Жоро, гледам тези неща и си спомням за веселото ни детство, когато се катерехме по къщите и бягахме по улиците. После пораснахме, а ти ми правеше чудесни серенади. Винаги ще те запомня весел, симпатичен и добър приятел. Спомням си често за теб". 
Това е написала в книгата за посетители Донка Цончева в къщата музей на Георги Парцалев.

 

Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

"Ну, Погоди" - “Не обиждай малкия, защото ти сам можеш да попаднеш в глупаво положение”.

 От: Милена Димова

За мен беше празник,когато по телевизията излъчваха "Ну, погоди".Толкова настроение и смях имаше във всички серии!Разбира се,бях на страната на Заека,чудесно нарисуван и озвучен,но и Вълкът ми беше симпатичен,особено,когато си получаваше заслуженото.Всъщност винаги.И в края на всяка серия  си мислех,че двамата герои все някога може и да се спогодят.

 "- Ну, заяц, ну, погоди!"Класика!
В кино"Култура" на площад "Славейков" също съм гледала сериите десетки пъти задължително с приятели,за да не се смея самичка.
Затова не с носталгия,а с ведро чувство за добре изкарано детство си припомням и сега за"Ну,погоди".

Вълкът и заекът са герои в много филми и много народни приказки. Но Вълкът и Заекът в „Ну, погоди!" са нещо различно. Те радват вече поколения наред - не само деца, но и възрастни,има български фенове запазили всички серии на анимацията в личната си колекция на ролкови ленти.
Първата прожекция на филмчето е през 1968 година. Направени са общо  20 епизода във времето. В България сериалът е излъчен за първи път в началото на 70-те по БНТ. Текста чете Александър Воронов.
 Идеята за филма е на руския режисьор Вячеслав Котеночкин.

 

 Той решава да развие темата “Не обиждай малкия, защото ти сам можеш да попаднеш в глупаво положение”. Режисьорът споделя мислите си с писателите сатирици Аркадий Хайт и Александър Курляндский и не след дълго сценарият на филма е готов.
 Първоначално Вълкът е трябвало да бъде озвучаван от Владимир Висоцки, но не е утвърден и е заместен от Анатолий Папанов. От първоначалните записи с озвучаването на  Висоцки е останало само свирукането на Вълка в епизод 1, което е по песен на Висоцки ,„Песня о друге" от филма „Вертикал".

 "През 70-те години всеки нов епизод се посрещаше като кинопремиера - а то си беше и така, защото руснаците вадеха 1 серия средно на 13 месеца.И така от 1969 до 1986 ,класическият период на сериала докараха едва до 16 епизода." - спомнят си зрители.
 Първоначално идеята е била за един филм, но след големия интерес, се появяват и останалите 15 серии. Поредицата спира за известно време след смъртта на Анатолий Папанов. Режисьорът решава да прекрати сериала, заради озвучаването. Зрителският интерес обаче е огромен. Намират се стари записи на гласа на Антолий Папанов и на базата на него се правят следващите два епизоада – 17 и 18. Последният се излъчва през 1992 година.
 "За разлика от класическите рисувани филми на Уолт Дисни тук се криеше извор на самочувствие за слабия и онеправдания човек, тормозен от държава и всякакви не държавни наглеци." - разказват още почитателите на "Ну,погоди".
Прекрасно създадените образи са донесли дългогодишна популярност на мултипликационния сериал, за създаването на който невероятният аниматор Вячеслав Котеночкин е посветил почти 20 години от своя живот. 

- Заяц, Заяц, ты меня слышишь?
  -Слышу, слышу.
Гласът на Вълка се озвучава от актьора Анатолий Папанов,а на Заека от  Клара Румянова.

  “ Писмата идваха у нас в чували- спомня си синът на режисьора,Алексей Котеночкин- Понякога нямаха адрес.На пликовете просто пишеше :”Москва, за “Ну, погоди” или “Москва. За Котеночкин”. В писмата децата молеха баща ми да продължи работата над сериала.Едно петгодишно момиченце дори молеше да се снима “Ну, погоди” - “безкрайно, до смъртта ми!”-помолило то.

Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

"Бързи,смели,сръчни" - игрите са като приказките,от които децата винаги ще имат нужда.

От:Милена Димова 

Липсват ми предавания за деца в ефира на българските телевизии.Частните такива,за да вземат лиценз залагат в програмата си под"предаване за деца",какъвто и да е анимационен филм или в най-добрия случай игрален на"Дисни".Разбирам,че според концепцията на телевизиите съвременните деца нямат нужда от детски предавания.Те имат компютри,които да"запълнят" тази ниша.
Не знам, дали днешните деца биха се радвали на нашите филмчета от детството?"Пчеличката Мая"не е шумна и крещяща анимация,макар,че й направиха и осъвременена версия,
"Мечето Ръкспин","ОЧЗ"/Организация на чудовищата и злодеите/,игралните филми"Куче в чекмедже","Таралежите се раждат без бодли","Изпити по никое време"...

Всички тези поредици бяха оформени в детски блок,който с нетърпение очаквахме,прибирахме се да ги изгледаме и пак излизахме навън да играем.
Предаванията за деца обаче са нещо съвсем различно.Образователни,забавни,с актьори,кукли,детски песни ,те определено носят и оставят послания в децата,поднесени добре обаче,а не просто да се отбие номер,че се"твори" предаване за деца.
От моето детство помня предаванията:"Бързи,смели,сръчни","Не се сърди,човече","При нас е весело"...Имаше и скучни/поне за мен/и макар,че нямахме избор да превключим канала и да открием по-добро,в онези години това действие беше равносилно на излизане да си играеш с децата.

Реших да върна спомена си за детското състезание"Бързи,смели,сръчни",което се излъчваше всяка събота от 10.00 часа по Българската Телевизия.Пред чиния с пържени филийки със сладко сядах и стисках палци на моя избран детски отбор.Знаех си,че от мен спортист няма да излезе,но предаването ме приковаваше пред екрана.А после импровизирахме с децата от квартала различни спортни състезания,които бяхме видели там.Тичахме,скачахме с чували,хвърляхме топки,честно се оценявахме едни други,че дори и награди си раздавахме.Предаването имаше една важна мисия,да създаде любов в нас,децата към спорта,движението и победата.И успя.

А ето и историята,която успях да намеря и подредя за "Бързи,смели,сръчни" като приятен спомен от детството.

 "Бързи, смели, сръчни" е спортно-занимателното предаване, което се излъчва всяка събота от 10.00 часа в ефира на държавната телевизия. За първи път "Бързи, смели, сръчни" се появява на екран на 10 октомври 1969-та и остава там цели 22 години.Участниците в "Бързи, смели, сръчни" са разделени на отбори и се състезават в изпълнението на различни физически задачи, като слалом между препятствия, скачане с чували, различни игри с топка и други. В отборите участват ученици от началните и по-горни класове. През 1979 година "Бързи, смели, сръчни" се превръща в копродукция между българската, чешката и унгарската телевизии.Водещ на предаването е  Бате Мишо - професор Михаил Бъчваров,многократен рекордьор на България по лека атлетика,който напусна този свят през 2009-та година.
"Училищата се редяха на опашка, за да могат да участват в предаването.А идеята бе хлапета да започнат да се занимават със спорт." - спомнят си хора от екипа.Интересно е едно сравнение на професор Константин Жалов - главен съдия в предаването.Според него тогава в "Бързи, смели,сръчни" децата са влагали повече емоции, отколкото днешните ни професионални спортисти.Популярното предаване обикаля цялата страна, снима се и в села.
 „До известна степен това бе началото на спорта за всички у нас. - казва Константин Жалов. - В училищата се правеха кастинги за отборите.“ Освен за масова изява на деца „Бързи, смели, сръчни“ дава старт и на едни от големите български спортни звезди.Някои от най-популярните ни спортисти, които са минали през "Бързи, смели,сръчни" са Стефка Костадинова, Петър Хубчев, Христо Марков...
"Играта е школа, не е обикновено изразходване на енергия. Тя е целенасочена дейност и опознаване на света. В нея няма политика. Тя е като приказките, от които децата винаги ще имат нужда", казва авторът на "Бързи, смели, сръчни" - Кирил Писарски.

