ПЧЕЛАТА
/Приказка за възрастни/
Автор: Милена Димова
Имаше един човек.Той не беше лош,но не мога да кажа,че беше и добър.Живееше своя живот,както на него му харесваше.Съобразяваше се с чуждо мнение само тогава,когато това беше в полза на работата му.Иначе предпочиташе да се интересува от себе си и в това нямаше нищо нередно.Както казах той не беше лош човек,но не беше и добър.Той беше среден човек,но не живееше по средата,нито търсеше златната среда.Тя не би го задоволила,по-скоро търсеше върха,но не по-трудния начин.Обичаше работата си и парите,които тя му носеше.Парите бяха част от неговия среден начин на живот.Имаше една мечта - да ги направи много повече и да се издигне,не извиси.
Един ден този нито добър,нито лош човек се препичаше на слънце в една градина и мислеше как да увеличи спечелените до момента пари.Времето беше идеално,както за плаж,така и за подобни мисловни комбинации.Птички чуроликаха,лек ветрец разхлаждаше въздуха и пчелички жужаха наоколо.Имаше безброй пчели,които по никакъв начин не нарушаваха покоя му.
Изведнъж му хрумна,ей така,без повод да улови една от многото пчели в ръката си.Тя забръмча в шепата му,той бързо я пусна в краката си от страх да не го ужили и я настъпи.Пчелата се размаза на тревата.Повече и не помръдна, а човекът продължи да се препича блаженно.В този миг той стана повече лош човек и по-малко добър.
Дните му станаха повече богати,и по-малко бедни.Парите му се умножаваха ежечасно,благодарение на неговата любов към работата.Една мисъл обаче започна да тревожи ума на човека предимно нощем.Тези мисли обикновенно идват тогава,когато съня е на границата с реалността.Човекът все си спомняше как някога не без да иска беше смачкал една пчела.Нищо и никаква пчела сред милиардите такива,които съществуваха!Обаче точно тази пчела бръмчеше нощем в главата му като жива.
Човекът освен,че стана много богат,стана и много известен с богатството си.Хората все повече го уважаваха,възхищаваха му се,казваха му колко е добър и щедър и го молеха за финансова подкрепа.И той наистина раздаваше голяма част от своите пари в услуга на другите.Но пчелата си стоеше нощем в главата му,дразнеше ушите му и нарушаваше съня му.
Когато остаря и вече все по-малко имаше желание за работа,а парите му ставаха все повече и повече,човекът стана пчелар.Купи много кошери,изчете много книги как най-добре да отглежда пчели,инвестира много пари,за да създаде перфектния пчелин и се отдаде в грижа за ципокрилите.Той живееше сред тях,научи за перфектният йерархичен ред на пчелното семейство и това го направи един щастлив и полезен човек. Шума на пчелите в огромната му градина като,че ли заглуши шума на онази единствена пчела,която много години бръмчеше нощем в главата му.
В края на земния си път,той беше вече повече добър човек,отколкото лош.Продължаваше да помага на хората финансово и на пчелите като ги отглеждаше и роеше.
Случи се,че заболя и се наложи да постъпи в болница за операция.Хирургът беше млад и амбициозен с добри препоръки,ала точно в деня на сложната интервенция надеждния млад доктор някак разсеяно извърши операцията.Бяха му обещали повишение,той планираше живота си занапред,докато оперираше и се провали.
Човекът с многото пари и с многото пчели почина.Той не беше много стар,е,не беше и изобщо млад,беше възрастен човек.
Името му остана в спомените на хората като един щедър човек и добър пчелар в края на дните си.Много болници,училища и улици бяха наречени на негово име.
А той на път за Рая се срещна със своя Ангел-Хранител:
- Какво се случи Ангеле?
- Нищо необичайно.Ти изпълни своята мисия на Земята и сега е време да се отдадеш на размишления и тиха радост, на безметежност и заслужена почивка!
- Но този доктор беше много добър,защо се провали?
-Не се е провалил,просто допусна грешка.Той е, и ще продължи да бъде един от най-добрите хирурзи.Само,че през годините,за да докаже това,и за да спаси хиляди животи ще си спомня всяка вечер за твоята смърт.Тя ще го навестява като тъжна мелодия години наред и ще го кара да спасява,ще го направи наистина безценен за болните хора.Както бръмчеше една единствена пчела в ума ти,докато беше жив.Вселенският кръговрат никога не спира.
- Да.Наистина е така! - каза човекът и спокойно премина през всички цветове на дъгата,за да влезе в Рая. Край ушите му зажужа пчела.Това беше неговата пчела и той я последва.
Милена Димова"ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА".
