21 ГРАМА В ШЕПАТА МИ,автор:МИЛЕНА ДИМОВА

21 ГРАМА В ШЕПАТА МИ

от Милена Димова /"ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА"/

Има един период от време в природата,когато в планината малко,след като пукне пролетта се появяват пойни птички.Те пеят толкова красиво и хармонично,че карат същността ти да ликува за живот и щастие.Имат малки,кръгли главици,греещо оранжеви гърдички и най-тънките крачета на света,приличащи на струни на китара,даже по-тънки.Съвършени птички,които събуждат природата за живот.Множат се и кацат по напъпилите от трева поляни,търсейки семенца за кълване.Често котките с часове ги дебнат,скрити в синора за забава и игра - хищническа и брутална,за удоволствие,каквато забава съществува и между хората много често.
Друг път птиченцата толкова стремително се засилват в своя полет,че се втурват с главата напред в прозореца на нашата гостна и оставят част от перушината си на стъклото като знак - аз минах от тук.Както се случва понякога и при хората,в стремежа си да "полетят",често се разбиват в невидимия прозорец на живота.
Този ден чух силен трясък по стъклото,като от камъче - яко и кораво.Не обърнах внимание,но само няколко минути по-късно погледа ми попадна върху него.Птичето лежеше съвсем безжизнено,скрито под едно листо от ирис в градината,свито като за поклон.
Миналата година пак бях свидетел на подобен случай.Тогава изтичах,взех птичето в ръце,то се размърда едва-едва в дланите ми,после го положих в чатала на едно дърво,за да не го намерят котките и след по-малко от час отново полетя.
И сега взех птичката в ръце.Главичката й направи поклон в шепата ми.Аз я повдигнах,понамокрих я с капчици вода,ала не помръдна.Очичките й гледаха в моите очи и излъчваха огромна, мощна светлина!Това не бяха мъртви очи.Напротив,бяха най-красивите живи очички,които рядко съм виждала у хората.
Телцето на птичето стопли дланта ми, беше най-топлото телце,което съм побирала някога в шепа.
И тогава се загледах в мъничките краченца,присвити безжизнено.Господи,та те бяха по-тънички и от струните на китара!
Съвършената природа бе дарила птичето с очи,които и сега ме карат да заплача от възторг към енергията,която зърнах в тях.
Очаквах да чуя сърчицето му,ала усещах как само моята собствена кръв пулсира в дланта ми,подвеждайки ме,че птичето диша.
Подържах го известно време,а топлината,която излъчваше тялото му бе несравнима като усещане.Беше като огромен огън в студена зимна нощ,бумтящ в камината.Като галещо слънце върху мекия пясък на някой бряг,като прегръдката на мама в детството,като огнената стихия,зараждаща се в тялото при първа среща с любимия човек.Като глътката въздух на новороден живот,смътен спомен на душата за топлина.
И сякаш в този миг пулсираше целият свят в шепата ми.Пулсираше времето,пулсираше вятъра,пулсираше любовта,побрана в моята човешка длан.А мъничките му крачка така и не помръднаха.
Господи,къде побра толкова много любов в една перушинка?!Олекваше в ръката ми телцето му,олекваше и се смаляваше,а главичката му ми правеше поклон,свита като за молитва.
И,ако е вярно,че човешката душа тежи 21 грама,аз съм сигурна,че държах точно толкова в дланта си.Точно толкова тежи всяка душа.

РОЖДЕН ДЕН,автор:Милена Димова,детски автор,телевизионна и радио водеща

РОЖДЕН ДЕН

от Милена Димова

Всеки ден е тъй прекрасен
и изпълнен със мечти,
ала днешният е ясен
и рожденика си ти!

Смело протегни ръчички
и с усмивка към света
покажи сега на всички,
че пораства радостта.

И приятеля множи се
и фантазията расте,
на живота усмихни се
твой е празника,дете!

 Всеки ден е тъй прекрасен
 и изпълнен със мечти,
 ала днешният е ясен
 да,рожденика си ти!