ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА С ГОСТ ХУДОЖНИЧКАТА ЛИЛИ ДИМКОВА - ДЪЩЕРЯ НА ЛЕЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДИМКОВ

Лили Димкова:” Красотата е облекло на истината.”

Автор:Милена Димова.

 

Странна беше срещата ми с Лили Димкова, уж, случайна като всички „случайности” ,които съпътстват живота ми.Преди години бях гост в една телевизия и журналистката ми предложи да си купя книга за Петър Димков,написана от неговата дъщеря,художничката Лили Димкова.Тя/дъщеря му/ сама я беше финансирала и я разпространяваше сред съмишленици и приятели на символична за книжния пазар цена.Прочетох я на един дъх.Там харесах и нейна картина публикувана като снимка,която представляваше пъстра дъга, но избора на цветовете я правеше нереална, направо божествена.

Тогава в мен се роди идеята да се запозная лично с художничката.Тя от своя страна отдавна бе спряла да дава интервюта, защото  никак не се чувства удобно,както по-късно ми сподели пред микрофон, или камера.Но на моята покана нещо я възпряло да откаже.Така се срещнахме.И двете установихме, че имаме усещането за познанство от много години,затова и разговора ни тръгна леко, като приятел с приятел, щастливи от срещата си.

Милена Димова: Казваш, че живота ти е благословен, защото си имала шанса да се родиш в семейството на лечителя Петър Димков.Разкажи ми за детството си и твоето семейство?

Лили Димкова: Да Милена, благословена съм от Бога със семейство,родители Петър и Мария Димкови. Аз смятам, че семейството е най-важното за развитието на децата, за формирането на техния характер. Как ще пораснат, какви хора ще станат определя семейството. Имах огромното удоволствие да израсна в семейство, където любовта, уважението, хармонията бяха основата.Не съм чувала родителите ми да говорят на висок глас или да си кажат обидна дума. Те живееха в огромната си топлота. Тази топлота влезе още в детството и в моята душа и ето аз, макар и в края на живота си още я пазя и отглеждам.

Милена Димова:  Закодирали са те с любов и топлота?

Лили Димкова: Правилната дума е код, точно така! Любовта е маяк, който ти свети и сякаш ти казва:”Върви спокойно.Това е твоята посока.”
Татко изпитваше любов не само към нашето семейство, но и към всички хора. Нашият дом беше наистина Аврамов, неговата мисия беше да служи на другите. Беше безкрайно вярващ човек, вярваше в Бог Любов,Бог Мъдрост и Бог Истина, като  смяташе, че вярата и любовта към Бога най-добре можеш да изразиш като служиш на ближните си. Татко бе служил първо на родината си, участник е в три войни, осем пъти смъртоносно е бил раняван.Спасил е войниците си от холера и тиф,при него нито един войник от болест не е умрял, а е бил съвсем млад офицер в онези години.
Той не лекуваше само тялото на човека, в него имаше един стремеж чрез тялото да пречисти и духовната същност на страдащия.
Хората трябва да разберат, че болестите не са случайни и идват като уроци в живота им.Болестта учи човека на смирение.Осъзнае ли това бързо ще оздравее.Здравето не ни е дадено само с егоистична цел ние да сме добре, а чрез виталността си да помагаме на другите. Хората сме едно колективно същество.

Милена Димова: И с мисълта ли е така,нашата добра мисъл формира общата?Добрата мисъл е заразна,нали?

Лили Димкова: Моите родители ме заразиха с добрите си мисли и действия.Те никога не са ме назидавали, но ми показваха кои са добрите неща в живота на човек.Някъде бях прочела една мъдра мисъл, че възпитавайки децата си всъщност ние възпитаваме себе си.Защото един родител, който не е израснал да бъде такъв, той не може да бъде възпитател.

Милена Димова: Къде те отвеждат твоите детски спомени?