 Ами,това е!Някои подигравателно си спомнят как водещият започвал всяко предаване със:"Здравейте, чавдарчета и пионери!"А сега cool/яко/ ли е,че много деца са затлъстели в ранна  възраст и не познават никакви спортове.Или,че гледат предавания за всякакви пеещи и танцуващи"таланти" без да разбират какво наистина се случва там,защото нямат още оформена музикална и танцова култура?
Много бих се радвала да видя и чуя в днешни дни, предаване за деца,което започва ей така:"Здравейте,приятели!Хайде да мечтаем,да играем и творим!"
Съгласни ли сте?

 







 

Повтори фантазията -върни се в детството като чиста магия!

Уолт Дисни:"Всичко започна с една мечта и с един мишок!

 

От:Милена Димова


Сигурна съм,че всеки е гледал поне една анимация на"Дисни"в живота си.А верните почитатели на неподражаемия анимационен стил на студиото, имат в зрителската си колекция солидна бройка гледания на различни анимационни филми.
Когато кажеш "Дисни",това гарантира качество и предизвиква интерес далеч не само в децата.
Имам много приятели,които и до днес следят всяка нова анимация,излязла от "Дисни".Аз като една човеко търсачка винаги любопитствам да открия кой е човека зад името,марката,творбата,продукта...Тук заслужено отдавам своята почит към човека  Уолтър Елиас Дисни.

Роден е на 5 декември 1901 година в Чикаго като Уолтър Елиас Дисни в семейство с ирландски корени.Живее с родителите си във ферма в Марселин, щата Мисури.Когато е четиригодишен се запалва по рисуването и дори продава свои рисунки на съседите.Първото си пени печели като рисува любимият кон на местния ветеринар.
Младостта на Уолтър е пример за осъществена американска мечта.Работи като пощенски раздавач, вестникопродавач, дори търгува с фъстъци.За кратко Уолт Дисни работи като художник за местен вестник,но главният редактор го уволнява като му казва, че не е достатъчно креативен и няма въображение.След много усилия и перипетии дарбата му да рисува е оценена от една рекламна компания. Още първият му проект - реклама на марка шоколад постига успех. Не след дълго Уолтър Дисни решава да си основе собствена фирма.
След края на Първата световна война, Уолт се отправя към Холивуд с молив, хартия и 40 долара в джоба/разбира се предвидливо взема и петстотин долара от чичо си/.
 През 1928 година, пътувайки във влака на път за родителите си, Уолт създава първата скица на Мики Маус,мишокът с големи уши, вирнат нос, дебеличко телце и тънки крачета в големи обувки - смешно ексцентрично подобие на мишка с човешки черти, който по-късно става звезда в първия анимационен филм със звук.Героят озвучава самият Дисни като актьор.По-късно за създаването на Мики Маус, Дисни получава „Оскар”.Името е избрано от съпругата на Уолт - той предлага да го нарече "Мортимър", а тя отсича: "Мики".

