от Милена Димова
Винаги,когато видя птица
ще знам,че си тръгваш от тук
със светъл живот на девица,
отлетяла сезонно на юг.
И когато погали ме полъх
на смели криле от небето
ще знам,че е твоя смел полет
и твоето дихание леко.
Ще махна с ръка за до скоро
и ти ще пътуваш щастлива,
защото навярно там горе
аз някога пак ще те видя.
Раздяла без сбогом завинаги
душата ми с вяра вълнуваш,
аз казвам до скоро и винаги
в съня си и мен да сънуваш.
Раздяла без сълзи и мъка,
без груба тъга и печал -
смъртта вярвам не е разлъка
Той Бог като дар ни я дал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар