АРОМАТИТЕ НА ДЕТСТВОТО
автор:Милена Димова
Забравих да правя снежни човеци.Как ставаше?Мокри ръкавички и премръзнали до червено крачета,обути в дебели чорапи и здрави ботушки.Дръпваш ръкавичките около вратлето си,затягаш възела на вълнения шал и ти ухае на хубаво - на студ и зима.
Натискаш с малките си пръстчета звънеца на всяка входна врата,от която знаеш,че ще излезе твой приятел,или просто се провикваш под балконите им и детският ти глас отеква в тишината на квартала като коледна камбана.
И започва снежната топка своя път - търкул,търкул.С премерени,въртеливи движения всеки я овалва в стегналия сняг,или дружно я катурваме в пряспата.Оглаждаме до съвършенство всеки ръб,получен при търкалянето,докато не остане неизгладено местенце по тумбака на магичния снежен човек.Скоро ще е почти готов,а на нас никак не ни се прибира.Трескаво събираме сухи клонки под снега,за да послужат за ръце:
- Мамо,пусни ми в пликче през балкона две маслинки за очи.
- Бабо,я ми хвърли един морков.
Готово!
Забравила съм да правя снежни човеци.Дали?Един ще помня завинаги,онзи от детството,който с аромата си на студ и детски усмивки ще сгрява всеки мой коледен празник.
Някъде там в детството ми ухае на мокър асфалт от камиона,който редовно миеше улиците в квартала,или от ненадейно изсипал се пролетен дъжд - тих и напоителен,който караше дори нас децата да мъркаме като котки в следобедна дрямка завити през глава.Само тогава обичах да спя следобед, не по принуда, защото избора си беше мой.
Личните избори тепърва ни предстояха без да разбираме това тогава и слава богу,иначе нямаше да е щастливо детството ни,ако имаше планираност в него.
Великата Природа е разумна,затова аз вярвам,че и сътворяването на човека също е акт на разумност,за който получаваме най-много доказателства в детството.
Краткотрайните приятелства там са най-естественото нещо,което може да се случи между хлапета.Както и неприятелствата или откритата вражда,за която забравяхме още преди да сме си измили ръцете за вечеря.
Нямало е нито една вечер в детството ми,в която да съм заспивала с мисъл за враждебност, с омраза,или с вменено чувство за вина.
Пролетният дъжд измиваше не само улиците в квартала,но и нашите детски караници и дребни недоразумения.
Пролетният дъжд донасяше аромата на надежда,че игрите са безкрайни,времето безспирно и нищо не е така вечно, както една игра на дама.
Пазя аромата на цветните тебешири,с които рисувахме по плочки и бордюри,както и спомена за изтърканите кожички по пръстите ,които често се превръщаха в болезнени ранички.
И болката в детството е различна,някак по-поносима!
Поплакваш за малко в скута на майка си или на здравото рамо на татко си и живота става пак весел.Те целуват ожулените ти пръсти,пълнят шепите ти с бонбони и болката си е отишла.
Аромат на пролет в започващия живот на човека - най-прекрасният аромат от детството!
Милена Димова
Translate
четвъртък, 21 март 2013 г.
сряда, 20 март 2013 г.
ПРОЛЕТ автор:Милена Димова/стихове за деца :"Сънища в летящ балон"./
ПРОЛЕТ
oт Милена Димова
-Пролетта е във небето
викна радостно щурчето
и засвири във тревата
песента на веселбата.
Песен знаете и вие,
радостта във вас се крие.
Погледнете към небето,
както стори и щурчето.
-А не е ли твърде рано,
месец март е още само? -
позачуди се кълвача
и към ореха заскача.
-Никак даже! - някой каза
минзухара се показа.
Точно време е сега
да настъпи пролетта.
В края на един сезон
зимата издаде стон:
-Ох,аз май ще си поспя
време е да си вървя!
Идва пролетта с надежда
и в цветята се оглежда.
Във небето се засмя
пъстроцветната дъга.
Усмихнете се деца
време ви е за игра.
Всички горски обитатели
чакат ви като приятели.
Към небето погледнете
слънцето в ръце вземете.
Подарена светлина -
тук е вече пролетта!
oт Милена Димова
-Пролетта е във небето
викна радостно щурчето
и засвири във тревата
песента на веселбата.
Песен знаете и вие,
радостта във вас се крие.
Погледнете към небето,
както стори и щурчето.
-А не е ли твърде рано,
месец март е още само? -
позачуди се кълвача
и към ореха заскача.
-Никак даже! - някой каза
минзухара се показа.
Точно време е сега
да настъпи пролетта.
В края на един сезон
зимата издаде стон:
-Ох,аз май ще си поспя
време е да си вървя!
Идва пролетта с надежда
и в цветята се оглежда.
Във небето се засмя
пъстроцветната дъга.
Усмихнете се деца
време ви е за игра.
Всички горски обитатели
чакат ви като приятели.
Към небето погледнете
слънцето в ръце вземете.
Подарена светлина -
тук е вече пролетта!
Абонамент за:
Публикации (Atom)