"- Искаш ли да си играем?" -
попита той и се усмихна.
"-Искаш ли да помечтаем?"-
отвърнах аз и в смях той прихна.
Да си направим собствена магия
щипка илюзия и чисто детство
във теб аз умно възрастта ще скрия
и ето,случи се вълшебството!
Той бе едва на осем,
а аз минавах тридесет и три.
Задаваше и търсеше въпроси,
а аз отвръщах само с "може би!"
Общувахме вълнуващо красиво,
че чак за миг се усъмних
дали не пречим с нашата бъбривост
на кой ли,щом детето в мен открих.
Сега той спи сред сънищата кротки
във топлото си пухено легло,
измисля може би безброй разходки
и връща се към днешното било.
Денят замръква, в люлка е луната
величествена в облаци блести
люлее бавно майчински Земята
събира в коша нашите мечти.
Заспивай мой приятелю в игрите,
заспивай малки принце и помни
без възраст ще остават все мечтите,
но ако има кой да ги твори.
Милена Димова "ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА".
