Translate

събота, 30 август 2014 г.

"Повтори фантазията" един разговор на Милена Димова с актьора Вели Чаушев



Вели Чаушев:”Златното ключенце е за най-тайното местенце на човешката душа.”


Автор:Милена Димова

 

 

Милена Димова: Къде те отвежда някой твой любим спомен от детството?

Вели Чаушев: Този спомен,за който ще ти разкажа не ми е чак толкова любим,но е паметен.Веднъж си загубих едната сандалка,а вкъщи много ми се караха как така,поне да съм ги загубил и двете.Тя,историята беше много смешна,защото дни преди това я бях скъсал и мама ми я беше зашила и накрая взех,че я загубих.
Но най-страшният спомен от детството ми е една кутия с шоколадови бонбони.Тя стоеше много на високо вкъщи и сигурно отдавна е била празна вече,но аз не знаех този факт.И всеки път,когато направех беля мама и татко ми казвха:”Виж,от тази кутия с шоколад сме те хранили,а ти да направиш това и това...!”Тя не изчезна до края на моето детство и ми беше като морален закон,че след като съм хапвал шоколад,трябва да бъда послушен.”

Милена Димова:Какво е за теб”Отвореният прозорец”?Така се нарича и твоя моно спектакъл по стихове на Валери Петров?

Вели Чаушев:Когато подхранваш лошото,то става трън.Ако човек няма своя отворен прозорец на душата,се превръща в зазидана килия от четири стени.А душата трябва да бъде проветрявана.Златното ключе,за което пише и поета Валери Петров трудно се намира.То е за най-тайното местенце на човешката душица.За да се стигне до сърцето,трябва да се намери златното ключе.
Прозорецът,който ми е отворила съдбата,е именно моя прозорец към фантазията.Не мога да си представя живот,който се състои само от осем часа работа за хляб,за керемида и за завивка.
Изкуството е онази фантазия и игра,което ми помага да избягам от реалността.Иначе човек се превръща в стара варосана стена,започва да се лющи,семейството му се разпада,не обръща внимание на децата си...и идва непременно ден,в който той ще се запита:”Ей,къде бях аз тогава?”
Фантазията е онзи разтворен прозорец,който ми позволява да излетя от моята житейска стая и да заприличам на звезда,или на духче и да се издигна над нещата и хората, и да им викна:”Ей,къде отивате?На къде сте тръгнали?!”

Ключето

Валери Петров


Снощи късно пред къщи си гарирах колата
и ключето от нея изтървах в тъмнината.

Тази сутрин излязох да го диря към седем,
тротоара пред къщи със учудване гледам -

със зъбати листенца цял постлан край москвича
и на жълто ключенце от тях всяко прилича!

И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини,

и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка
и колата далече сред мъглица се мярка,

и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен!

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.

Ах, до люлката детска така близо до гроба -
откъде тази завист и защо тази злоба?

Трябва друго! - И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:

- Какво още там дириш, остаряло момченце?
- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.



петък, 29 август 2014 г.


Спящият котарак


Автор:Милена Димова


Котаракът пак заспа
май не му е до игра.
Топло е,навън пече,
спи му се на туй момче.

И сънува сладък сън
как играе с мен навън.
Лапичките му помръдват
пипна ли го,ще се сърди.

Потреперва със опашка
леле,че заспал юнашки е!
После като се наспи
пак ще се повеселим.

Ще похапне,ще потича
зная,че така обича.
Хърка,мърка и преде,
сладко спи това момче.

Хубаво е у дома
да си имаш за игра
ей,такъв един котак
на приятелството знак!

сряда, 27 август 2014 г.

Повтори фантазията:Валери Петров"Аз съм човек на надеждата"

Валери Петров:"Аз съм човек на надеждата."

 

От:Милена Димова



Още 15-16-годишен той става верен приятел на буквите, първите си стихове отпечатва още през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", - тя е с псевдоним Асен Раковски. Завършва през 1944 г. хуманитарна медицина в Софийския университет. Автор е на много стихове за деца и възрастни, на киносценарии и пиеси, на стихотворни преводи от различни езици. Между най-известните му поеми са "Палечко", "Тавански спомен", "В меката есен"... По негови сценарии са направени българските филми - "На малкия остров"(1958), "Слънцето и сянката"(1962), "Рицар без броня"(1966) и др...Превел е на български творбите на Шекспир, на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков...


"Поетите са като кокошките. Снесем ли яйце, веднага искаме да го изкудкудякаме."/Валери Петров/


"Светът, в който живеем, наистина е ненормален, дълбоко несправедлив, жесток, вие знаете. Но пък изкуството винаги е било - освен отражение на съществуващото - още и сражение за нещо друго, по-добро от него. И аз мисля, че дълг на всеки човек на изкуството е да участва в това сражение с малките си сили..."  /Валери Петров/

„Животът е зиг-заг, има тъги и радости, но е хубаво да има линия."
/Валери Петров/ 


"Знае ли със сигурност всеки от нас защо върши някои неща? Така е и за писането. Някои от мотивите ни навярно се крият в подсъзнанието, а осъзнатите са тъй преплетени, едни са достойни, други - не дотам... Мисля, че при мен главните са: необяснимото щастие от самия процес на писането; после суетната радост, когато написаното от теб се хареса и докаже твоята способност; после нуждата да споделиш с някого своите радости и болки... И да не премълчаваме надеждицата - да, има я и нея! - с нещичко от многото изписано да останеш поне за известно време в паметта на хората. (Казвам тези неща, защото съм противник на митологизирането, особено в областта на изкуствата, където нещата са недоказуеми.) После - и далеч не на последно място, как можах да го пропусна! - действа и горещото желание да участваш чрез изкуството си в обществения живот, да внушаваш на колкото може по-голям кръг хора своите убеждения и да им вдъхваш своята надежда в доброто бъдеще."
/Валери Петров/



Добрите писма 

Валери Петров
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!  




Тоз живот



Валери Петров
 

Не че ми е леко на душата
в този час пред есенния здрач,
но ми радва някак сетивата
пъргавия тенисен играч,

който като праскова откършва
топката, вгнездила се в телта...
Ах, не искам тоз живот да свършва
през еднопосочната врата

и да знаех фаустовско слово,
бих започнал още в този миг
не от младост, а съвсем отново,
от първодихателния вик!

Но си мисля: ако бях туй бебе
или там едно от тез деца,
то нали не бих те имал тебе,
мой живот, изпълнен със лица,

с гласове, с приятели, с играча,
с Витоша във синкава мъгла,
с тролейбуса, който там закача
своите пияни пипала...

Не, да се разменям не желая,
моя си живот аз искам тук.
Бил към края, нека е към края!
Тъжен, весел - тоз и никой друг!