Христо Мермерски:"Мъдрите хора са казали,че всичко,което прави човек в живота си,трябва да го прави с любов."
Автор:Милена Димова
Милена Димова:
Наричат те „странният”професор, защото не на академичен
език, а разговорен обясняваш винаги, когато ти се отдаде възможност ползите от
природоцелесъобразното хранене.От къде идва интереса ти към природната медицина
и най-вече към пчелните продукти?
Христо Мермерски:
Помня, че в моето детство майка ми
винаги ме лекуваше с чай от лайка, липа и много мед. Това беше панацеята
тогава. Аз съм на мнение, че дори на един човек да помогна днес с моите рецепти
и книги, вече съм успял.И веднага ще
споделя рецепта за невроза и болно сърце, която знам още от детството си. Знам
я от един фелдшер, който е участвал в Първата световна война. Той излекува
моята майка от сърце. Всеки ден й слагаше по една пчела върху тялото, от лявата
страна, където е сърцето да я ужили.Повярвай ми, само след два три месеца майка
ми нямаше и спомен от заболяването си.
Аз деля медицината на две/като изключа хирургията/.Едната
е синтетичните лекарства, а другата е природните лекарства. Природата е толкова
щедра по
отношение на човека, но той трябва да знае и да даде своя
труд в полза на собственото си здраве
като си приготвя сам илачите, а не да разчита само на хапчетата от аптеката.
Като казвам да знае веднага привеждам следния пример – само в устната кухина на
човека има сто и двайсет болестотворни бактерии, които при определено
понижаване на имунитета проявяват действието си. За да се предпази човек от стоматити, афти,
парадонтоза, заболявания на сливиците трябва да използва разтвор от прополис.
Пчелният прополис е мощен защитник срещу всякакви вируси. Антибиотиците не са
ефективни срещу вирусите, но той е.
Милена Димова:
Май цялото ти детство ухае на мед и билки? Казвам това,
защото знам, че и дядо ти и баща ти са били пчелари. Ти имаш ли подобна любов
към пчеларството?
Христо Мермерски:
Естествено.
Проблема при мен е, че все още непрекъснато пътувам, но когато някой ден се
спра задължително ще си отгледам поне два три кошера. Пчеларството е
изключително интересна наука. Прости хора с него не могат да се занимават.И
особено хора нехигиенични. Ако един човек отиде потен или неизкъпан пчелите ще
го направят на решето.
Милена Димова:
Но вече не
лечебно?
Христо Мермерски:
/смее се/. Точно
така. Мен като малък са ме жилили по петнадесет двадесет пчели и се подувах
страшно. Докато баща ми можеха да го ужилят и сто пчели никога не се подуваше.
Той си беше изградил собствен имунитет.
Милена Димова:
Казваш, че обичаш
да се завръщаш не само към детството, но към миналото изобщо?
Христо Мермерски:
Всеки спомен за мен е красиво завръщане в миналото ми.Аз
завръщайки се в миналото правя среща с младостта си.Имам една любима руска
песен, която винаги, когато чуя настръхвам. Тя в превод звучи така:”Животът не
можеш да върнеш назад и времето не можеш да спреш”. Човек е длъжен да изживее
живота си така,че нито да има нужда да го спира, нито да се бори с времето.
Милена Димова:
Черпиш ли енергия, когато се връщаш към детството?
Христо Мермерски:
Това завръщане за
мен е като да пия вълшебен еликсир или нека го кажа по-приказно жива вода.Аз
бях много буйно и палаво момче. Израснах в семейство, в което нямаше никакви
лишения, нито в духовен, нито в материален план. Аз съм отраснал в Балкана.
Ние, Слава богу имахме много земи и не усещах лишения, но повечето хора
свършваха запасите от зърно още през януари. Тогава за жалост във всяка трета
къща върлуваше туберкулозата. А знаеш, тя е винаги гостенка при бедните
семейства. Ето това е тъжното, че днес много години по-късно, поради бедност
започваме да говорим и ставаме свидетели на тази,уж архаична болест. По никакъв
начин не искам да защитавам социализма, но тогава жълтата гостенка беше
заличена напълно.
Иначе имам хубави спомени от детството и моите родители.Майка
ми беше много интересен и уравновесен човек. Татко беше учител. Години по-късно,
когато неговите ученици пораснаха, станаха
на по петдесет години никога не се обръщаха към него с „бай Михо”, а с”
учителю”. Респекта и уважението към селския даскал беше много голямо и смея да
твърдя татко го беше изградил във всеки един от учениците си. Затова след
години и аз тръгнах по неговия преподавателски път.
Милена Димова:
Днес „селски
даскал” звучи нарицателно?
Христо Мермерски:
Да и в това е
жалкото. Докато работех с Американското посолство изпащахме на стаж там много
наши ученици да стажуват в американски градини, лозета и оранжерии за
цветя.Тогава аз лично изпратих няколко мои ученици да стажуват и да живеят в
американски семейства. Когато се явиха на приравнителни изпити/тук те бяха
стигнали до осми клас/, там ги приеха според знанията им директно в единадесети
клас. И куриоза беше, че завършиха на шестнадесет години средното си
образование. Ние имахме/говоря в минало време за жалост/невероятна
образователна система. Сега младите дори не могат да пишат правилно на
собствения си език. Пишат на латиница заради интернет, на някакъв хибриден
език.Този случай с моите ученици в Америка не е така далечен, това се случи в
началото на деветдесетте години на миналия век. От къде се получи този срив в
България аз не мога да си обясня. Сега за нас има статистика, че българските
ученици в Европа имат най-лошото образование. Това е страшно и на мен много ми
тежи, защото цвета на нацията се изгубва.
Милена Димова:
Спираме до тук с тази тъжна статистика. Ти в детството си
с кои книги започна своя съзнателен читателски живот?
Христо Мермерски:
Аз вече петдесет и
две години се занимавам с природна медицина. В Китай първата книга с природни рецепти
е излязла преди повече от пет хиляди години. Аз съм събрал в продължение на моя живот повече от
седемнадесет хиляди рецепти от целия свят. Затова в моите книги се стремя да
включвам/при този голям избор/ само най-лесно изпълнимите, които не натежават
на семейния бюджет и оскъдното време на днешния забързан човек. Ще ти разкажа
за книгите, с които започнах, но преди това искам да споделя с теб и твоите
слушатели/читатели/ една уникална рецепта за здраве и тонус. А тя е : взимаш
няколко лъжици натурално кисело мляко/което прави цвик като го загребеш/. В
него слагаш няколко лъжици чист балкански Орешашки мед/ тук професора ме
поглежда с усмивка, защото знае, че всяка свободна минута прекарвам в къщата ни
в Троянския Балкан на метри от Манастира/. В него прибавяш една лъжичка пектин.
Той прочиства организма от токсини и
тежки метали, като същевременно забавя процесите на атеросклероза.После слагаш
няколко орехови ядки, лъжица канела и двадесет капки прополис.Получава се
вълшебен еликсир, който решава два въпроса на човешкото здраве - снабдява
организма с всички необходими хранителни вещества и елементи и вторият,
прочиства организма. А пречистването на организма означава здрава имунна
система.Изобщо, ако пиеш по 1кг. на ден прясно изцедени плодове и зеленчуци/според
вкуса на всеки човек/никога няма в организма ти да се получи пренасищане от
витамини. Ако обаче пиеш безразборно в големи количества синтетични витамини
най-вероятно ще повредиш черния си дроб и ще получиш главоболие от така
наречената хипер витаминоза.
Иначе започнах с приключенски романи в моето детство, да
дойда на въпроса ти, с класиците в българската литература и най-вече Ботев. Аз
съм роден в село Ботево, където и до днес няма построена църква. Комична е
историята,затова ще я разкажа да се посмеем.
