Джон Стайнбек:„Няма нищо по-прекрасно от добрия човек!”
От Милена Димова
"Дори детството вече не бе тъй хубаво, то просто не беше като едновремешното. Каква бе тогава детската грижа, освен да си намериш един по-хубав камък, не съвсем закръглен, а плосък, огладен в реката, който да влиза в направената от стара обувка прашка? Къде отидоха всички хубави камъни, къде отиде онази простоватост?
Човешката памет леко помътнява - та как да си спомняш чувството на
радост, на тъга или на задушаващи трепети? Можеш единствено да помниш,
че си ги изпитвал. Позастарелият мъж наистина би си спомнил, малко
смътно, колко плахо е играл на чичо доктор с малките момиченца, но той
забравя - защото иска - онова разяждащо усещане, носещо такава
всеобхватна меланхолия, от която момчето заравя лице в греховете на
младостта като в див буренак, удря с пестници по земята и хлипа: „Исусе,
защо, Исусе?“ Такъв човек би рекъл, което и става: „За какво се е
проснало това шантаво момче в тревата? Може да настине!“
/Джон Стайнбек"На изток от Рая"/
Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния, на 27 февруари 1902 година.Той е единствен син в обкръжението на три сестри, в семейството на Олив Хамилтън и Джон Стайнбек. Любовта към литературата, чувствителността, фантазията и ирландската жилка наследява от майка си, учителка по професия,а от баща си и дядо си немският ген.
Едва 4-годишен малкият Джон вече има свое шотландско пони на име Джил, за което се грижи сам.Тази история ще бъде разказана по-късно от него в „Червеното пони”. В училище се увлича най-вече от литературата,английския език и биологията и издава училищен вестник.През летните месеци работи в съседните ферми заедно с други емигранти и се среща очи в очи със суровия живот на „присадените” в Калифорния пришълци от Изтока. Като юноша се влюбва в едно момиче от Китай и впоследствие неизменно ще оставя място в своите произведения за човека от Азия.
Детството на автора преминава в долината Салинас в Калифорния, място на силна миграция и културни различия. Това придава по-късно на творбите му специфичен регионален привкус, едно особено усещане за мястото където се развива действието.В днешно време този район понякога се нарича "Провинция Стайнбек". Повечето от ранните му творби описват хора от годините на израстването му. Изключение е първият му роман "Златната чаша",в който разказва за пирата Хенри Морган, чиито приключения завладяват Стайнбек още като дете.
През 1919 г. постъпва във факултета по журналистика в Странфордския университет, но след година е принуден да напусне. В следващите две години изучава биология в Морския научно-изследователски институт в Пасифик Гроув. След завръщането си в Станфорд, започва да печата стихове и разкази в университетското списание „Зрител”, но диплома така и не получава.
Нает като работник на товарен кораб, Джон заминава за Ню Йорк през 1925 година с мечтата да стане писател. За кратко работи във вестник „New York American”, захваща се и с други случайни работи, за да изкарва прехраната си, като в същото време се опитва да публикува разкази, но безуспешно. След години на горчива борба за съществуване, той се връща в Калифорния, където работи като строител, журналист, матрос, събирач на плодове, като момче за всичко на езерото Тахо.
През по-голямата част от Голямата депресия Стайнбек живее в малка къща, собственост на баща му, в Пасифик Гроув - Калифорния, на няколко преки от град Монтерей, който по-късно става сцена за много от творбите му. Стайнбек Старши осигурява на сина си дърва за огрев, хартия за ръкописите и конструктивна критика, които го карат в началото на 1928 година да напусне работата си като пазач в развъдник и да се отдаде изцяло на писателското поприще.
"Лесно е да се печелят пари,ако става дума за парите,от които имаш нужда.Но с нищожни изключения хората не искат пари.Те искат разкош,искат да бъдат обичани и да им се възхищават."/Джон Стайнбек/.
Романът „На изток от Рая” е като че ли неговото последно „сбогом” със света на детството.
„Опитвах се да се върна в Пасифик Гроув след развода с втората си жена – пише Стайнбек на приятеля си Шефилд, – постоях повече от година там, но нищо не излиза. Нямам място там. Дълго след това открих, че всъщност за мен никъде няма място”.
Напуснал веднъж Калифорния, той никога повече истински не се завръща.
"На изток от Рая"Джон Стайнбек смята за най-добрата си творба.
“С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горният пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт - смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.”
През 1962 година излиза „Пътувания с Чарли в търсене на Америка“ /„Travels with Charley In Search of America”/ - публицистична творба, в която Стайнбек разказва за пътешествието си из Америка с пудела Чарли. Писателят нарича камиона, с който се движи „Росинант”.
Единият му син пише в мемоарите си,че баща му е предчувствал смъртта си, затова е предприел това пътуване – да види Америка още веднъж.А другият предполага следното:"Баща ми беше прекалено стеснителен и едва ли е разговарял с толкова хора!Той не би могъл да издържи на такова интензивно общуване. Така че книгата си е същински роман."
"При по-продължителни пътувания има много място за фантазия,та дори и прости,Господи за размишления.Никога не се знае за какво мислят другите.Аз самият съм проектирал къщи,които никога няма да издигна,подреждал съм градини,които никога няма да засадя.Писал съм дълги,изчерпателни писма,които никога няма да бъдат пренесени на хартия,още по-малко изпратени.
Ако радиото свиреше по пътя музиката събуждаше в паметта ми места и мигове,населени с действащи лица и декори,спомени тъй точни,че се възобновяваше всяка думица от диалозите...
Мога само да подозирам,че самотният населява попътните си фантазии с приятели,че лишеният от взаимност се обгражда с хубави и любящи жени или мъже,че в бляновете на бездетният пътуващ се боричкат деца.Да не говорим за съжаленията."Ако не бях сторил това и това,да не бях казвал това и това,Господи тази идиотщина може би нямаше да се случи!"Този възможен ход на мисли съществува в собственото ми съзнание и затова подозирам,че го има и у другите,но това едва ли ще узная,защото няма кой да ми каже.Всичко е в моята фантазия!" /Джон Стайнбек„Пътувания с Чарли в търсене на Америка“/.
Писателят умира на 66 години.По негово желание е кремиран и погребан в семейната крипта на рода на майка си в Салинас на 4 март 1969 година.
-"Аз почти винаги пиша – също както почти винаги дишам."