 Още в началото на 30-те години чертите на художествения стил на Дисни вече личат осезаемо.В основата му е принципът на антропоморфизма - очовечаване на животните чрез чертите и психиката на "средния американец”.Той първи осъзнава огромните изразителни възможности на движението в анимационните филми. Неговите художници проявяват голяма фантазия, изобретателност, майсторство в разработката и изграждането на историята, образите и ефектите.
"Аз не правя филми, за да печеля пари. Аз печеля пари, за да правя филми."-казва Дисни. И още:"Свършени сте, ако се целите само в децата...,защото възрастните все пак са само пораснали деца."
Уолт Дисни е неукротим мечтател, който не се спира пред нищо, за да реализира и най-смелите си идеи, които другите са смятали за чиста лудост. За него невъзможно означава предизвикателство, а всяко предизвикателство го кара да го преодолее.„Ако си го представиш, значи можеш да го направиш!“- казва той. 
Дисни е не само марка, но и символ на успеха.
"Правете това,което обичате.Страстта е това, което ви кара да вървите напред, когато другите са уморени.Страстта е силата".- уверено съветва той.
 Чичо Уолт, както го наричали приятели, близки и пресата, съчетавал в себе си човечност и деспотичност, колегиална добронамереност и началническа безкомпромисност, стигаща до жестокост. Казват, че често обичал да се храни на една маса с подчинените си.Но художници, аниматори и монтажисти от легендарните студиа треперели от страх при неговото появяване, защото една от любимите му фрази била "Уволнен си!"
"Всъщност в Уолт Дисни живеят три различни личности.Мечтател,Реалист и Критик.И ти никога не знаеш кой е там,при влизането в срещата ви." -казва един от аниматорите в "Дисни".

един от аниматорите на Дисни: “…всъщност в Уолт Дисни живеят три различни личности: Мечтател, Реалист и спойката – Критикът. И ти никога не знаеш кой е там, при влизането в срещата ви…” - See more at: http://mindmapping.bg/walt-disney-secret-part-1/#sthash.sjS1UwCZ.dpuf

един от аниматорите на Дисни: “…всъщност в Уолт Дисни живеят три различни личности: Мечтател, Реалист и спойката – Критикът. И ти никога не знаеш кой е там, при влизането в срещата ви…” - See more at: http://mindmapping.bg/walt-disney-secret-part-1/#sthash.sjS1UwCZ.dpuf

 "Когато Уолт потъваше дълбоко в мислите си,той накланяше едната си вежда,изкривяваше погледа на очите си,отпускаше долната си челюст и гледаше втренчено в някаква точка в пространството,като често оставаше в това състояние няколко минути.Нямаше думи,които можеха да развалят магията на този миг",разказват още от"кухнята" на "Дисни".

„Когато Уолт потъваше дълбоко в мислите си, той накланяше едната си вежда, изкривяваше погледа на очите си, отпускаше долната си челюст и гледаше втренчено в някаква точка в пространството, като често оставаше в това състояние за няколко минути … Нямаше думи, които можеха да развалят магията на този миг…“ - See more at: http://mindmapping.bg/walt-disney-secret-part-1/#sthash.sjS1UwCZ.dpuf

един от аниматорите на Дисни: “…всъщност в Уолт Дисни живеят три различни личности: Мечтател, Реалист и спойката – Критикът. И ти никога не знаеш кой е там, при влизането в срещата ви…” - See more at: http://mindmapping.bg/walt-disney-secret-part-1/#sthash.sjS1UwCZ.dpuf С филмите на този гениален аниматор и режисьор са отраснали няколко поколения. Те се гледат и днес със същия интерес и наслада, както и преди 50 години. С еднакъв успех на видеокасети се продават както старите филми "Дъмбо", "Снежанка и седемте джуджета", "Алиса в страната на чудесата" и "Пинокио", така и модерните "Малката русалка" и "Красавицата и звярът". Всички те носят името, марката, идеите, фантазиите и творческата страст на родения преди век и останал чрез тях безсмъртен Уолт Дисни.

"Всеки ден ти трябва да получаваш един малко по добър ден от предишния." - оставя посланието си за щастлив живот Уолт Дисни.А до колко е бил такъв неговият никой със сигурност не знае.Едно е сигурно,живял е с рисувания си свят шейсет и пет години.