Повтори фантазията:Антоан дьо Сент Екзюпери

 Антоан дьо Сент Екзюпери:"Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент,на нужното място, мълчейки или говорейки,да подаря някому нужната топлина."

 

От: Милена Димова

 

 "НА ЛЕОН ВЕРТ

Моля децата да ми простят, че посвещавам тая книга на възрастен човек. Имам сериозно извинение за това: тоя възрастен човек е най-добрият ми приятел в света. Имам и друго извинение: тоя възрастен човек може да разбира всичко, дори и книгите за деца. Имам и трето извинение: тоя възрастен човек живее във Франция и търпи там глад и студ /книгата е писана през Втората световна война, когато авторът е бил в Америка, а Франция е била окупирана от германците./. Той наистина има нужда да бъде утешен. Ако всички тия извинения не са достатъчни, тогава искам да посветя тая книга на детето, което тоя възрастен човек е бил някога. Всички възрастни хора са били най-напред деца.Но малцина от тях си спомнят това.И така, поправям посвещението си:

НА ЛЕОН ВЕРТ,

КОГАТО Е БИЛ МАЛКО МОМЧЕ"

Помните ли този увод към книгата"Малкият принц"?Антоан дьо Сент Екзюпери е бил истински приятел!Той не случайно прави това посвещение към Леон Верт,защото основната тема в книгата е за приятелството.За
писателя,авиатор,мислител,философ,математик,изобретател...негов друг приятел поет казва:

"Да стиснеш ръката му, винаги биваше едно събитие“.

"Антоан дьо Сент-Екзюпери - необикновен човешки феномен, обичан по всички меридиани на света, в чиято сложна личност мъчно може да се отдели поетът от учения, художникът от изследователя, мъдрецът от детето." - пише Константин Константинов.
 „Той беше едновременно голям писател, голям философ, изобретател /има десет патента за изобретения/, математик, без да смятаме  - боен летец, инженер, конструктор, аеродинамик, военен герой и най-сетне приятел. В него всичко бе свързано: математика, биология, поезията на пространствата, някоя картина от борда на самолета, нещо любопитно в някоя кръчма, обичта към Блез Паскал, фокусите с карти за игра. И аз не смятам, че са различни хора Сент-Екзюпери, който играе с някое дете, и Сент-Екзюпери, който чете Платон в някое нощно кабаре на Дакар.“ - отново думи на приятел. 

И до днес литературният свят смята,че „Малкият принц“ е самият Сент-Екзюпери, който до последния си час остава едно голямо дете с чип нос и звънлив смях, тъй невероятни за тоя двуметров мъж в униформа на боен пилот или в изискан смокинг.
 Антоан дьо Сент Екзюпери е бил душата на компанията ,забавлявал е приятелите си и всички около него с фокуси на карти за игра и пускал книжни хеликоптери на деца над Неапол.
 Но същия ведър и чистосърдечен човек прави истински дълбоки,генерални констатации за хората - за честта,доблестта,куража,и отново за приятелството.

Избирам за вас няколко цитата от негови художествени произведения в "Повтори фантазията" и разбира се,неговата "Молитва":




"- Има само едно истинско богатство, и то е общуването между хората.

- Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.

- Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.

 - Къде са хората?
- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек никога не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи много. 
  
 - През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.

- Само децата знаят какво търсят - каза Малкият принц. - Възрастните никога нищо не разбират сами, а за децата е уморително все да им обясняват и обясняват.

Молитва

Господи, аз моля не за чудеса и не за миражи, а за силата на всеки ден.

Научи ме на изкуството на малките крачки.

Направи ме наблюдателен и находчив, за да мога в пъстротата на ежедневието

навреме да се спирам на откритията и опита, които ме вдъхновяват.

Научи ме правилно да разпределям времето в живота си.

Дари ми тънък усет, за да различавам значимото от маловажното.

Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота,

а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори,

а понякога даже да имам време за насладата от изкуството.

Помогни ми да осъзная, че илюзиите не помагат с нищо.

Нито спомените за миналото, нито мечтите за бъдещето.

Помогни ми да бъда тук и сега и да възприемам тази минута като най-важната.

Опази ме от наивната вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. 

Дари ми ясно съзнание за това, че сложностите, пораженията, 

паденията и неудачите са естествена част от живота,

благодарение на която ние растем и съзряваме.

Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.

Изпрати ми в нужния момент някой, който има силата да ми каже истината,

но би го направил с любов.

Знам, че решението на много проблеми е в изчакването.

Затова научи ме на търпение.

Ти знаеш колко силно се нуждаем от приятелство.

Направи ме достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.

Дай ми богата фантазия, за да мога в нужния момент,

на нужното място, мълчейки или говорейки,

да подаря някому нужната топлина.

Направи ме човек, способен да достига до тези, които са стигнали дъното.

Опази ме от страха да не пропусна нещо в живота.

Дай ми не това, което искам, а това което действително ми е необходимо.

Научи ме на изкуството на малките крачки."