"Лакомникът"
автор:Милена Димова
илюстратор:Наско Стефанов
/откъс/
Настанаха лоши дни за Лакомника,защото му забраниха категорично да яде.Трябваше спешно да отслабне,за да мине през вратата, иначе щеше да остане там завинаги.Той ревеше до небесата,че не му дават храна,ала никой не му обръщаше внимание.Неговата лакомия бе причинила много беди на всички съседи и сега никой не го съжаляваше:”Той трябва да спре да бъде толкова лаком.За негово добро е!” – казваха всички.
Приятелите на Лакомника го навестяваха в началото,за да се посмеят.Като го гледаха така заклещен на вратата и прихваха,но им беше и мъчно за него.Те започнаха всеки ден да му носят домашните от училище,сядаха на входното стълбище и му разказваха какво са учили днес.Лакомникът обаче изобщо не ги слушаше.Той махаше безпомощно с ръце и крещеше:
- Ще ви пребия,когато се измъкна!Дайте ми да ям,чувате ли ме?Какви приятели сте ми,щом не ми носите нищо за ядене?!Можеше да ми донесете пълните тенджери от вас.На теб майка ти какво готви днес?
- Картофи. – отговори едно от децата.
- Само картофи ли?Пфу,а месо не сложи ли?Много месо,полято обилно с олио,и ориз за гарнитура към картофите,и майонезен сос,и пиле към месото,и наденички,плюс спагети.
- Престани!Ти си невъзможен. – тропна с крак Катето и му размаха пръст.-Твоите родители и нашите категорично ни забраниха да ти носим храна.Никаква храна,чу ли ме добре?Ни-ка-ква хра-на!
- Кате,а поне вафли не може ли?Те не са храна,те са просто вафли,донесете ми кутия с вафли,мънички,с крем и шоколад.Една кутия,моля ви, приятели.Две...най-много три кутии.
- Абе, ти не ме ли чу? – скара му се Катето. – Няма да ядеш нищо,докато отслабнеш поне толкова,че да минеш през вратата.Ако не престанеш да ни говориш за храна,всички ще си отидем и няма да идваме повече.
- Е,добре! – каза той.После размърда ноздри и се усмихна доволен:
- Мммм,госпожа Георгиева от третия етаж готви мусака.Ах,как мирише!Аз много обичам мусака.
Децата си отидоха и оставиха Лакомникът сам.Той се натъжи:
- Край с яденето,така значи! – каза си той. –Тогава трябва да се опитам да заспя,иначе все за ядене ще си мисля.Ах,сега да имах чипс с безалкохолно,или шоколад,или кроасани,или поне една готова разтворима супичка,поне малко да утоли глада ми!!!
Изведнъж някой изпъшка толкова силно,че направо изпищя в ушите на Лакомника.Той се стресна...
