Translate

четвъртък, 30 януари 2014 г.

"ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА" детска приказка,автор:Милена Димова/Глава 5/



                                          ГЛАВА 5   
  
След историята с къпането той стана най-известия жабок.Вестниците се надпреварваха да публикуват снимките му и всички го хвалеха:
-        -  Кряк,ние сме богати!Вече не е нужно дори да пееш.Само ще те снимат и от това ще изкарваш луди пари.Може да си купиш човешки обувки.
-         - Но за какво са ми човешки обувки като аз нямам човешки крака?
-         - Защото така правят звездите.Можеш да си сложиш и корона на главата,според легендата,ако те види някое земно момиче и те целуне ти ще се превърнеш в принц.
-         - За какво ми е притрябвало да съм принц? Нали ме харесват именно защото съм си Кряк,защото съм самият себе си?
-         - Харесват те,защото си известен. - викна му агента.
-         - Но аз умея да пея,затова съм известен.
-         - Да, Кряк така е, но вече няма нужда да се хабиш.Сега си богат.
-         - Ех, къде ли е Жаболина! Само тя би ме разбала. - въздъхна Кряк огорчен.
-         - Честито, вече си известен. - викна му от някъде пак водното конче.
-         - Ей, здравей! Ходи ли до Жабокряк?Видя ли Жаболина?
-         -Не,съжалявам.
-         - О,аз трябва непременно да се върна там и да я видя.
-         - Защо Кряк, не ти ли е хубаво тук сред новите ти приятели?
-         - Ти не разбираш.Без Жаболина аз нямам  усмивка, нямам мечти и най-вече нямам вдъхновение.Тя единствена слушаше песента ми от край до край и пляскаше искрено, без преструвки.
-         Кряк, ами ако Жаболина е забравила за теб?Ти порасна и си тръгна,но тя ти е връстничка и също порасна.Ако се е омъжила вече?
-         - Не може да ме е забравила.Та ние бяхме най-добрите приятели!
-         - На кого не му пукаше за приятелството ви, Кряк?Виж,аз съм водно конче и докато летя чувам какво ли не.Чух и разговора ви на реката.После тя не отиде да се къпе,а плака с дни.Жаболина страда ,защото загуби най-добрия си приятел,ала пак не престана да те обича.
-         - Сигурно ли си в това водно конче?О, дано да е така наистина!
-         - Аз съм пратеник на Жаболина, глупаво момче такова! Още,когато замина тя ме помоли да бъда близо до теб и да внимавам да не изпадаш в беди.Тя няма моите крила,за да лети,но нейните мисли бяха с теб винаги.Тя ти даде кураж,когато беше заровил глава в тинята и искаше да умреш огорчен и обиден.Тя се къпа с теб в реката и те накара да се усмихнеш истински,тя бе до теб чрез любовта си и  не те остави нито за миг сам.


                        
                           

                Милена Димова автор на детската приказка"ЖАБОКЪТ ЗВЕЗДА"

Няма коментари:

Публикуване на коментар