Глава 2
Жабокът
реши,че е крайно време да скъса с детството:
-
- Кряк, ще поплуваме ли заедно?-предложи
му Жаболина.
-
- Стига глупости,да не съм дете?!Очаква ме
важна работа.Трябва да накарам света да
падне в краката ми.Време е да се докажа.
-
- Но Кряк,всички много те харесваме и
уважаваме таланта ти!Виж колко ни е хубаво на нашата река.Ах, приятелю как пееш
и танцуваш само!
-
- Не, така могат да мислят недораслите жабки,каквато впрочем си и ти,Жаболина.Аз искам нови жабоци да ме оценят и славата ми
да се разнесе из всички възможни реки.
-
- Ех,Кряк,запази своето настроение и
детска енергия, иначе не знам как бихме могли да останем приятели!
-
- Кой е казал, че ще останем приятели?Ти
ще бъдеш горда само от факта,че изобщо някога си ме познавала.
Жаболина се наскърби от думите му и си
тръгна.Днес тя загуби най-добрия си приятел.
Кряк се огледа в чистите води на реката и
разбра, че е красив жабок.На него му беше писано да бъде музикална звезда :
-
- Ще стана идол на всички жаби по света.По
всички възможни реки.
В главата му се въртяха какви ли не
сценарии и те му харесваха.Но тук в малката река никога нямаше да се случат.
Той стегна багажа си и малко след това
напусна Жабокряк .



Няма коментари:
Публикуване на коментар