БАБИНИЯТ ДВОР
Случи се, то бе веднъж
заваля проливен дъжд
и прокапаха на всички
хора, твари и тревички,
къщичките за беда
се превърнаха в река.
Сбра се бабина дружина
преброиха се –дузина
и решиха на събрание
да издигнат мощно здание,
във което да се скрият
пък водите вън да мият.
Нека видим ний сега
Мили, хубави деца
и кои ще са герои
в тези пролетни порои.
Зайо Байо най-напред
дворният юнак напет,
катеричка рунтавелка
после пъргавата белка,
кучето Балкан, прасето
и на кравата телето.
Агънцето и овчичката
са на дворчето душичката,
мишчицата и патока
ей, я бабината стока!
Хубаво,обаче всички
нямат нужните ръчички
как се къщичка строи
с тухли здрави и греди?
Важното е,че желание
имат те за свое здание.
Бабата добра, нали си е
бързо стоката покри си
тъй, че дъжд да не вали
тези бабини души.
Със найлонче и подпорки
и под погледите зорки
съгради им тя сайвантче
със преградки и таванче.
Сгушиха се там на суша
този дъжд дойде до гуша
на животните от двора.
Петльо викна през стобора:
-Ей,небенце тъй сърдито
спри туй спукано корито
дето от очи ти пръска,
че направи ни на гъски!
Миличката наша баба
няма сили тя да става
и на нас добрите твари
къща здрава да направи.
Ще издавиш тъй в потока
цялата градинска стока,
спри от твоите очи
този дъжда да не вали.
Усмихни се приветливо
виж се колко си красиво!
Чу небето тези думи
и изтри дъжда със гума,
цялата земя просветна
на животните олекна.
Цъфнаха цветенца всички
вдигнаха от сън главички,
шарена дъга изви се
ей, я бурята стопи се!
И заскачаха засмяни
във реката жабурани,
хора,животинки птички
радост озари ги всички.
Тъй и зданието голямо
на чертеж остана само,
ала нашите герои
се спасиха от пороя,
затова, че се обичаха.
Дружно всички се затичаха.
Плясна бабата засмяна:
-Ей, и капка не остана!
В хубавата й градинка
цъфна китната гергинка.
Изводът е най-подир,
че и в дъжд като от вир
трябва обич, разбирателство
и надежда, и приятелство!
Няма коментари:
Публикуване на коментар