Истината разговаря с Любовта от Милена Димова

ИСТИНАТА РАЗГОВАРЯ С ЛЮБОВТА

От Милена Димова

Поседнали на приказка

добрата стара Истина и вечната Любов

започнали да спорят те улисано

за смисъла на земния живот.

Едната казала- без мен добрите хора са за никъде,

а Любовта попитала –така ли,

ще търсят, ще се лутат, но със питане

все някак си ще стигнат и до края.

А ти Любов нима си им потребна

нима от тебе някой има нужда

я виж ги,оплетени в проблеми дребни

не те поглеждат,даже те прокуждат.

Въздъхнала с величие,поспряла

не казала и дума Любовта

потънала в усмивката си бяла

погледнала към Истината тя.

Полегнала на рамото й тихо,

проронила единствена сълза,

тогава Истината без да пита

разбрала –влюбена била.

Видя ли ме, усети ли ме,тук съм

ненужна,непотребна, но една

недосънувана или във друг сън ,

където съществува и лъжа.

Прегърнала я Истината, слели се

и тръгнали към земния си брод.

Не съм сама приятелко, с теб ценни сме

на хората да даваме живот.

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ЛЮБОВТА И ВИНОТО ОТ МИЛЕНА ДИМОВА

"НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ",откъс от приказката за деца/и възрaстни/от Милена Димова,автор на книгите"Марта в страната на Бялата птица","Жабокът звезда","Вярвай в чудеса".

                   НАЙ-ХУБАВОТО ПРЕДСТОИ

Автор:Милена Димова

 

/откъс от приказката/.

Тя имаше меко личице като коледна курабийка,червени бузи като божур и усмивка като слънчице.Не беше нито стара,нито млада.Никой не знаеше на колко години е.Вълшебниците нямат точна възраст.Те съществуват от много години и ще ги има до тогава,докато вярваме в тях и чудесата,които вършат.Вълшебствата живеят в нашите умове и сърца,но ти знаеш много добре това,защото вярваш в чудеса!Вярваш,нали?Е,добре тази приказка  е за теб.

ВЪЛШЕБНИЦА В ГРАДА

Вълшебницата много искаше да полети към Земята,за да види как живеят хората,които всеки ден я затрупват с желания.Тя се качи на своята вълшебна колесница и реши да провери:

-         - Не тръгвай сама,приятелко! - говореха й другите вълшебници.Тя обаче твърдо бе решила и никакви закани и страшни истории за хората от Земята не можеха да я убедят в противното:

-         - Е,щом си го решила никой не може да те спре.Познаваме характера ти,нo си вземи повече вълшебства в багажа,за да не си сама,ако ти се случи някоя беда.Ние ще те наблюдаваме от Небето и ако наистина изпаднеш в огромна опасност ще те спасим.

-         - Благодаря!Ще ви изпращам поща всеки ден,за да ви информирам как живея долу сред хората.

-         - Не оставай прекалено дълго.Знаеш,че си вълшебница,а ако се превърнеш в човек ще изгубиш вълшебните си качества. Няма да е никак добре,ако се превърнеш в най-обикновен човек.Ние имаме нужда от теб,както и милионите желания ,които трябва да изпълняваш.Като вълшебница си много по-полезна на хората.Помни това!

-         - Разбира се,мили приятелки!Благодаря ви,а сега е време да вървя. – тя целуна всички за довиждане ,което й отне часове целувки.
Вълшебниците бяха неизброимо много и всяка имаше определена задача във вълшебния свят.Но сега за първи път някоя от тях слизаше на Земята сред хората.Всички й пожелаха успех,макар,че вътрешно се тревожеха.

Нашата вълшебница взе една огромна чанта с чудеса.Те нямаха размер и форма,затова не мога да ви кажа дали беше тежка чантата,но определено щяха да са й необходими на Земята.Хората вярваха в чудеса и тя добре знаеше това.Слизаше, за да помага,но и водена от любопитството да поживее като човек.

И така не след дълго вълшебницата се озова на Земята:

-         - Ами сега? - попита тя на глас и се огледа.

-         - Моля? - попита на свой ред един младеж,до когото беше кацнала по вълшебен начин.Сега те двамата стояха един до друг и се гледаха учудени:

-         Ти пък откъде се взе? Да не си някоя театрална актриса?

-         - Не,но много бих искала да съм актриса. - отговори вълшебницата.

-         - Ах,че смешен костюм! - продължи младежът. - Вече никой не носи рокли с кринолин,кадифени ръкавици и шапки с широка периферия.

-         - Колко жалко! - отговори вълшебницата.-Те са много красиви.

-         - Смятам да сложа точка на нашия разговор. - каза той. - Каквото и да си мисля за теб няма значение.Всеки има право да изглежда,както си иска стига да не пречи на другите.

-         - Напълно съм съгласна! - усмихна му се вълшебницата,после погледна през очите на младежа.Веднага разбра неговото съкровено желание,защото човешките желания бяха магьосническата й специалност.Вече хиляди години правеше това -изпълняваше желания.Улавяше ги с вълшебните си ръце чрез въздушната поща на мислите и ги изпълняваше.Някои по-бързо,други със закъснение.Зависеше от силата на човешката мисъл.Горе във вълшебния свят,тя имаше безгранични магични способности,но на Земята разполагаше само с вълшебствата в чантата си:

-         - Много обичаш това момиче,за което си мислиш,нали?Е,бъди спокоен,всичко ще бъде наред.Сега си нещастен,но скоро тя ще признае за чувствата си пред теб, и когато завършите университета ще се ожените.

