Автор:Милена Димова
От автора:
Особен човек!Тя е от онези хора, които са почти на
изчезване.Защо особен? Защото тя е я
пламенна и истинска,многолика, темпераментна и на пук на твърдението, че
мъдрите хора говорят малко, тя говори, но казва все умни думи.Удоволствие бе за
мен срещата с журналистката Даниела Кънева в ”Повтори фантазията”.
Даниела излъчва лъчиста енергия - като кълбо което ту заставаше
пред очите ми, ту в страни от мен, сякаш играят слънчеви
зайчета.Непрекъснато правеше уговорката
да я възпирам от много приказки, за да не се отплесва /израза е неин/.Аз публикувам
тук много малка част от нашия разговор,който разказва най-добре за нейната чувствителност.За”бандита”/отново нейно определение/ в журналистиката
Даниела Кънева ще разказвам друг път.
Даниела Кънева:Харесва ми
позитивността и посланието, което носи
предаването ти „Повтори фантазията” и преди да ми зададеш въпрос аз ще
се опитам да отговоря на твоето заглавие по следния начин.
Знаеш ли,аз и до сега оставам непозната за самата себе
си.Човек непрекъснато се търси и колкото повече години минават,толкова повече
се приближава към себе си.Едно трябва да знаем - където и да се намираме трябва
да бъдем човеци, независимо от житейското стъпало. И да знаем, че винаги около
нас има светла и тъмна страна , но ние можем да изберем и защо това да не е
светлата страна?!
Да се върна към идеята ти за детството.Милена, аз много
вярвам и съм поклонник на източната философия.Във всичките си книги Мулдашев ни
съветва:”Не забравяйте, че сте били деца, запазете детското у вас.Вярвайте в
Бога”,като той има пред вид Природата и природното сътворение.”Това ще ви
помогне”, съветва ни още.Скоро пък попаднах на едно изследване на английски
учен, който казва, че когато правиш добро, то е добро за теб самия.Ама не само
така в интелектуалния смисъл на думата, а съвсем физически, защото това е въпрос
на енергии.Когато мислиш добро,когато искаш да помогнеш на някого,когато цялото
ти същество е съсредоточено,както и физическото ти тяло, то произвежда положителна
енергия и привлича такава. И ако се замислиш и в нашия български език имаме
подобни заклинания:”Да не чуе дявола!”,”Не викай дявола”..
Милена Димова:Тъй наречените добри заклинания?
Даниела Кънева:Да.Има нещо много важно в това човек да знае, че голяма
част от живота е страдание.Аз казвам един дълъг маратон с препятствия, но
винаги си струва да живееш, защото дори
и след най-тежкото препятствие никога не е изключено да ти се случи нещо
страшно красиво.
Милена Димова:Казваш маратон с препятствие, ако е така понеже знам, че
вярваш в прераждането, наистина ли по
подобен начин предаваме щафетата нататък/към следващите си животи/?
Даниела Кънева:Ами да.Аз така смятам.Иначе живота на Земята ни,който
става все по сложен и по-сложен би бил безсмислен, ако не можеш да се върнеш,
да размислиш, да подобриш. Фактически всяко едно идване на Земята е един нов
урок в Училището.Но аз пак се замислям над името на твоето предаване, защото ми
харесва цялата идея -аз мисля, че и най-черногледия човек се завръща към своите
фантазии и мечти.И в тежки моменти скрит вътре в себе си, дори и без да знае,
фантазира. Фантазията не е нищо друго освен едни компютърни схеми на
мозъка,които той е съхранил.Както вече се доказа, че и водата има памет.Е, как
да не е велика фантазията!
/последва песента на Рей Чарлз „Мама” като поздрав към
Даниела от нашата музикална редакторка,при което тя се развълнува изключително
и не сдържа сълзите си.От там и разговора доби една нова, интересна посока./
Даниела Кънева:Тази песен Рей Чарлз написа за моята майка,която вече е в
отвъдното, но на която аз много благодаря,затова, че 7 години живя с мен в
Япония,където работех.Иначе нямаше да издържа.Тя беше невероятна майка, не, че
е моя, не искам да кажа това. Всяка майка липсва, но когато се случи на някого
майка му да е и страхотен човек после остава много празно.
Когато Рей Чарлз
дойде за първи път в България да пее и аз бях в дъното на цялата тази работа,
не успях да го посрещна лично, защото по същото време бях арестувана с
телевизионния си екип в Техеран.Молех се на директора на
телевизията тогава,Иван Славков:”Грижете се докато тече концерта само да не се издъним,че ние българите
сме царе на издънките.” Тогава именно на този концерт Рей се изправя на сцената
и съобщава:”Това е една песен,която аз написах за моята българска майка” и се
обръща към майка ми в залата. Мама,миличката с нейните 4 инфаркта как се е
чувствала не знам, но после приятелски му се карах дълго:”Абе, ти имаш ли акъл в
главата?Какво щеше да се случи,ако беше получила поредния инфаркт от вълнение?”
Но Рей като цяло беше гениален.За него живота беше музика и нищо друго! Той
беше човек,който имаше много чиста и същевременно силна житейска
философия,която предаде чрез песните си. Но това,което много ни сближи с Рей е
, че аз деля света на хора с майки, и хора без майки.И той изповядваше тази
философия. Майката има пилотно значение в изграждането на всеки човек.Не само
докато носи отрочето в себе си, но дотогава, докато самото дете порасне и може
да стане родител.
Затова много
обичам своята майка.Щастливи са хората с майка като моята. С нея можех и да се
проваля и да победя с еднаква сила.С такъв човек до себе си не изпитваш страх да
се бориш.
