Вадим Лазаркевич - бащата на детската илюстрация у нас.
От Милена Димова
Детската рисунка е неделима част от всяка хубава книга за деца.Нещо повече,тя оставя зрителен знак в детето за години напред,помага му да добие представа за приказните герои,формира неговото въображение.
Вадим Лазаркевич е много важна част от моето детство.Признавам си,че не помня всеки сюжет на приказките,които съм прочела в своето детство,но когато видя негова илюстрация, спомените ми се връщат до най-малката подробност.Припомням си илюстрациите му към детски книги с много чиста радост. Това са дните на безгрижие и необятна свобода,дните на детството.Сигурна съм,че и вие ще си спомните любими моменти със следващите илюстрации.
Творческата кариера на Вадим Лазаркевич започва след спечелен конкурс на издателство „Паскалев”. От тогава много поколения деца са израснали с илюстрациите на художника на литературни произведения от родната и световната класика:Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Светослав Минков, Константин Константинов, Дора Габе… Забележително е сътрудничеството на Лазаркевич с Ран Босилек – негов плод са книгите „Косе-Босе”, „Патиланчо”, „Патиланско царство”, „Бате Патилан”, „Тримата братя и златната ябълка”.Двамата са винаги сърдечни събеседници с децата. Причудливата приказност на илюстрациите ги превръща в класически образци на изобразителното изкуство за най-малките.
Съдбоносна се оказва срещата му с Ран Босилек, който запалва у художника любов към творчеството за деца. Лазаркевич илюстрира общо 42 книги на писателя и се утвърждава сред най-популярните за времето си илюстратори на детска литература в страната.
Неговият стил и начин на работа не могат да бъдат сбъркани.
"Ако някой се заеме да проследи историческото развитие на илюстрацията за деца у нас, ще види, че нейното начало се слага от руснака Лазаркевич,който по политически причини избира България за своя втора родина" - това са думи на Илия Бешков.
Бащата на художника - Вадим Константинович Лазаркевич (1870 -1948) е генерал от руската армия. Автор е на много учебници по артилерия, които се използвали дори през Втората световна война. Със своята съпруга Екатерина Петровна, която завършва Музикална консерватория в Киев, имат 3 деца - Вадим, Алексей и Милица. Те се раждат в различните гарнизони, където е служил баща им. По силата на семейните традиции синът Вадим е даден във военно училище - в Петербург завършва втори Михайловски кадетски корпус. Генералът и съпругата му виждат, че синът им Вадим има наклонност към рисуването и решават да следва Императорската художествена академия в Петербург. Тук Вадим-младши е студент само 2 години. Мобилизиран е и изпратен на фронта,където са и брат му Алексей, и баща му Вадим. В Новочеркаск тримата се срещат и решават да тръгнат далеч от болшевиките. По това време Червената армия настъпва и мъжете се прощават с Екатерина и Милица. Пътуват с кораб по Черно море и през декември 1920-а стигат до България. Двете жени остават в Новочеркаск, а по-късно се преместват в Ленинград. Когато бащата и синовете му пристигат у нас, Вадим Константинович е на 50 години, Вадим-младши на 20, а Алексей на 25. В Несебър те рисуват табелки за магазини, боядисват лодки и файтони. Вадим и Алексей тръгват към София, за да търсят по-солидно препитание. Баща им остава завинаги в Несебър, пленен от Стария град.
Няма коментари:
Публикуване на коментар