"Домът на делфините" детска приказка,автор:Милена Димова

                                   "ДОМЪТ  НА ДЕЛФИНИТЕ"

/откъс/

Автор :Милена Димова

Уиндор беше най-големият от тримата приятели делфини.Той бе млад и красив, в разцвета на силите.Беше умен и внимателен към всички,учеше по-малките делфини на хитрости в плуването,така че да се пазят от човешките мрежи и сонарите. Уиндор непрекъснато ги предупреждаваше:

-         Моля ви,приятели бъдете внимателни!Всички до един сте уникални и ценни.Пазете се от мрежите на хората.

-         Но защо ни го причиняват? - питаше го винаги Ума, малката делфинка, а Уиндор никога не й даваше задоволителен отговор.

-         Може би не осъзнават ,че ние сме техни приятели. - отговаряше той.

-         Как е възможно да мислиш така? - ядосваше му се Делфи.Той беше по-малък  от Уиндор на години,изключително буден и прям делфин.- Уиндор,ти много добре знаеш,че хората са жестоки,че на тях им доставя удоволствие да ни убиват и залавят в мрежите си,а после да ни гледат бездиханни на брега и да се хвалят с нас като трофеи.

-         Какво е трофеи? - питаха по-малките делфини и очите им се пълнеха с почуда и страх от тези разговори между по-големите Уиндор и Делфи.

-         Хвалят се,че са ни убили или наранили.За човека няма нищо по-важно от собствената му гордост и физическа сила.Не ги ли виждате понякога отдалече колко са самовлюбени,мислят се за господари на планетата.

-         Делфи,аз не мисля,че всички хора са зли,както ги описваш.- каза Ума и премигна с големите си топли очи.Делфи никога не оставаше безразличен от погледа й.Усмивката й го пленяваше,думите й го караха да се чувства спокоен,гласът й галеше като майчина прегръдка влюбеният делфин.Той много искаше някой ден да й признае за своята любов,но не намираше подходящ момент за това.

-         Ех,Ума! - въздъхна Делфи и спря да говори.Не искаше да спори с нея,а неговата прямота щеше да доведе разговора до спор.

Всеки ден тримата приятели плуваха със стадото.Понякога измисляха истории,които да си разказват,за да е по- вълнуващо,докато плуват .А друг път слушаха историите на възрастните делфини:

-         Помните ли ,мили приятели как бяхме посрещани от хората едно време? - започваше разговора Аке,най-старият измежду морските бозайници.

-          Разкажи ни Аке. - умоляваха го по-младите и се приближаваха около него.Те много харесваха неговите истории.

-         Беше много отдавна,когато моряците ни посрещаха с възторг,а следите,които оставяхме покрай корабите им,докато плувахме беше добър знак според техните вярвания.И те ни чакаха и ни махаха от палубите.Някъде в онези години се запознах с моята любима.Щом я зърнах разбрах,че тя ще е моята спътница в живота до края на дните ми.

-         Помня, любими как ми подари букет от водорасли в онзи първи ден на нашата среща. - каза мило съпругата му и го погали с опашката си.
Делфи се възхищаваше от любовта им,устояла през годините и тайно си мечтаеше някой ден да плува редом до Ума с тяхното стадо делфини и да разказват на младите си приятели за тяхната дълготрайна дружба.

Ума също харесваше тези истории.И тя тайно си представяше да срещне своя избраник някога и да живеят щастливо дълги години като Аке и съпругата му.Но и през ум не й минаваше,че това би могъл да е Делфи.Той беше нейният най-добър приятел в игрите и чест партньор в споровете,защото Делфи умееше да води спорове и да ги печели, а Ума харесваше да е до него в тези моменти.

Една вечер Аке отново се отдаде на спомени:

-         Ех,Уиндор и Делфи като ви гледам си спомням за своя най-добър приятел от детството, Алфа.И ние бяхме някога неразделни,както вие сега.

-         Разкажи ни, Аке какво се е случило,че вече не сте заедно?

-         Пораснахме.Създадохме свои семейства,деца и започнахме да се грижим за потомството си.Но моя приятел служеше безрезервно и на хората.Той знаеше,че ние сме създадени да помагаме на всички хора изпаднали в беда.

Делфи въздъхна дълбоко.Искаше му се да възрази,но не го направи.Уважаваше Аке като по-възрастен,а и не биваше да прекъсва разказа му от учтивост:

-         Имаше едно място в океана,където плувахме със стадото си,което объркваше капитаните на човешките кораби.Техните апаратури не реагираха и те редовно губеха посока.Моят приятел винаги им оказваше помощ.Той повеждаше всеки кораб във вярна посока и плуваше с него,докато се увери,че не го грози опасност от ново изгубване. Беше поел работата си като морален дълг в помощ на хората,които толкова много обичаше.Съпругата му знаеше това и не му се сърдеше.Тя се грижеше за тяхното семейство,а него оставяше да помага.И така кораб след кораб,ден след ден той напътстваше изгубените в океана.Много от капитаните му бяха станали истински приятели.Алфа танцуваше и пееше покрай корабите им,а те му махаха и му хвърляха риба от улова в мрежите си.Но често корабите превозваха пътници,а не всички бяха добре настроени към нас. -Аке замълча.Стана му тъжно,очите му се изпълниха със сълзи:

-         Веднъж при такъв кораб се появи бедата.Един от пътниците реши да изпробва новата си пушка и стреля в моя приятел.Сякаш откри в него най-големият си враг.

-         Без повод,нали! - въздъхна Делфи и скри сълзите в очите си от Ума.Не искаше  да го види,че плаче.Но Ума го видя:

-         Делфи,понякога разбирам защо се гневиш на хората,приятелю!

-         Ах,Ума,как ми се иска да не бях прав! - въздъхна Делфи.

-         На мен също, Делфи! - каза Аке и се скри във водите на морето,където сега караше своите старини със съпругата си и стадото на младите делфини.

-         Той не ви разказа историята до край,деца. - каза съпругата на Аке.След смъртта на най-добрият му приятел, корабите с хора продължиха да се губят в този район на океана.Някои дори потънаха.Беше страшна гледката на дъното на океана.Аке не издържа на тази мъка и пое грижата към хората в чест на своя най-добър приятел Алфа.Дълги години помагаше на изпадналите в беда, и докато правеше това не загина нито един човек.Водил е битки дори с акули,за да предпази хората от явна смърт.Разказвал ми е как веднъж нарочно заблудил един кораб с много туристи,за да не попадне на акули.Ей,такива неща са се случвали,мили малки приятели!Пазете любовта в сърцата си към хората,но бъдете внимателни.Те не знаят,че добротата ни е безрезервна към тях,може би,защото не са от нашия вид.Чувала съм,че и между хората съществува любов и помощ.Виждала съм как хора спасяват себеподобни по бреговете след корабокрушение,или от удавяне.

-         Но защо ние не изпитваме омраза, госпожо,а хората правят това? - попита Делфи.

-         Делфи, нима ти изпитваш чиста любов към тях? - попита го съпругата на Аке.

Делфинът замълча засрамен.Ума го побутна с муцуна и го покани да си поираят.Тя знаеше,че той се чувства неловко и искаше да го спаси от ситуацията.Съпругата на Аке им се усмихна и потърси с поглед своя съпруг.Тя би постъпила по същия начин с Аке,както направи Ума.Имаше любов между младите делфини,за които те самите дори не подозираха.

 /Милена Димова на литературна среща с деца./