Глава 4
Кряк продължи да плува,докато стигна до
един бряг уморен и пригладнял.От както тръгна не беше слагал залък муха в устата
си.Не беше се и оглеждал във водите на реката.В такива моменти му стигаше да се
огледа в очите на Жаболина,за да разбере, че е желан и красив. Тя му липсваше,но
той не искаше да е дете, а звезден жабок като онзи Жарки-Старки,само че
по-добър от него:
-
- Никога няма да си позволя да обиждам
своите почитатели!
- -
Къде са ти почитателите, момче? - попита
го един възрастен жабок.
-
- Ами... аз още се доказвам,но скоро ще ме
знаят по цялата земя.
-
- За да те знаят по цялата земя ти е нужен
агент като мен.
-
- Ще ми станеш ли агент? - подскочи Кряк.
-
- Добре,дано да умееш да пееш.Тръгвай след
мен, ще те заведа у нас да се нахраниш и изкъпеш,а когато си починеш и наспиш
ще организирам първото ти участие в големия есенен панаир край реката.
Дните
за Кряк станаха натоварени.По цял ден възрастният жабок го водеше по кастинги и
прослушвания.Кряк скоро щеше да е сензация, но не така си представяше звездният
живот той:
-Мога ли
да поплувам малко в реката, уморен съм!
- Не
може.Ние с теб имаме договор и ти трябва да го изпълняваш.
- Но
света няма да свърши с едно кратко плуване.Моля те!
-Нямаме
никакво време за губене, още по-малко за детинщини.Трябва да се подготвим за
зимата, да спечелим добри пари и да заминем на топло.
Кряк
изпълняваше заповедите на агента си без никакви възражения, но погледа му
ставаше все по-тъжен:
-Къде са
пламъчетата в очите ти?-питаше го агента.-Хайде, усмихни се.
Кряк се
усмихваше, ала усмивката му не беше истинска.
Един ден над него прелетя познатото водно конче:
-Здравей
Кряк! -помаха му то с нежните си крилца. -Виждам, че мечтата ти се сбъдна.Ти си
известен певец,чувам за теб по всички реки.
-Така
ли?-вяло попита Кряк и изпусна дълбока въздишка.
-Хей,аз
ли те карам да въздишаш?Да не си алергичен към водни кончета?
-Не, не,
напротив.Мога ли да те помоля нещо?Ще поплуваш ли с мен?
- На
драго сърце! - каза водното конче и звучният им смях огласи реката. Звездният
жабок имаше чувството, че отново плува с Жаболина.Той мислеше тайно за нея и
това беше поводът да е толкова тъжен и унил.Вече дори не пееше,както преди,правеше
го по задължение и за пари.Кряк беше станал истински възрастен звезден жабок:
-Вижте
Кряк се къпе във водите на реката.Бързо да го снимаме,който публикува първи
снимката във вестника ще стане топ репортер на годината. И светкавиците на
апаратите засвяткаха като гръмотевици.
-Аз бях
до тук.- каза водното конче и побърза да се отдалечи.
-Почакай,
моля те, ако случайно минеш покрай Жабокряк поздрави Жаболина от мен и й
кажи...., че ми липсва. Тя е моята най-добра приятелка.
-Ако
мина ще й кажа!
Кряк остана
с фоторепортерите.И, о, ужас те го снимаха без бански!
Няма коментари:
Публикуване на коментар