Глава 3
Жабокът заплува по течението и само
силните му копнежи за звезден живот
осветяваха с яркостта си иначе тъмната река.
Плува дълго.Вече беше започнало да му
писва,когато видя светлините на непознат за него бряг.Чу нови гласове и видя
нови жаби:
-
- Какво се случва тук? -попита с усмивка
жабока.
-
- Нашата звезда ще пее. -отговориха му в
хор жабите.
-
- И какво ще пее?-попита той.
-
- Хи -хи- хи, квак- квак- квак, каквото
пее винаги!
-
- Мога ли и аз да ви изпея една песен след
него?
-
- Ти луд ли си или какво?Никой няма право
да пее след звездата.
-
- А преди това?
-
- Не знаем.Трябва да имаш уговорка с
агента му.
-
- С кого? -Кряк се показа неподготвен.
-
- С този,който урежда концертите му .Ама
ти от кой свят идваш?
-
- От Жабокряк. -отговори наивно Кряк.
-
- Че вие в този Жабокряк нямате ли си
звездни жабоци?
Тук наистина не знаеше какво да
отговори.Разбираше, че не е хубаво сам да се хвали,но и много искаше да им
покаже как пее:
-
- Тихо, тихо! -извика агента и плясна с
ръце към публиката. -Бързо станете на крака и посрещнете идола си Жарки -Старки!
Жарки -Старки излезе на сцената сякаш
беше лъв, а не жабок.На главата си носеше корона, на гърдите имаше медальон с
образа му, а на краката странни човешки обувки,които никак не му бяха по мярка.
Но той беше звезда и трябваше да е различен.Тънките му жабешки крачка се
понесоха в ритъм под аплодисментите на публиката:
-О,как искам и аз да съм горе на сцената!-въздъхна
Кряк.
- Чуйте го пък този искал да е горе при
Жарки-Старки! - викна една гръмогласна фенка и гласа й прекъсна концерта.
-Кой иска да пее с мен, не разбрах?-попита
надменно Жарки -Старки, сякаш само той единствен в цялата вселена можеше да
пее.
-Аз.- прошепна Кряк.
-Та ти едва говориш,я се разкарай! -
викна му агента и го изгони.Всички се изредиха да го обиждат и да му се подиграват.
„Как е възможно това?” - питаше се Кряк
и заравяше глава в тинята.Ще умра от срам.Та те дори не ме чуха как пея, а ме
изгониха с присмех?!”
Чу го едно водно конче:
- Горе главата, жабок!Това е само началото.Не
се предавай.Аз съм водно конче и обикалям много места.Било съм много пъти в
Жабокряк.Там ти си най-добрият и всички много те обичат.
-Да, така е.Ех...
- Защо въздишаш тежко?
-А, нищо просто така...
му донесе нови сили иКряк не знаеше защо въздиша тежко.Но
водното конче енергия и той си спомни за своята мечта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар