ДИМИТЪР ЧОРБАДЖИЙСКИ - ЧУДОМИР:
"БЪДЕТЕ ЗДРАВИ,ОБИЧАЙТЕ СЕ И СЕ РАДВАЙТЕ НА ЖИВОТА!"
Автор:Милена Димова
/от Чудомир том 3 - спомени,пътеписи,статии и бележки/
"Склонност към рисуване ще да съм проявявал още от ранно детство,защото и досега помня,че два пъти съм ял бой за това: един път от мама,загдето бях нашарил с въглен току що белосаните стени на къщата ни,а втория път от поп Никола,загдето с гвоздей бях надраскал върху черковния зид един голям кон. В четвърти клас обаче нарисувах с водни бои една лайкучка и две теменужки и те решиха съдбата ми.Като ги видя баба Замба - хазайката ми, - удари се с две ръце по бедрата и извика:
- Льох,мари,същински,същински,само че не миришат.Нима този келеш можа да направи туй нещо?
Тогава се убедих окончателно,че няма друг път за мене,че художник ще ставам на всяка цена,зарязах всички други предмети в училището и докато през сроковете бележките ми бяха добри,на края на годината в свидетелството ги нанизах като червени пиперки дванадесет двойки и една тлъста шестица.Дигнах яката на палтото,спуснах дълги до рамената коси и се застягах за София.
Баща ми обаче беше на обратно мнение по въпроса:
- Какви са тия сойтарлъци - крещеше той, - какво е това рисувателство?Не виждаш ли,че всички станаха вече социалисти и безбожници?Кой ще ти строи тебе занапред черкви,та да им пишеш иконите и хляб да припечелваш?Това занаят ли е?Празна работа.Небъдница.
И настояваше да стана поп или офицер.Моята упоритост обаче и решението да не се отбивам от начертания от баба Замба път растяха заедно с косата ми и след дълги караници и плачове най-после с триста лева в джеба и малък вързоп пристигнах в София."
Из писмо на Чудомир до Петър Пондев/Казанлък 29 ноември 1954 година/:
"Драги Петре,
раснах в сравнително будна среда и като дете бях от най-силните ученици.Когато някой от по-горните отделения не си знаеше урока,викаха ме да му го кажа.По правилата на тогавашната педагогика след това трябваше да му ударя и една плесница отгоре.Минавах и за голям"спец" по разрешаване на всевъзможни ребуси,задачи и гатанки из тогавашните детски списания"Звездица"и"Младина".
В първите класове на гимназията учителят по рисуване пък откри големи заложби у мене,побърка ме здравата и на края на годината занесох на родителите си армаган - тефтерче с 12 двойки и 1 шестица по рисуване.
В Рисувалното училище постъпих против волята на баща си и трябваше да се грижа сам за прехраната си.В класната стая бях надраскал всички паравани с карикатури на другари и преподаватели,които станаха причина да бъда открит като карикатурист.
През лятната ваканция в село рисувах скици на селяни с молив или акварел,като освен външните черти мъчех се да уловя и вътрешните.Аз изобщо си обичам много нашенците.не мисли обаче,че това са портрети от натура - всички са събирателни типове."Хаджи Дончо" например е баща ми,хаджи Илия от Карагитлий - дядо Котю - кръчмар от село.В "Изкласил"рисувам себе си,макар никога да не съм носил потури.В"Първи урок" съм пак аз,а учителят е брат ми и т.н."Как' Сийка" е направена от всички казанлъшки клюкарки."
Още из писмата на Чудомир до свои приятели:
/София 19 април 1967 година -Правителствена болница - Хирургия/::
Така се шегува животът - дорде разбереш,че "мястото ти е сторено",веднага се убеждаваш, че"времето ти е минало".
Ех,Коста,Коста,дали ще дойде време да има магазини,в които да се продават запасни човешки части? Ако имаше такъв,щях да си сменя всичките заедно с главата.
Бъдете здрави,обичайте се и се радвайте на живота!
Чудомир
