СПОМЕНИ ЗА ДЕТСТВО
от Милена Димова
Не намирам нищо полезно в това човек да се рови в тъжните си спомени,за да търси поуки там.
Аз винаги с радост за завръщам в щастливите си спомени.Това е естествен подтик на зажаднялата ми за приключения душа.Тя търси емоция във всичко случващо се с мен.Понякога обаче и не поради липса на действителни преживелици, душата ми намигва и с усмивка ме завръща към напълно забравени от мен случки и аромати. Наричам тези изненади, награди на душата към мен и те наистина са такива.
Днес стоях под цъфналата череша в градината и се забавлявах с животинките, котарака,кученцето,мравки
Аромата на ябълката,вятъра в градината,жарещото слънце и мириса на реката до къщата ме завърнаха в моето детство.
Стоях на плажа и ровех в пликовете със закуски.Извадих ябълка и жадно я захапах.Морето се разбиваше току до плажа,а крачетата ми пареха от горещия пясък,но беше хубаво.После тръгнах по тясна горска пътечка ,която водеше от плажа към центъра на морското селце.Ухаеше ми на заблатена тръстика.Носех плажната си шапка,сякаш нося корона на главата,а краката ми се редуваха да се повдигат като на щъркел от парещата топлина на морската земя.
Аромата на летен стол за хранене е следващия спомен,който ме споходи. Ухаеше на пиле с ориз,но по-различен от този,който мама приготвяше вкъщи.Ухаеше и на диня,и на череши, и почти винаги на таратор...някаква сладко кисела миризма,която винаги ми действаше апетитно в детството.
Идваше ред на обедния сън,който уж не обичах,но веднъж положила глава на възглавницата, аз се понасях по вълните му, а плуването от деня в морето движеше леглото дори насън.
Ухае ми на следобедните разходки по крайбрежните улици с привкус на звънливи детски гласове.Хвaнати за ръце или отделно ние, децата от морската тайфа тичаме винаги преди родителите,за да видим на къде да ги отклоним.Дали до въртележката,или до ароматната опашка за сироп от мента с ягода,която винаги се извървяваше неусетно,че даже и повторно се нареждахме.Или до стрелбището за някоя мека дъвка идеална за балони.До сладоледените канти или до машината за пуканки и не защото ни се хапваше от всичко,просто ухаеше хубаво!
Чувам как сандалите ми отекват по улиците на морското селце,къде ходейки,къде подскачайки от крак на крак,или направо тичайки...
А вечерите след разходките!Всички татковци са се събрали в кръг и правят план за вечерта,докато майките ни мият зеленчуци на външната чешма.Ухае на лук,на домати,на краставици и на чушки.Взели са решение да пекат миди на тенекия и аз направо ликувам от щастие,защото знам,че поне тринадесет миди са за мен.Това е позволената бройка,за да не ме боли стомаха след това. От някъде замирисва на пържена риба...
Ние летувахме в едни бунгала с много трева и китни цветни алеи.Всеки вади столове и маси, хората стават все повече и повече.А ние с тайфата не спираме да играем на жумичка,или на филми,или просто стоим накуп и си разказваме страшни истории.
Невероятно! Една ябълка изядена на двора отключи стихия от спомени и аромати в главата ми.
Казах"благодаря" на своята душа и я прегърнах сърдечно по детски.Тя се усмихна и се сля с ритъма на моето ликуващо сърце.
от Милена Димова
Не намирам нищо полезно в това човек да се рови в тъжните си спомени,за да търси поуки там.
Аз винаги с радост за завръщам в щастливите си спомени.Това е естествен подтик на зажаднялата ми за приключения душа.Тя търси емоция във всичко случващо се с мен.Понякога обаче и не поради липса на действителни преживелици, душата ми намигва и с усмивка ме завръща към напълно забравени от мен случки и аромати. Наричам тези изненади, награди на душата към мен и те наистина са такива.
Днес стоях под цъфналата череша в градината и се забавлявах с животинките, котарака,кученцето,мравки
Аромата на ябълката,вятъра в градината,жарещото слънце и мириса на реката до къщата ме завърнаха в моето детство.
Стоях на плажа и ровех в пликовете със закуски.Извадих ябълка и жадно я захапах.Морето се разбиваше току до плажа,а крачетата ми пареха от горещия пясък,но беше хубаво.После тръгнах по тясна горска пътечка ,която водеше от плажа към центъра на морското селце.Ухаеше ми на заблатена тръстика.Носех плажната си шапка,сякаш нося корона на главата,а краката ми се редуваха да се повдигат като на щъркел от парещата топлина на морската земя.
Аромата на летен стол за хранене е следващия спомен,който ме споходи. Ухаеше на пиле с ориз,но по-различен от този,който мама приготвяше вкъщи.Ухаеше и на диня,и на череши, и почти винаги на таратор...някаква сладко кисела миризма,която винаги ми действаше апетитно в детството.
Идваше ред на обедния сън,който уж не обичах,но веднъж положила глава на възглавницата, аз се понасях по вълните му, а плуването от деня в морето движеше леглото дори насън.
Ухае ми на следобедните разходки по крайбрежните улици с привкус на звънливи детски гласове.Хвaнати за ръце или отделно ние, децата от морската тайфа тичаме винаги преди родителите,за да видим на къде да ги отклоним.Дали до въртележката,или до ароматната опашка за сироп от мента с ягода,която винаги се извървяваше неусетно,че даже и повторно се нареждахме.Или до стрелбището за някоя мека дъвка идеална за балони.До сладоледените канти или до машината за пуканки и не защото ни се хапваше от всичко,просто ухаеше хубаво!
Чувам как сандалите ми отекват по улиците на морското селце,къде ходейки,къде подскачайки от крак на крак,или направо тичайки...
А вечерите след разходките!Всички татковци са се събрали в кръг и правят план за вечерта,докато майките ни мият зеленчуци на външната чешма.Ухае на лук,на домати,на краставици и на чушки.Взели са решение да пекат миди на тенекия и аз направо ликувам от щастие,защото знам,че поне тринадесет миди са за мен.Това е позволената бройка,за да не ме боли стомаха след това. От някъде замирисва на пържена риба...
Ние летувахме в едни бунгала с много трева и китни цветни алеи.Всеки вади столове и маси, хората стават все повече и повече.А ние с тайфата не спираме да играем на жумичка,или на филми,или просто стоим накуп и си разказваме страшни истории.
Невероятно! Една ябълка изядена на двора отключи стихия от спомени и аромати в главата ми.
Казах"благодаря" на своята душа и я прегърнах сърдечно по детски.Тя се усмихна и се сля с ритъма на моето ликуващо сърце.
