Желю Желев:"Осъзнаването на дълга прави свободата истинска!"
Автор:Милена Димова
В началото на нашия разговор помолих госта си да преминем на"ти".Той прие веднага,затова не от неуважение към личността и възрастта му,моите въпроси към него са в тази форма.
Милена Димова:Здравей!Казах ти,че ще си говорим за детството и ти се усмихна като уточни - добре,но без да се вдетиняваме?
Желю Желев: Да.Знаеш ли защо внуците се разбират по-добре със своите баби и дядовци,отколкото с техните родители,защото вече са на един акъл.
Милена Димова: Връщаш ли се в своето детство чрез детството на двете си внучки?
Желю Желев: На мен ми е много интересно как мислят децата,какви въпроси задават,как измислят нови думи.Например,припомням си нашата малка дъщеря/която почина/,когато беше на около три години започна да ни разказва за една мечка стръвница,като я наричаше стръМница,защото щом ходи по стръмното,значи е такава.
Детският творчески гений в измислянето на думи и изрази е много интересен.Наскоро една от внучките ми ме попита:
- Дядо,ти стар ли си ?
- Стар съм.- казвам.
- Ами,защо си стар?
- Защото съм живял много години и още много по толкова дни.
- Дядо,а ти като умреш ще виждаш ли?
Аз не знаех какво да й отговоря.Ето такъв въпрос възрастен никога няма да ти зададе.
Друг случай,отново с дъщеря ми - учителката я пита в детската градина какво е занесла Червената шапчица на баба си.И тя започнала да изброява: занесла хлебец,сиренце,мляко...и едно шише ракия.Учителката се слисала,а нашето дете е виждало как бабите опъват ракия и сложило и ракия в подаръците.
Милена Димова:Искам да те върна теб самия в детските ти години.Кой спомен в момента от там изниква в съзнанието ти най-ярко?
Желю Желев: Бил съм на три-четири годинки у бабини,баба ми по майчина линия.Майка ми ме оставя при сестра си,където живее и бабата.И аз се крия зад вратата.Баба ми тръгва да излиза,а аз изревавам като мечка.Тя пък имаше слабо сърце,че като се стресна,заведоха я бързо в леглото,а на мен много ми се караха.
В най-ранните детски години си мечтаех да имам родители,които са като учителите.Защото учителските деца имаха колички с четири колелета.Много исках да съм учителско дете и всяка сутрин,преди да се разбудя напълно си представях как ме глезят,как аз им се глезя,а всички мои приятелчета гледат към моята въображаема количка.
Милена Димова:Какъв искаше да станеш,когато пораснеш?
Желю Желев:Първо исках да стана летец.Имаше някаква магия за мен в професията на летеца,защото всички виждат самолета в небето,но никой не знае кой го кара.И тази ми мечта се запази чак до гимназията.В първите си юношески години успях все пак да реализирам част от нея с парашутизма.Станах парашутист в Шумен.
Милена Димова:Защо на децата им се иска да пораснат по-бързо?
Желю Желев: Ами,защото смятат,че като пораснат ще могат да правят почти всичко,каквото пожелаят.Те нямат представа за ограниченията,които животът налага.
Милена Димова:На какво ти ухае детството?Свързваш ли спомените си с определени аромати?
Желю Желев: Ухае ми на плодове.Ние имахме в двора плодни дървета - сливи,стамболовки им казвахме.Те са малки и кръгли като кълбенца.Много рано зрееха,преди да започнат да зреят всички други плодове и ние децата,както се казва още от цвета започвахме да ги ядем.
Помня и бабиният двор,той беше съседен на нашия.Там пък имаше една ранно зрееща ябълка.Зрееше по времето,когато на харамана с воловете и с диканите работеха възрастните...
Иначе детството ми ухае на свобода,разбира се!Всички деца искат да са свободни,но не всички с упоритост действат да станат такива.
Аз си спомням у нас половината градина беше засята с хубав чесън.У бабини,където живееха моите братовчеди също имаше едър чесън,обаче ние ходехме да откраднем от бостаните край реката.Ей,така сме чувствали свободата!Докато един ден баща ми такива няколко плесници ми зашлеви,за урок.
Спомням си края на Втората световна война,тя беше много страшна.Всички войни в историята са страшни,но тази беше много унищожителна и хората загубиха почти всичко,много обедняха.И ние децата си мечтаехме за обувки,защото ходехме с цървулки,направени от свинска или волска кожа.Тях повече използвахме за ходене на къра,а когато ходехме по улиците из селото,обувахме налъми.Сутрин като тръгвахме към училището се събирахме около триста ученици - звукът от нашите налъми беше оглушителен. А зимно време пък обувахме навуща.Имай предвид,че в онези години имаше такива зими,че като паднеше през нощта сняг,засипваше вратите ни и сутрин не можехме да излезем.Бащите ни ставаха много рано,за да ни разринат до улицата.Там пък други родители разриваха и така ходехме на училище...
Милена Димова: Кога разбираме,че се разделяме с детството?
Желю Желев: Всеки става личност,когато в края на детството и началото на юношеството започва да поема отоворност и за другите.Не само за него другите да отговарят или пък той само себе си да гледа.Осъзнаването на дълга прави свободата истинска.
Милена Димова:Вярваш ли в предопределеността на човешката съдба?
Желю Желев: Някои казват:"Съдбата е сляпа.Тя минава и където мине,гази."Други отговарят:"Точно затова трябва да я хванем за ръка и да я водим."
Римляните имат една приказка:"Съдбата води този,който иска и влачи онзи,който не иска."
Милена Димова:Моят финален въпрос,в какво се изразява богатството ни като хора?
Желю Желев: Най-напред в здравето,защото без него рухват всичките ни планове и намерения.Затова трябва много да ценим нашето здраве.Човек притежава много богатства и в различните хора доминарт различни видове богатство.Богатство е знанието,културата,която имаш.Тя е голямо и ценно богатство.Приятелството също е богатство,но не винаги е трайно.Не винаги/въздъхва/.Затова древните гърци са уважавали много повече приятелството от любовта.