Майка ми и баща ми бяха много ревностни последователи на
революционера Христо Ботев и имаха три декара земя в центъра на селото, които
бяха предвидени за строеж на черква. Но понеже Ботев пише:”Не ти Боже дето си в
небесата, а ти Боже в мен в сърцето и в душата...” църква не беше построена в Ботево. Даже едно
детенце се изгубило в друго село и го питали:”От къде си?”, а то отвърнало:” От
това село дето няма черква.” И така го върнали в Ботево. Все пак погребенията и
кръщанетата ставаха с поп, но черква си нямахме и няма и до днес. А тези три
декара земя още си стоят празни.
Милена Димова:
Ти споделяш, че
навремето в твоето село се е ядяло на поразия. Защо?
Христо Мермерски:
Ами, защото
хората не спазваха никакви пости.Нямаха някакво особено религиозно чувство.Аз
имах, но в малко по-различно направление. Вкъщи и изобщо в селото културата се
носеше от учителя, от попа и от кмета.Поповете, които идваха в нашия дом по
време на пости ядяха свинско, пиеха ракия и вино, кръстейки се:”Господи, прости
ни!” И това не създаде у мен като дете особено религиозно чувство. Затова
приех, че трябва да открия свой си Бог.Шекспир е казал:”Ако не вярваш в Бог,
избери си нов Бог и вярвай в него.”Приех съвета на Шекспир и направих точно
това. Избрах си за Бог –слънцето, защото ми дава светлина, дава топлина и
настроение, здраве и живот. Освен това за мен слънцето е като Бог, защото в
която и точка да съм от земното кълбо сутрин като се събудя го виждам.В моето
вярване има нещо от Дъновизма. Даже имам своя молитва към слънцето. То лекува,
то ни дава всичко, само да знаем как да си го вземем.Защото слънцето, както
лекува, разболява и с кожен рак.
Милена Димова:
Каква беше
атмосферата във вашето семейство?
Христо Мермерски:
Виж какво, ние сме
трима братя, нещо като приказката за тримата братя и Златната ябълка. Другите
двама бяха по-кадърни от мен.
Милена Димова:
Как определи това?
Христо Мермерски:
Ами тогава поне ми
се е струвало така, защото аз бях изтърсака, но пък четях,ето връщам се на
въпроса ти за четенето като за трима.Когато в отделенията/класовете/ изучавахме
„Дон Кихот” на Сервантес аз бях прочел оригиналното издание от 932 страници.
Установих, че моята учителка дори не го беше чела.
Знаех наизуст почти цялото творчество на Ботев, на
Смирненски, на Вазов стихотворенията. Тези поети и писатели имат такъв талант,
че когато четеш стиховете им сякаш слушаш симфония от думи подредени по такъв
великолепен начин! И затова винаги се изявявах в училище по рециталите. Баща ми
и майка ми се гордееха с мен. Това беше семейната атмосфера, на учение и любов
към книгата. После вече като студент добих избирателна способност към
четенето. Обожавах ботаниката и генетиката. Може би по тази причина развих и
много силна памет, защото тогава по ботаника ни караха да знаем и българските и
латинските наименования на растенията като им правим пълна характеристика
устно. Затова и до днес обожавам своята професия, учил съм я с много любов и
желание. Стремя се никога да не бъда скучен пред студентите като просто си
изчитам лекциите. Мъдрите хора са казали, че всичко, което прави човек в живота
си трябва да го прави с любов.
Милена Димова:
Това ли е
пожеланието ти?
Христо Мермерски:
Да, но и още
едно. То не е традиционно, но ще е безкрайно ценно, за тези, които ще го
разберат. Грешките със здравето в младостта, много скъпо, а понякога и фатално
се заплащат в старостта.Затова грешете по-малко в младостта, за да плащате
по-малко в старостта. Бъдете здрави!