от Милена Димова
Не бях ходила в село Дойренци/Ловешко/ повече от 28 години.Като деца отраснали в столицата за мен и моята приятелка беше вълнуващо да отидем на гости на баба й/светла й памет/ седмица преди Великден.Помня,че до къщата имаше малка баричка,където по цял ден шляпахме боси и пускахме клончета.Случи се,че хванахме точно Лазаровден в селото.Какво вълнение изпитваше детското ми сърчице да сложа на глава венчето,изплетено от мен за празника,както ни каза баба й.Даде ни по една плетена кошничка и тръгна с нас да ни представи на приятелките си в селото.А те радостно ни придърпваха, всяка към своя двор.Изнасяха кори с домашни яйца и пълнеха кошничките ни,че и парички ни даваха.
Помня една много възрастна баба ,която ходеше превита на две.Лицето й сочеше към земята,но беше блага,отидохме без страх и при нея.С треперещи от възрастта ръце,тя извади от престилката си карирана носна кърпа,развърза я и ни подаде от там книжни левчета,на нас непознатите градски деца,дошли чак от столицата в нейното село за празника.
Когато се прибрахме у дома в София половин час разтоварвахме багажника на колата.Родителите ни пренасяха кори с яйца,букети цветя от селските градини и безброй домашни лакомства,подарени ни от местните при нашето гостуване.
Разказвам за свой много скъп спомен от детството,за един незабравим Лазаровден в духа на българската традиция и за едно великолепно детско момическо приятелство от онези години.
И изведнъж 28 години по-късно,отново приятелска покана ме върна в същото ловешко село Дойренци.Станах за първи път свидетел и участник в български празник, Трифон Зарезан.
По пътя към селото, минавайки през града видях усмихнати момичета и момчета,жени и мъже да носят букети,балони с формата на сърца и бонбониери,или добре украсени кошници с подаръци.Беше 14 февруари,Свети Валентин,един празник,който от години навлезе в нашия живот,заради любовните послания,заради красотата на пожеланията,които си отправят влюбените,или просто като поредната мода,знам ли!
Навлязохме с джипа в селото,китно,сгушено в низина,тук там коминчета пушеха,улиците чисти,дворовете подредени.Господи,кога минаха тези години!Сякаш се виждах някъде там отново на единадесет с широка усмивка,с две сплетени плитки от двете страни на главата ми,хванала здраво ръката на своята детска приятелка.
Пътя се извиваше нагоре и нагоре.Загубих в далечината детският спомен,за да открия нов такъв,за който дано разказвам отново след години, с възторг и въодушевление.Стигнахме стотиците декари лозя на приятелите от "Винал"Ловеч.Ширнала се кафява земя,погледа ми не можеше да я обхване.Ухаеше на пръст,на пролет,нищо че беше средата на февруари.Този февруари ни изненада с хубаво време.
Духовата музика ме понесе в своя ритъм,момичета и момчета облечени в традиционни български носии внасяха допълнителна празничност.Усмихнатите лица на приятелите Руми и Росен ме срещнаха с чаша вино и поздрав!Гайди засвириха от лозовите масиви.Музикантите вървяха първи,след тях гостите и свещеника...отиваха да зарязват лозята.Димът от мангалите с огън,разположени на различни места по поляната придаваше още по-голяма тайнственост на ритуала и създаваше усещането за друга реалност.
Това са приказките на нашите деди,приказките на бабите ни,на дядовците ни.Това са нашите корени и традиции български.
Провъзгласиха едно младо момче за Цар на празника и го окичиха първи с лозов венец.После попа поръси всички ни със светена вода и здравец.
Ухание на вино и топъл хляб,на печено месо и огън се разнесоха наоколо.И всички лица бяха зачервени къде от вълнение,къде от винен еликсир...
Нямаше сърдити,нямаше спорове,нямаше препирни и дразги.Българите ни обединяват традициите..Мъчим се да се"отървем" от корена,от селото,от земята и да сме в крак с модата на съвремения свят.Но отървавайки се,не ни отърва да си признаем,че се отдалечаваме от себе си.
Българските традиции ни държат близо до родителите,до дома,до приятелите,до нас самите и до нашата идентичност.
Отпих глътка вино и поздравих приятелите си за хубавия празник,който създадоха по автентичен начин.
Благодаря ви,че ме заземихте още повече на родна земя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар