"Царят на боклука" детска приказка от Милена Димова/откъс/

"Царят на боклука"
Автор:Милена Димова

/Откъс/

                                  ЦАРЯТ НА БОКЛУКА

                                                       

                                                   1

Мони с нетърпение дочака баба му да го вземе от детската градина.Тя се грижеше сутрин да го води до там и следобед да го взима.Хубаво му беше с баба,защото тя го слушаше.Когато Мони й кажеше да му купи сладолед,тя само го питаше какъв да бъде.Чакаше го търпеливо да се наиграе с децата от квартала или да довърши компютърната си игра и да вечеря.Мони обичаше баба си и й вярваше.

Днес отново вървеше до нея хванал ръката й,докато й разказваше какво му се е случило през деня:

-         Петя, от четвърта А група не си изяде десерта и го даде на мен.

-         А ти даде ли й нещо в замяна?

-         Не.Тя не ми поиска.

-         Хубаво е да попиташ.Може да се е срамувала.

-         Ама тя винаги ми дава разни работи в градината просто ей,така!

-         Следващият път и ти й дай нещо просто ей,така.Ще се зарадва.Вярвай ми.

-         Добре.Бабо,ще ми купиш ли нещо?

-         Какво?

-         Не знам.Нещо.

-         Вафла с шоколад?

-         Ами и и ...може.

След малко Мони вече гризеше лакомо вафлата.Когато я изяде хвърли опаковката на земята,тя се търкулна и понесе по асфалта.Премина бързо улицата,после вятърът я отпрати във въздуха,политна над земята и се приземи пред една кола.Колата я преобърна с гумите си и опаковката се изгуби:

-         Мони,знаеш ли сега какво направи?

-         Изядох си вафлата.

-         И нахрани Царят на боклука.

-         Ха-аха ха! – засмя се с глас момчето.

-         Не се шегувам.Не съм ли ти разказвала приказката за Царят на боклука?

-         Не е! – поколеба се Мони.

-         Е,тогава е нормално да не го познаваш.

-         Разкажи ми я.

-         После.

-         Защо?

-          Защото трябва да седнем на тихо място и да ме слушаш внимателно.Така по пътя не става.

-         Хайде де,моля те!

-         А ти сега се държиш като жената на Царят на боклука,лигаво.

-         А,а,а,а,аз не съм жена,аз съм момченце. – обиди се Мони.

-         Казвам само,че се държиш като нея.

Мони тропна с крак:

-         Няма пък.Разкажи ми я.

Баба му спря до него,погледна го с топлите си очи и се усмихна:

-         На вашите услуги,царице!

Мони не беше глупаво момче и се засрами,разбрал шегата на баба си.Тя беше винаги добра и внимателна с него,а той се държеше  като глезльо.

-         Извинявай,бабо!

-         Моля!Хайде,обещавам,когато се приберем у дома веднага да ти разкажа приказката за царя на боклука.

      

                                                           2

Мони седна на дивана до баба си и я подкани:

-         Готова ли си за приказката?

-         Готова съм.Живял някога един цар.Царството му било в гората,която се намирала в близост до големия град.Той нямал никакви поданици и живеел напълно сам.Всъщност той не бил цар по наследство,но понеже бил единствен на територията си от своя вид можел да се нарече,както си поиска и да прави каквото пожелае.Провъзгласил се сам за цар и седнал на царското си кресло,което представлявало дънер на едно отсечено дърво в гората.

-         Аз може да не съм просто някакъв си цар,ами да бъда горски цар.Нали живея в гората! – казал си той.

Чула го една мравка,която мъкнела сламка на гърба си.Спряла и го попитала:

-         А къде са ти богатствата,царю?

-         Богатства ли?Че за какво са ми богатства?!

-         Ами,за да те уважават царете от другите царства и да ти идват на гости.За да имаш поданици,които да ти служат и изобщо да заприличаш на истински цар.Сега си измислен.

-         От къде знаеш какво е да си цар?

-         Знам,защото в нашето мравешко царство ние живеем така.Имаме си царица мравка и всички работим за нея.

-         Че то било хубаво да си цар!

-         Освен това трябва да си имаш царица.Заедно да отгледате децата си,за да има кой да ви наследи царството след вашата смърт.Иначе, ти ще остарееш и ще си умреш сам в гората без никой да разбере,че е живял цар като теб.

Това силно разтревожило царя.

-Я,чакай малко! – замислил се той. – Тази гора е моето царство,значи вие мравките сте мои поданици и като такива трябва да работите за мен.

- Погледнато по този начин май имаш право. – казала мравката. – Още сега като се прибера  в големия горски мравуняк ще известя на нашата царица за теб.

На сутринта при царя на гората дошла самата мравешка царица:

-         Ние сме справедливи горски създания.Работим неуморно и не искаме на никого да сме длъжници.Затова ще работим и за теб щом живеем в твоята гора.

Всъщност никой не знаел на кого е гората,но царя си замълчал и се възползвал от добрината и справедливостта на мравешката царица.

-         Предлагам ти, царю каквото не успеем да приберем в своя мравуняк като храна да ти го носим лично на теб.Съгласен ли си?

-         Съгласен съм.

Така мравките станали първите поданици в царството на самопровъзласилия се цар на гората.Те прилежно му носели всеки ден дребни нещица,които срещали по пътя си – по-голяма треска дърво,някоя умряла пеперуда,или в най-добрия случай гнила горска ягода.До там им стигали възможностите.

Един ден,мравката,която първа срещнала царя на гората му донесла с последни сили нещо лъскаво и блестящо:

- Гледай ти какво богатство! – ахнал царят. – От къде намери тази прелест?

- Днес срещнах едни хора в гората.Бяха излезли на екскурзия.Изчаках ги  да си заминат и взех това блестящо нещо.То падна от ръцете на един човек.Той го сложи първо в устата си,то се размекна,той започна да го дъвчи и да прави големи балони,а това нещо хвърли на земята.

- Браво!Провъзгласявам те за мой съветник.От днес нататък ти няма да работиш с другите мравки,а ще ги съветваш къде да ходят и да събират такива красиви неща.

- Ама на мен ми се работи!

- Не,казах вече.Достатъчно умна мравка си,за да работиш като всички останали.

Мравката се натъжила,дори съжалила,че изобщо донесла лъскавото богатство на царя.Този станиол от дъвка объркал целият ред в гората и сложил началото на царството на боклука...


Милена Димова,автор на детските книги:"Марта в страната на Бялата птица","Жабокът звезда","Вярвай в чудеса","На гости на дъгата".