ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА детска приказка от Милена Димова

                                                      "ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА"

                                                         от Милена Димова


                                                                  УВОД

Ти сигурно не знаеш къде е Жабокряк?Това е едно заблатено местенце,в близост до голямата,буйна планинска река.Всичко наоколо е покрито с ракита,клоните на върбите се оглеждат самовлюбено в бистрите води и галят с мъничките си листенца крякащите жабоци.На пръв поглед всички жаби си приличат,но когато се вгледаш по-добре ще откриеш съществени разлики,както е при хората.
В моята история ще стане дума за един наистина различен жабок,или поне на него много му се искаше да бъде такъв.Е,щом е решил,така да е!


                                                           ГЛАВА 1
                                                      

                                                       Жабокът Кряк.


Жабокът Кряк стоеше на едно листо в реката и се топлеше на слънце.Той беше най-удивителният жабок,който можете да си представите.
Неговите родители все му повтаряха колко е талантлив,красив и уникален.И Кряк наистина беше такъв,а пък пееше просто великолепно:
- Ау,Кряк прекрасен си! - хвалеше го Жаболина,фина млада жабка с добри маниери. - Би ли ми изпял една песен?Благодаря Кряк,ти ще станеш много известен някой ден.

И той знаеше,че е въпрос на време света да разбере за него
Един ден в разгара на лятото нещо се случи.
                                      

МОЛИТВА от Милена Димова

"И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.
И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от тоя лозов плод до оня ден, когато с вас ще го пия нов в царството на Отца Си."

Молитва

от Милена Димова

Толкова сме временни,а ни се иска
за един живот света да покорим.
Във незначителност енергия се плиска,
бързаме от страх да се смирим.

А сме временни,така нетрайни
всеки горски дънер е по-здрав
пазим скрити наши лични тайни
 обич,болка,радост пък и гняв.

Няма чашата да ни подмине
щом от нея и Христос е пил
и във вечността ще си заминем
Господи,Граала де си скрил?!

Дай ми знак,по Пътя ще те следвам
уморена леко от човешки срещи,
дето все ги мисля за поредни
трайно преходни и често грешни.

Искам Истината да позная
искрено от нея се вълнувам.
С Теб съм от началото до края,
моля в Твоето сърце да съществувам!

"КРИСТАЛНИЯТ НОА",ДЕТСКА ПРИКАЗКА,АВТОР:МИЛЕНА ДИМОВА

                                                        "КРИСТАЛНИЯТ НОА"
                                                    
                                                              детска приказка
                                                         Автор:Милена Димова.


                                                                   ГЛАВА 1


                                                         Най-прекрасният ден.


Ноа разтърка сънените си очи,изтегна гъвкавото си телце в продължителна протяжка,после обу мъничките си обувки и погледна към небето:
- О,днес ще е най-прекрасният ден в живота ми! - възкликна той и грабна плетената кошница,която висеше на тънко пиронче,забито на стената:
- Ще набера гъбки и ще си сготвя вкусна супа. Ще събера малинки,за да си направя десерт,ще прекопая зеленчуковата градинка,за да имам пресни зеленчуци за салата.Ще полея с утринна роса събрана в лейката прекрасните си цветя,за да радват очите ми.
   Мравката Мари слушаше отстрани как Ноа си нарежда какво ще направи:
- Здравей Ноа!Всичко в живота ти се повтаря все в този ред всеки ден.Не ти ли омръзна?
-Не,защо?Най-прекрасният ден не е за изпускане Мари.
- Но за теб всеки ден е най-прекрасен.Как веднъж не те чух да се оплачеш,че нещо не ти е наред?
- Че защо да се оплаквам мила съседке?
- Нямаш ли и лоши дни,Ноа? Ето,днес аз имах грижи с едно от моите малки мравчета,което не искаше да работи заедно с нас,а стоеше затворено в мравуняка и се преструваше на болно.Вчера пък не успях да донеса една голяма сламка,затова се наложи да отклоня съпруга си от задълженията му...изобщо все някакви проблеми изникват пред мен.
- О,това не са никакви проблеми,Мари!Аз такива дреболии дори не ги и забелязвам.Проблем е да живееш без приятели и без обичаните от теб същества.Да няма с кого да поговориш ,да нямаш храна на масата и то не по твоя вина,защото не си я отгледал и набрал,ами защото почвата е отровена и е спряла да ражда.Проблем е да си болен и да няма лекарство за болестта ти.
   Мари не каза нищо,но се замисли над думите му.Спря,огледа се,усмихна се на слънцето и продължи по пътя си спокойна.Ноа промени за миг настроението й.Дали не беше вълшебник?

ФАНТАЗИЯТА от Милена Димова

от Милена Димова

Ние хората имаме различно разбиране не само за живота,но за живеенето и все планираме своите загуби и надежди.Имаме своя вътрешна сила,както за провала,така и за успеха,както за детството,така и за старостта,за младостта,за влюбването...а чрез волята на мисълта по-разумните от нас проектират своите красиви случки,фантазии и приятелства.
   Да си усмихнат,ведър,чаровен и любопитен е талант на духа.Да съумееш да превърнеш съвсем естествено всяко нещастие в поука,всяка загуба в нов шанс,всяка самота в приятелство е талант само и единствено на детето в нас.
Ако изключим от ума си лошите събития,непредвидените обстоятелства,негативните мисли ще усетим как живота радостно ни докосва днес и сега.Не знаем какво ни очаква утре,затова живеем с известна доза страх oт неизвестното,без да подозираме,че можем да си го представим по начин,който на нас ни харесва.Това е великата магия на фантазията,която ни е дадена свише!
Фантазията е най-верния приятел на душата наред с любовта и надеждата.Ето защо аз нито за миг не преставам да мечтая и фантазирам.Това е моето естествено състояние на душата.И съм щастлива!

ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО от Милена Димова

Мисля си,че няма понятие като точен момент.По-скоро трябва като котка да издебнеш кога твоето въображение съвпада с даден момент подходящ за случване.
Ние мечтаем, копнеем, бленуваме,искаме хиляди бивалици и небивалици. Понякога,казвам го от личен опит "най-невъзможните" ми фантазии са се случвали и са се оказвали съвършено реални за разлика от други,за които съм смятала,че са най-естественото нещо на света.
Кой казва какво е възможно или не?Ние и само ние.Кой прави ситуацията възможна?Ние и само ние благодарение и на нашата вяра.Защото много често съм имала волята,но не съм имала вярата.
Докато"невъзможното" е било повече плод на моята съвършена истинска вяра то винаги се е превръщало в реалност.Не същото мога да кажа за волята.
Аз продължавам да издебвам като котка всяка ситуация превръщайки я в игра.Така и пътя ми към възможното или не съвсем е винаги приятен,защото се забавлявам през цялото време.