Лили Димкова:Към природата с главно”П”.Към основния закон на Любовта . Бях много малка, когато изкарах тежка пневмония, а когато болестта премина, татко започна всеки ден да ме води на разходка в гората на Борисовата градина.Незабравими остават тези наши разходки в съзнанието ми и до днес.Той беше чудесен разказвач на приказки и не само ги разказваше, но ги и измисляше.Те бяха нещо като днешните сериали с продължение.Всяка сутрин отивах при него, лягах в леглото на родителите ми и чаках продължението от вечерта.А в гората приказките му сякаш оживяваха сред природата, дърветата ми се струваха като живи същества.

Милена Димова:Феите са истински, гномчетата също?

Лили Димкова: Гномчетата са духчетата на земята.Разправяше ми за саламандрите, които са духчета на огъня и как си играят вътре в него.Аз сякаш ги виждах във всяка искра,за селфидите, които са духчета на въздуха...
На децата най-добре се развива въображението, или фантазията чрез приказки. Няма народ по целия свят, който да не е създал изключителни детски приказки, но въображението се тренира и чрез рисуване.
Аз от мъничка си спомням как си  стоя и все рисувам,или драскам нещо.Правила съм своите опити още от тогава, после се роди осъзнатата ми любов към изобразителното изкуство.Затова и всяка приказка разказана ми от татко, аз се опитвах да нарисувам и пресъздам.

Милена Димова: Казваш, че татко ти е бил изтъкан от Светлина.Затова ли го нарисува искрящ в една своя картина, на която той преглежда пациент?

Лили Димкова: При прегледи той се вглъбяваше в себе си.Простираше ръцете си над главата на пациента и питаше за малкото му име.Това беше момент на особена връзка между лечител и пациент, нещо сравнимо по сила единствено с молитва. Тогава той като, че ли се свързваше с кармата на човека или по-скоро я усещаше,затова аз улових този миг и в моята картина.

Милена Димова:Твоят татко ти е разказвал една мъдра притча за човека и за змията, извода, от която е, че не винаги доброто, което мислим, че правим е добро за другия наистина?

Лили Димкова: Той казваше, че правим повече зло, когато необмислено и неразумно вършим доброто. Трябва не импулсивно да се хвърляме, а когато искаме да извършим нещо  по-голямо добре е да го обмислим преди това. Импулсивно действай само при първа помощ.Татко ми разказа тази притча по повод на едно мое разочарование от приятели, които са ме засягали с неблагодарност и коварство.
Един ден го попитах:
- Татенце, абе защо така постъпват хората?
 И той започна да ми разказва:
Вървял един човек през зимата, било много студено и вятъра сковавал земята.Изведнъж видял в снега едно замръзнало змийче.Дожаляло му на човека и го вдигнал, сложил го в пазвата до сърцето си, за да го стопли.Змийчето се стоплило и съживило.Тогава то се обърнало към човека с въпроса:
-          Кажи сега къде да те ухапя?
 Човекът попитал:
-         Ама как ще ме ухапеш?Аз ти спасих живота.
-         Е, да, но аз съм змия и мога само да те попитам къде да те ухапя, но, че ще те ухапя е сигурно.

Милена Димова:Чрез приказки и притчи ли ви възпитаваха вашите родители, знам,че имаш и двама братя?

Лили Димкова: Да.Освен неговите измислени приказки много харесвах и тези на Андерсен и татко все ми ги чететше,за малката русалка, за Снежната царкиня...Какво е основното в тези приказки ,че заради любовта си човек е готов на всякаква саможертва. На това ме научиха в детството, а аз го трансформирах по-късно в моето творчество под формата на цикъл от картини, посветени на богомилите.Защото това са личности и хора, колкото на миналото, толкова и на бъдещето.Те жертват живота си от любов към другите и за другите. Това е човека на бъдещето.
 Левски какво е? Само любов и саможертва.Тогава реших да нарисувам цяла плеяда от наши духовни великани като Ботев, като Учителя Дънов...

