ОТКРОВЕНО
От Милена Димова
И във тъгата си не съгреших
достойно удари понесох,
аз чупех орехи,а не глави.
Сега изглежда,че е лесно.
Когато кариерист,глупак
обсипваше ефира с думи
аз времето не пропилях,
а раждах обич помежду ни.
Когато всеки глух певец
фалшиво величаеха с успехи
ти сплиташе любов с финес,
облечен в новите
си дрехи.
"Царе”ще има вeчно голи
подлогите ще "шият" дрехи.
Недъгави човешки троли
в поклон на”принцове”,”принцеси”.
Предлагам ти една разходка
от тук до края на безкрая.
В реката нека пуснем лодки
на подлизурковците ще доплува краят.
Полека лека всичко ще отмине
реката на живота бързо бяга.
И ние бавно ще открием,
че старта ни бездарници събаря.
Прекрасно изказано и ... много мъдро! Най-трудното е в непрогледната "тъмнина" да съумееш да видиш трепкащата светлинка надежда! Адмирации, Миленка!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти!
ОтговорИзтриване