Повтори фантазията:"Който никога не е бил дете,никога няма да бъде и възрастен." - Чарли Чаплин

Чарли Чаплин:"Който никога не е бил дете, никога няма да бъде и възрастен."

 От Милена Димова


 За почитателите на киното,Чарли Чаплин е истински кумир,бляскав,талантлив и успешен.За други е наивно смешен герой излязъл от немите филми,човекът с бомбето,широките панталони и тясното сако.Комичен образ,за който самият актьор казва,че дълго го е "търсил"във фантазията си,преди да го почувства и изиграе.

Едно е неоспоримо,сър Чарлз Спенсър Чаплин е изключително талантлив.Зад хумора и смешното,той винаги е надграждал образа на обикновения човек,с радостите и тъгите му.Безумно бедното му детство го принуждава да иска максимално финансово благополучие в живота си.Постига го с цената на много труд и заслужена доза късмет.
Какво ли е било в душата на детето Чарли да вижда макар и рядко алкохолизирания си беден баща,да живее с брат си и майка си на ръба на мизерията и да обува нейните обувки/защото е нямал свои/,когато отива да се нареди на дългата опашка за безплатен хляб,за подаяние?Той си е знаел,ние можем само да предполагаме.Но мен ме вдъхновява и личността наЧарли Чаплин,защото именно тя е двигател на успеха му.А и на таланта като развитие.
От години в социалната мрежа върви от стена на стена писмото на актьора до една от дъщерите му/Джералдин Чаплин/,писал го в заника на своя живот,пълно с разумни съвети,които й дава сякаш е библейски мъдрец.Или речта му по повод неговата седемдесетгодишнина,в която основната тема е:"Когато започнах да обичам себе си".
Чарлз Спенсър Чаплин е бил мащабен, многообразен човек и сигурна съм голямо удоволствие е било за приятелите му да бъдат в неговото обкръжение.Особено в по-късните си години,когато удоволетворен финансово,след принудителното му изгонване от Америка ,той и многолюдното му семейство отиват да живеят сред красивата природа на Швейцария.

Там той пише и своята"Автобиография",защото има какво да разкаже и остави на бъдещите хора като професионален опит,знания и преживявания.Именно в нея разказва кога се е почувствал истински щастлив - пътувайки с кораб към Англия,лежейки с последната си съпруга и голямата му любов, Уна на палубата,виждайки децата как играят наоколо и той, обикновеният турист отиващ на почивака,загърбил известността.

В много сайтове можете да прочетете в добре спазена хронология по години неговата филмография,ранни години,дата на раждане,няма да ги повтарям отново тук.Аз бих желала да ви припомня негови мисли,които озаряват и до днес, и които биха ни послужили за попътна светлина.Някои от тях свързани с детското и с детето каквато е и основната тема на "Повтори фантазията":

"- Който никога не е бил дете, никога няма да бъде и възрастен.

- Аз съм твоят баща, Жералдин! Аз съм Чарли Чаплин! Знаеш ли колко нощи съм седял до твоето легло, за да ти разказвам приказки, когато ти беше малка – за спящата красавица, за чудния дракон в полето… А когато сънят идваше в старческите ми очи, аз му се надсмивах и казвах: “Върви си! Аз спя с мечтите на моята дъщеря!”

-Аз съм вкусил глада, зная какво значи да бъдеш без покрив! Нещо повече! Аз съм изпитал унизителната болка на скитника шут, в чиито гърди бушуваше цял океан от гордост, а трябваше подхвърлените монети да го пресушават! Но въпреки това аз съм жив, а за живота обикновено малко се говори.

- Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката. И когато дойде момент, в който ти почувстваш себе си над публиката, веднага напусни сцената.

- Аз не бях ангел, но доколкото можах, се стремях да бъда човек.
Опитай и ти!


- Спомням си, че веднъж  в Южна Франция на един надгробен паметник видях портрета на усмихнато 14-годишно момиченце, под което беше издълбана една единствена дума: Защо? Сред ужаса на скръбта е излишно да се търси отговор. Не мога да повярвам, че нашето съществуване е безсмислено или случайно, както ни уверяват някои учени. Животът и смъртта са много решителни, много неумолими, за да бъдат случайни.
Пътищата на живота и смъртта, геният покосен в разцвета на силите си, световните сътресения, катаклизми и катастрофи – всичко това може да ни изглежда безполезно и безсмислено. Но самият факт, че такива неща стават, сочи за една твърдо определена цел, която нашият триизмерен мозък не може да разбере.

- Колкото повече остарявам, толкова повече ме занимава въпросът за вярата. Ние живеем с нея повече, отколкото си мислим и постигаме чрез нея повече, отколкото съзнаваме. Според мен вярата е предвестник на всички наши идеи. Без вяра ние никога не бихме могли да развиваме хипотези и теории, никога не би съществувала наука или математика. Смятам, че вярата е едно продължение на разума. Тя е ключът, който отрича невъзможното. Да отхвърлиш вярата значи да отречеш самия себе си, да отречеш духа, който поражда всички твои сили.
Вярвам в неизвестното, във всичко, което не можем да разберем с нашия разум; вярвам, че онова което не можем да разберем, е един прост факт, но в други измерения, и че в неизвестното се крият безкрайни сили, които действат в полза на доброто.

 - Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.

Днес наричам това „простота”.

И една любопитна подробност,мястото му на небето е гарантирано. Между астероидните пояси на Марс и Юпитер гравитира астероид, носещ неговото име.