"Повтори фантазията" с гост:поетесата и издател Божана Апостолова

 Божана Апостолова: „ На човек му трябва една голяма любов и двама трима приятели, та ако ще и да я изкара на поляната.”

 Автор:Милена Димова

 

Милена Димова: Когато бях дете ме учеха да измия ръцете си преди да започна да чета. Мислено сега и аз съм прочистила съзнанието си, за да се докосна до твоята поетична душа и спомените ти.

Божана Апостолова: Душата/ замисля се/ ...века на високите технологии е века, който създава най-големите, най-искрени и най-ужасяващи проблеми на човешката душа. За мен тя е най-важна и ако нещо в този живот съм искала да спася е тя. Душата трябва да бъде много високо вдигната, ти самият да я държиш на пиедестал, защото там е скътано и достойнството ти, и усмивката ти и онази, голяма любов, която можеш да разтвориш във всяка фибра на тялото си, но най-вече в пространството около теб и да предизвикаш взаимност.Иначе за какво, дете е всичко това, което правим в човешкия живот?

Милена Димова: В разговора ни за душата,ти прибавяш и взаимността?

Божана Апостолова: За мен взаимността е от особено значение. Една прашинка да преместя в пространството ми е достатъчно. Най-много на българите им желая взаимност. Тя ще създаде и общността, която ни липсва. Иначе ще потъне нашият кораб, на който виси трикольора – виси, защото нито главите ни са изправени, нито достойнството ни е забодено, някак си всичко е омърляно.

Милена Димова: Тези тъжни констатации могат ли да “убият” детето в теб?

Божана Апостолова:Детето в мен винаги ще живее. Повече от 20 години аз издавам българска литература чрез моето издателство с вярата на онова дете, което живее в мен, и което иска да съхрани духа български.

От екраните на телевизиите ни напомпват:”Пуснете sms –и, станете богати.” Абе,как не чух някой да изрецитира едно стихотворение, някой да убоде със златна топлийка човека срещу него и да му каже:” Ей, заслушай се в душата си!” Моят апел към правещите телевизия и радио е:” Още не е късно, натиснете другият бутон.” Толкова много ли ни трябват пари, лъжи, мошеничества? Повече душа.

Милена Димова:Защо авторите, на които помагаш да се реализират те наричат Майка Тереза?

Божана Апостолова: Защо не оставят Майка Тереза на мира? Тя е святост. Ние сме едни хора, които правим някои неща успешни или неуспешни, или поне се опитваме да ги правим. Лично аз мразя да ме наричат Майка Тереза. Тя си отиде с ката дрехи, който имаше и знаеше, че след нея идват молците. Покрай тази реплика се сетих за една голяма писателка/ тя не цитира нейното име/, която влиза сред младежката аудитория на един университет. Всички много са копняли покрай творчеството й да я пипнат и да я видят. И изведнъж тя застава пред тях с едни изтъркани обувчици, с една никаква дреха. Тя вижда, че те са смутени и казва:” Ох, да дрехите ми! Това е, защото не знаете, че идват молците.” Ако разберем тази кратка истина няма да робуваме на никакъв снобизъм. Няма да ни лашкат и блъскат комплексите, които водят до едно его, което е крайно време да обуздаем. Да смирим душата си пред самите себе си.

Милена Димова:Какво се променя в душата на човек и не е ли тя една и съща от раждането ни като деца чак  до смъртта?

Божана Апостолова:Детството е винаги с нас, както и душата - искаме или не искаме да си спомняме за него. Искаме или не да си признаем, че го има и е било. Поне за мен то е най-щастливата ми възраст и ето ти пак парадокс. За тези, които не знаят ще разкажа, аз останах сирак на 7 години. Баща ми умира, когато е едва на 33. Майка ми на 27 е вече вдовица с три деца.Тя никога не е работила, независимо, че баща ми е бил инвалид без два крака. Ходеше на ръце, какво достойнство, какъв дух е имал този човек, че жена му никога да не работи. И той буквално да се справя само с двете си ръце. Татко е имал много добро материално състояние, наследство от дядо ми, но малко преди ние да се родим загубва всичко. Загубва го по един начин, който трябва да подскаже на българите, че не бива човек да ламти. Дядо ми по майчина линия го кара да продаде всичко оставено му от баща му и да се занимават с черна търговия, за да натрупат още и още, и още... Но това”още” не може да се състои, когато се прави с болката на хората. И така баща ми загубва всичко. Аз расна в невъзможна мизерия, но детето не може да осъзнае бедността. Тя не успя да развали игрите ми, винаги бях тартор на децата в махалата. На 8 години вече трябваше да пера чаршафи и да умея да готвя. Още си спомням една баба Осик, арменка, която ме учеше как се пере. Ръчичките ми бяха толкова мънички, че не можеха да хванат чаршафа, а тя не спираше да говори как да го държа с едната ръка  пък да го придържам с китка  и как с другата основно с дланта, а не с пръсти да правя това равномерно движение наречено пране – триене на едната повърхност в другата.

Милена Димова:И всички тези моменти не са наранили същността ти?

Божана Апостолова:Това, което не се постига, защото човек го носи с раждането си е достойнството. Носи го като стрък в себе си, може цвета му да е на глухарче, но стръка си е стрък и е многогодишно растение. Достойнството е онова, което трябва да носим до край в себе си. Аз сама съм се справяла в живота, никой не ми е помогнал. Сега често ми се случва да ми звънят роднини и да ми казват:” Направи нещо да си намеря работа”, говоря конкретно за някаква моя братовчедка, която не съм виждала от много години. Когато аз нямаше какво да ям никой никога не е донесъл вкъщи дори една бутилка олио дето викаше мама скубейки си косите и пищейки в ъгъла. Затова говоря сега за взаимност. Говоря, че никой нищо няма да отнесе на онзи свят. Това, че Божана Апостолова има пет къщи...майната й на къщите/ разпалва се в думите поетесата/, защото те са само грижа.Време е нито да се окайваме, нито да облазяваме този или онзи, а да сложим на кантара кой какво може. Оставете го и мерзавеца и крадеца. Истината е ужасно семпла за един човешки живот – казвам ти го и го запомни, моето момиче, трябва ти една голяма любов и двама трима приятели, та ако ще и да я изкараш на поляната.Да живееш в измислен фалш? Нищо по-омерзително за високия дух от това. Българите трябва да трупат знания, да вярват в себе си, трябва професионализъм, можене. Само това ще ги направи не само силни, но и богати. Ако направим така, че да се състои собственият ни живот, като не забравяме приказките на Андерсен / нали все пак си говорим за детството и го повтаряме чрез фантазията/ ще бъдем трижди по-добре. Ще бъдем трижди по-богати. И наистина ще се почувстваме щастливи. Никой не може да ни вземе таланта, знанията и възможностите. Бедният днес е беден, утре може да е богат, както се случи с мен, а богатият утре или в други ден може да се види съвсем на дъното на обществото. Съдбата ни готви много изненади. Много случайности и не случайности могат да ни връхлетят, но ако ние сме високи професионалисти, можем и вярваме в себе си ще се справим с всичко, което виждаме, че идва срещу нас. Част от нещата, които искаме да ни се случат зависят точно от вярата, но онази вяра, която влиза в нивото на нашето подсъзнание. Ако индийците и тибетците дадат духовността си и се срещнат с материалния свят на американците - това е света, за който си мечтая. Да не изпитваш ужас, че не можеш да си купиш храна, да посрещнеш приятели, да почерпиш, да поканиш, да караш добра кола. Всичко това го изискава времето, но то не може и не трябва да е самоцел.