Главно рисувам лица и очи, защото в очите са кодирани и вярата, и любовта,и саможертвата.Щастлива съм, че татко ме научи не само на любов към хората, но и на любов към природата.А ние сме дарени с невероятни планини в България,той казваше, че красивото е облекло на истината и още:
-         Всяка форма в природата е символ на един идеален свят и ние правилните методи трябва да ги търсим в природата.
 Знаеш ли какво трябва да правят на всяка цена родителите,Милена, да вярват в детето си и в неговите възможности.Татко и мама наистина го правеха.Те се радваха на моите детски рисунки и ме поощряваха.Това дава самочувствие и вяра на детето в бъдеще. Помисли си в днешния ден, когато всичко е толкова трудно, един човек, който вярва в себе си по-лесно ще преуспее. Така ще е винаги.

Милена Димова: А кога идва разбирането за Бог и Вселената? Има поверие, че децата се раждат с любовта и познанията за целия свят, а ние трябва да им напомняме и да се учим от тази тяхна дарба?

Лили Димкова:  И с нас беше така.Татко имаше молитви за всеки ден и от малки учеше мен и братята ми на тях.Той казваше, че молитвите са бързите телеграми към Бог.Ето една такава молитва, която си казвам и до днес:
-Господи, покрий ме в свещения си покров! Приеми ме в свещената си Светлина  и ме пази от всяко зло!
 Казва се по три пъти. Казваш го не само за себе си, но и за свои близки.Когато роднините, или приятелите ни са на път ние все ги мислим и се притесняваме, с което им вредим.Вместо това е хубаво да ги ограждаме в молитва.

Милена Димова: От малка си закърмена с любов към природата, към растенията и билките. Баща ти е бил лечител, неговата майка също.Позволяваш ли си да даваш рецепти и ти на свои близки, или хора в беда?

Лили Димкова: Искам да кажа нещо много важно, което хората трябва да знаят, за да не се лъжат лесно. Рецептите на татко са доста сложни и трябва да се изпълняват стриктно и под контрол.Не да слушат всекиго,че бил прочел нещо и да изпълняват рецептите частично.Татко правеше специални планове за лечение, лекуваше комплексно целия организъм и обичаше на шега да казва:
- Като убиеш мечката, бълхите сами ще излязат!
За съжаление много „автори” спекулират с неговите знания, какъвто е и  Яков Янакиев, който издаде цяла книга на базата на моите спомени и разкази за баща ми, описани в моя такава. Аз я издадох  сама със скромната си пенсия в памет на Петър Димков.Този човек/вълнува се/ взе моите писания, сложи името си под тях и преразказа моите спомени за живота на мама и татко. А той дори не е виждал баща ми, камо ли да го познава! И накрая дава рецепти в книгата си, уж казани от татко. Но те не са пълни, или са грешни. Призовавам хората да са внимателни и  да търсят само оригиналните трудове на Петър Димков. Лекувайте се чрез оригинала.
Един съвет приеми от мен Милена, който научих от татко съвсем простичък и лек, лекувай се чрез музика.Слушай хармонична музика, или самата ти си пей! Пеейки, събуждаш вътрешни сили, непознати и на теб самата, за да си здрава просто си пей!
И още нещо много полезно за всеки,сутрин и вечер правете по двадесет дълбоки вдишвания и никога, ама никога не се гневете!Правейки това татко казваше, че се самоубиваме.Всяка отрицателна мисъл, всяко лошо чувство на гняв, на дразнение, на притеснение ни тровят излишно. А,ако все пак някога не се сдържите, после дишайте дълбоко.Така ще изчистите отровата от себе си.
Той винаги е препоръчвал златната среда и  така живееше. Казваше на хората:
-Не отивайте в суровоядството, или не се уморявайте прекомерно дори и в разходките си сред природата.Трудете се само, докато изпитвате приятност в действията!

От автора:
Интервюто ми с Лили Димкова за мен бе една терапия за душата.Сякаш тя ми припомни отдавна позабравени съвети и молби към Вселената, към Бог, а и към мен самата.Дано отключи подобни чувства и у вас!