"Смъртта не е най-голямата загуба в живота.Най-голямата загуба е това,което умира в нас,докато сме живи."/Норман Казинс/.
Дали си спомням нещо от своето детство?Помня прашния калдъръм,мириса на розов цвят и моята баба.Тя беше магьосница.Може би тогава не осъзнавах истински смисъла на тази дума,но помня,че пред бабината къща винаги имаше тълпи от хора,изстрадали и още страдащи,виждащи и незрящи,ходещи и сакати,всеки дошъл със своята мъка и тегоба.
Аз бях много малка,за да разбера каква притегателна сила имаше моята баба за хората.Тя правеше вълшебства и добруваше,а мъката на другите приемаше в себе си,затова все й се виеше свят,боляха я очите и не можеше да стъпи на краката си от хорската болка.Човешките несгоди разяждаха ранимата й старческа душа.А злобата я разболяваше за дълго и най-трудно преминаваше:
- Само злобата,бабе не можеш да разградиш!Ще влезе в теб,и докато не ти навреди няма да те пусне.Недъзите на хората минават,случват се такива чудеса,проглеждат даже слепи,но злобата не си отива.Влезе ли веднъж чрез други хора в мен бесува по цели нощи.Като вампир бродя из къщата,докато я прогоня от себе си.
- Бабо,плашиш ме като ми говориш тези работи!
- Не се плаши,чедо!Това са истините на живота.Брат брата си убива от едната злоба.Загнезди ли се в човешката глава става страшно.
- Ти как я махаш злобата,бабо? Да не си магьосница?
- Чудна съм аз,пуста опустяла! Чудна съм,защото чудеса са се случвали и пак ще се случват.Но в мъки ще си ида!Защото тази сила,която имам не е за хубаво.Проклятие е тя.Да можеш да гадаеш,да врачуваш,да лекуваш,а ти все болен да си,чума е това така да знаеш.
- Искам,искам и аз да съм като теб бабо.Искам да помагам и аз на хората,да идват при мен,както правят в твоята къща.
- Само това недей да искаш,чедо,защото понякога тези пущини мечтите се случват,когато най-малко ги очакваш!
- Защо,бабо?Не е ли хубаво да си магьосница?
- Мислиш,че е хубаво?Ако беше така нашият Господ Бог нямаше да прати единственият си син,за да ни помага и да погине в страшни мъки,охулен и отритнат от човеците.Нали съм ти разказвала за Христос?Това е поличба.Такива като нас откупуват греховете на другите.Ние сме обречени на мъка,за да могат другите да са спасени.
- Моля те,бабо,направи така,че да съм чудна като теб?
- Че и ти да страдаш,тая няма да я бъде.Аз и твоите бъдещи грехове ще откупя в аванс.Ти ще си здрава за радост на родителите си дълги години.
- Ех,а какво ще ми дадеш?
- Ще ти оставя шевната си машина,за да си винаги красиво облечена,когато порастнеш.Да са в ред нещата ти и с двете си ръце да сътворяваш.Искам да ми обещаеш,че ще слушаш винаги сърцето си какво ти говори.То ще е най-добрият ти учител.Ако сърцето ти прескача и мълчи не е на хубаво,да знаеш.То трябва да ти е компаса.Където сочи,ти след него ще вървиш.И така,шевната машина ще ти завещая за наследство.
- Как ще стане,как ще ми я завещаеш?
- Ще видиш,недей да бързаш.Всичко идва с времето си в този грешен свят,дете!Не питай и недей да знаеш много.Всичко ще ти се покаже отведнъж.Каквото е писано ще стане.
- Ама къде е писано?Къде е казано,че тъй ще стане?
- Горе на небето.Там са всички истини за грешните човеци.В космоса са нашите неписани закони.По чужди повели слизаме и си отиваме от тази земя,за да се мъчим.
- Защо се мъчим,бабо?
- Защото винаги грешим и все сме алчни.Защото не знаем насита и очите ни са празни.Искаме още,и още,до горе да сме затрупани от имане.Къде ще го носим,чедо това имане,когато голички се раждаме и голи си отиваме?И само костите остават в земята.На никого на кокалите му не пише,че е бил поет,или професор.На всеки каквото му е отредено такъв ще бъде.
Писателят се ражда,за да пише,но и да кукува вечно сам на своето писалище,ако иска хората да го четат,дори,когато си отиде.Някога щом душата му се възвиси и литне към Господа ще бъде радостен,че му разлистват книгите,и че намират смисъл в неговите думи.Едва тогава той вече няма да е сам,а ще сияе от щастие духът му и ще е спокоен на небебто грешника,че не е живял напразно,а е оставил дири подир себе си.
Така е и с художника,на когото днес картините струват дори милиони.Смее им се от небето той на купувачите си и сякаш им говори:"Умрях си в нищета и огорчение,затова днес колкото и да ми плащате не ще ме оцените,или купите.По добре подайте хляб на гладния,а моите картини оставете в музеите,за да ги гледат хора с очи."
Така е и с бижутера.Не малко труд е хвърли за изящното бижу.Душата си е вложил в него и всеки,който го носи,ако е разумен ще ползва силата на накита,там е скрита енергията на майстора.
Ами певеца?Извисява глас,за да го чуят.Блажени са онези,които слушат със сърцето си и дават смисъл на песента му да живее.
-Бабо,малко се страхувам от твоите приказки.
- Така е,но не ми остава много време,а искам още за много работи да ти разправя.Искам да те науча да разбираш знаците на своята съдба,за да се пазиш.
- Какви са тези знаци?
- Когато има нещо да се случи вари,печи го ще се случи.Но чуеш ли гласчето в теб да ти говори ще се вслушваш.Няма да се инатиш,защото на съдбата не й харесва,когато не я чуваш.Усещай знаците.
- Ами,ако сбъркам?Не мога все да ги усещам тези знаци на съдбата!
- О,ще бъркаш,бабе!Това е толкова човешко.Ще ходиш,ще се спънеш пък ще паднеш.На хубавите хора все им пречат грозните и ще те спъват,но ти не се гневи.Добрият всекиму е драг,а лошият е гост неканен.На хубавите,лошите им правят грозни магии от черните си думи и от тъмните си мисли,и ти ще страдаш,няма как!Но няма да се плашиш,ще миеш всеки ден очите си с изворна вода и с думите на най-любимите си хора.Ще галиш твоят най-обичан мъж,ще го целуваш и така ще се лекуваш.И не хаби енергия да се ядосваш,онези лошите ще ги наказва после друг.Не си ти тази,дето да ги съди.
- Има ли и добра магия бабо,или е само лошата?
- Добрата магия са очите на дете,добра магия е усмивката на майка ти,която няма да даде и косъм да падне от главата ти,докато е жива и ще е все до теб чрез мислите си.
Това е добротата,затова докосвай се до хубави лица,до нежни души,търси красивото в живота си,за да запазиш красотата в себе си.Защото болката поставиш ли я на кантар,все доброто побеждава.И ще гледаш луната кога е пълна,и кога е празна.Когато тръгне да расте и ти расти,мечтай,твори,то ще остане,но празни ли се си почивай,за да не са напразно и усилията ти.Така е и така ще е .Аз ще си отида някой ден,а с мен ще отнеса и силата си,на теб и зрънце от магията си няма да оставя,за да си щастлива.
- Но бабо,аз ще страдам,когато ти умреш!
- Ще си поплачеш и ще ти мине.А аз,когато трябва ще те навестявам в сънищата.
- Ами,ако ме уплашиш?
- Аз така ще идвам,че да не те уплаша, само когато трябва.Или,ако на мене нещо ми потрябва.
- Какво ще ти потрябва,когато си мъртва?
- И на умрелите им се приисква нещо.И те понякога изпитват нужди.Някой да каже добра дума за тях на масата,или да им запали свещ,да си помисли нещо хубаво за тяхното някогашно съществуване.Не се плаши от мъртвите.Те идват винаги,за да ти подскажат нещо,не идват в сънищата просто ей,така!Ако умрат спокойни винаги спокойни ще ти се явяват,но ако са се споминали без време,все от нещо те ще имат нужда,докато намерят мястото си в отвъдното.
Бъди добра и само хубави неща ще ти се случват,вярвай ми!Блажени да са всички,които ще живеят след мен,те ще се докоснат до различни светове и ако са разумни ще открият тайните за човешкото съществуване.Ще разгадаят истини, кодирани в света от векове.Блажени да са всички,които ще се родят след моята смърт.
Това си спомням ясно от своето детство.Днес понякога сядам на бабината шевна машина.Наследих я,както тя ми каза,когато разпределяха имането й на мен като най-малка тя се падна.А баба знаеше това!
Поглеждам често към луната пълна ли е,или празна.И не забравям знаците,мъча се да угодя на своята съдба,за да е благосклонна и тя към мен.Единствено се моля да съм прозорлива и да разбера загадките,онези дето баба не успя да ги дочака,но все ми казваше,че ще разгадаем ние,които ще живеем след смъртта й.