-         - От къде знаеш всичко това? – подскочи младежа.

-         - Моето момче,магията на любовта е най-лесна за долавяне.Само за едно ще те помоля,постарай се да не се разделяте.Помни и чувствай обичта към своята любима,както го правиш днес, истински.

Вълшебницата махна с ръце и във въздуха полетяха милиони светли сърчица.Те затанцуваха над главата на младежа и се приютиха в сърцето му.

Най-хубавото предстои! – каза вълшебницата и пое по тъмната алея на парка...

   Милена Димова,детски автор

ОТКРОВЕНО от Милена Димова

ОТКРОВЕНО

От Милена Димова

И във тъгата си не съгреших

достойно удари понесох,

аз чупех орехи,а не глави.

Сега изглежда,че е лесно.

Когато кариерист,глупак

обсипваше ефира с думи

аз времето не пропилях,

а раждах обич помежду ни.

Когато всеки глух певец

фалшиво величаеха с успехи

ти сплиташе любов с финес,

облечен в  новите си дрехи.

"Царе”ще има вeчно голи

подлогите ще "шият" дрехи.

Недъгави човешки троли

в поклон на”принцове”,”принцеси”.

Предлагам ти една разходка

от тук до края на безкрая.

В реката нека пуснем лодки

на подлизурковците ще доплува краят.

Полека лека всичко ще отмине

реката на живота бързо бяга.

И ние бавно ще открием,

че старта ни бездарници събаря.

Милена Димова,автор на детската приказка"Вярвай в чудеса",откъс от книгата

ОТКЪС ОТ ДЕТСКАТА КНИГА "ВЯРВАЙ В ЧУДЕСА"

Автор:Милена Димова

Илюстратор:Наско Стефанов

...След това мина през снежния коридор и, о чудо!Тя видя дядо Коледа да се топли до камината: 

-Леле, наистина си ти!

-Хо,хо хо, ами, че аз съм. Кой друг да е?

-Прости ми дядо Коледа,че не вярвах в теб! - искрено му се извини Снежка.

-Ела детенце.Кажи ми защо не вярваше в мен до сега?

-Ами...от няколко години те моля да ми донесеш едно братче, ама да е истинско, не кукла, а ти ми подаряваш все други играчки.Не, че не ми харесаха, но те не бяха моето желание за Коледа.

-Такава ли била работата, приятелко моя?Имаш право да не ми вярваш тогава.Аз малко съм се объркал.Смятах,че не го мислиш сериозно. 

- Сега ще изпълниш ли желанието ми дядо Коледа?

- Обещавам, че за първия учебен ден  ще те изпрати с усмивка и едно малко братче.Обаче и ти ще трябва да ми помогнеш ,защото имам голям проблем.

- И ти ли имаш проблеми?- попита учудено Снежка.

- Е, само понякога!Едно момченце дойде при мен.Затвори се в спалнята и не иска да излезе от там.Ще отидеш ли да поговориш с него, моля те!

-Разбира се, ей сегичка!Ама ти да не избягаш, докато се върна?

-Няма, няма, тромав съм вече, чак пък да избягам...хо,хо,хо!- засмя се той и гласа му отекна като камбана в зимния дворец.

                                              ГЛАВА 3

                             

                             Снежка среща Кристалното дете.

Момиченцето се запъти към спалнята, когато едно красиво  въздушно създание премина пред очите й.Приличаше на мини принцеса:

- Ти да не си Малечка Палечка?

- Не.Опитай пак... предаваш ли се? Аз съм елфката на желанията Селфидина.

- Но Рудолф ми каза, че вие елфките сте невидими.Тогава защо те виждам?

- Невидими сме за децата, които не вярват в чудеса, а ти вярваш. Вярваш, вярваш! Следвай ме. Аз ще те заведа при Кристалното дете.

Елфката отведе Снежка в една приказно красива стая с огледала,които грееха като диаманти.От някъде се чу тих плач:

- Ти ли си Кристално дете?Не се страхувай, покажи се.Аз съм Снежка.

-Ето те най-сетне!Вече си мислех, че никога няма да дойдеш да ме вземеш.

-Аз ли? И защо да те взимам момченце?-попита го Снежка.

-Така ми казаха, когато тръгнах от света на децата. Трябва да се родя на земята при хората, обаче мен много ме е страх. Затова ме изпратиха при дядо Коледа и ми казаха, че трябва някое дете истински да ме пожелае.

-Ти си моето братче! Теб са изпратили като мой коледен подарък. Хайде да те водя вкъщи. – плясна радостно с ръце Снежка.

-Чакай,страх ме е. Не е ли по-добре да останем в тази приказка завинаги?

-Не глупчо!Аз съм истинско момиче и трябва да се прибера вкъщи, иначе мама и татко ще тъгуват за мен. Но, ако те взема със себе си ще ги изненадаме приятно.Тогава ти ще се родиш като истинско дете при нас.

Снежка прегърна момченцето и детското й сърчице се изпълни с радост...

Милена Димова представя своята детска книга"Вярвай в чудеса" в Медицински комплекс"Д-р Щерев"

Корица на детската книга"Вярвай в чудеса"

                                 Автор:Милена Димова

                                            Илюстратор:Наско Стефанов