Оскар Уайлд:"Да обичаш, значи да надминеш себе си.”
Автор:Милена Димова
Огромното
желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син,
Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В
младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички
обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See
more at:
http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpufО
Огромното
желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син,
Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В
младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички
обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See
more at:
http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf
Огромното
желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син,
Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В
младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички
обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See
more at:
http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf
Огромното
желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син,
Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В
младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички
обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more
at:
http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf
Огромното желание на майка му е да има момиче и когато се ражда Оскар,тя го облича като госпожица.В детството и младежките си години той е висок,но миловиден и при всички обстоятелства учудващ околните със своето облекло.По-късно като студент,Оскар Уайлд си изработва свой уникален стил,осанка и костюм,които стават отличителна характеристика на"естетското"движение.Всички представители на висшето общество желаят да имитират неговата излъчваща чувственост външност и блестящите му афоризми.Както пише един от неговите съвременници в онези години:"Това бе,без никакво съмнение най-блестящият приказливец,който някога съм срещал.Никой не би могъл да бленува да го засенчи или поне малко да блесне в негово присъствие.
Оскар Уайлд е бил просто твърде различен от останалите хора,за да води спокоен и щастлив с талантите си живот.Бил е мъдрец,макар и млад,художник импресионист макар и в литературата,чувствителен към красивото и убийствено саркастичен към глупостта,екстравагантен в поведението,облеклото и любовните си предпочитания.
Огромното
желание на майка му е да има момиче и когато се ражда вторият ѝ син,
Оскар Фингъл О'Флеърти Уилс Уайлд, тя облича детето като госпожица. В
младостта си Оскар е висок, дори прекалено, но е миловиден и при всички
обстоятелства учудващ с външността си или със своето облекло. - See more
at:
http://www.belladonna-bg.com/2011/09/oscar-wilde-love-story.html#sthash.V7sZGyaC.dpuf
Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.Във времето, през което Оскар Уайлд учи в Оксфорд, той става известен с ролята си в естетичните и декадентски движения.
Той ходи с дълга коса, въпреки че от време на време играе бокс открито
презира "мъжествените" спортове и украсява стаята си с пера от паун,
лилии, слънчогледи, син порцелан и други предмети на изкуството.Уайлд веднъж претърпява физическа разправа с четирима свои състуденти и, изненадвайки всички, се справя с тях собственоръчно. До третата си година в Оксфорд Уайлд вече е започнал да изгражда образа си в обществото. Той също не приема образованието си в университета като единствен път към знания и това негово отношение предизвиква временното му изключване след като закъснява с около един месец след започването на семестъра заради кратко пътешествие в Гърция.
След завършването си в Оксфорд, Уайлд се връща в Дъблин. Там той отново среща своя приятелката от детството, Флоренс Балкомб, която е сгодена за писателя Брам Стокър и се омъжва през 1878 -ма. Уайлд е разочарован, пише ѝ, че си спомня „двете години – най-сладките години от моята младост“, които са прекарали заедно.
През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка.
На 15 май 1895 г. писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство.
Оскар Уайлд (46-годишен) умира от менингит на 30 ноември 1900г., забравен от всички и беден като просяк.
Наред с романите,пиесите,афоризмите,той издава и два сборника с приказки. Това са "Щастливият принц и други истории" и "Къщата на наровете". Точно от тези негови разкази са извадените цитати.
"Забележителната ракета"
— На какво приличат фойерверките? — беше попитала тя принца една сутрин, когато се бе разхождала на терасата.
— Приличат на Северното сияние — каза царят, който винаги отговаряше на въпросите, отправени към други хора, — само че са много по-естествени. Лично аз ги предпочитам пред звездите, защото човек винаги знае кога ще се появят.
"Младият крал"
Сигурно е луд, защото сънят си остава само сън, а видението — видение. Те не са действителни неща, та човек да им обръща внимание. Какво трябва да правим с живота на тия, които се трудят за нас? Нима човек не бива да яде хляб, преди да е видял сеяча, нито да пие вино, преди да е говорил с винаря?
"Щастливият принц"
— Трябва, разбира се, да направим нова статуя — каза кметът, — и това ще бъде моя статуя.
— Моя статуя — каза всеки от съветниците и те се скараха.
Когато последния път чух за тях, те все още се караха.
— Чудно нещо — каза надзирателят на работниците в леярната. — Това счупено оловно сърце не ще да се стопи в пещта. Трябва да го изхвърлим.
И те го хвърлиха на бунището, където лежеше и мъртвото лястовиче.
— Донеси ми двете най-скъпоценни неща в града — каза Бог на един от своите ангели и ангелът му донесе оловното сърце и мъртвата птичка.
— Правилно си избрал — рече Бог, — защото в моята райска градина това птиченце ще пее за вечни времена, а Щастливият принц ще ме възхвалява в златния ми град.
"Рожденият ден на инфантата"
Джуджето обаче бе наистина неотразимо и дори в испанския двор, известен открай време със своята изтънчена слабост към ужасното, никога не бяха виждали такъв фантастичен малък изрод. А това беше и първото му излизане. Както си тичало свободно между дърветата, то било открито едва предишния ден от двама благородници, които случайно отишли на лов в отдалечена част на голямата крайградска гора от корков дъб, и било доведено от тях в двореца за сюрприз на инфантата, понеже баща му, беден въглищар, бил много доволен да се отърве от толкова грозно и безполезно дете. Може би най-забавното у него беше това, че нямаше никаква представа за собствения си смешно-грозен вид. Всъщност то изглеждаше съвсем щастливо и в най-добро разположение на духа. Когато децата се смееха, то се смееше също тъй несдържано и радостно, а в края на всеки танц правеше най-смешни поклони, усмихваше се и кимаше, сякаш беше наистина едно от тях, а не дребно уродливо същество, което природата, изпаднала в шеговито настроение, бе създала, за да му се подиграват всички други.
"Славеят и розата"
Но гласът на славея започна да глъхне, крилцата му запляскаха и пелена се спусна пред неговите очи. Все повече глъхнеше песента му и той усети нещо да го задавя в гърлото.
Тогава от него се изтръгна още един сетен изблик на музика. Бялата луна го чу, забрави зората и се спря в небето. Червената роза го чу, потрепера цялата от възторг и разтвори листенца на студения утринен въздух. Ехото го отнесе към синкавите гънки в планините и изтръгна пастирите от техните сънища. Той премина през тръстиките на реката и те предадоха неговия отглас чак до морето.
- Виж, виж! - извика храстът. - Розата е вече готова!
Но славеят не му отговори, защото лежеше мъртъв във високата трева с шипа в сърцето.
Афоризми от Оскар Уайлд:
- Когато боговете искат да ни накажат, те отговарят на нашите молитви.
- Всеки светец има минало и всеки грешник има бъдеще.
- Опитът е просто името, което хората са дали на своите грешки.
- Никой не е достатъчно богат, за да откупи миналото си.
