Чуй песента на птиците и после ми кажи,че хармония не съществува,опитай любовта на любимия и пак твърди,че няма пълно щастие.Витае някъде около нас и между нас енергия,която няма как да пипнем или да обхванем.Това е толкова типично за човеците,все да усетят,да докоснат...да докажат,че разумът им съществува.Не е необходимо непременно да докоснем някого,за да съпреживеем емоцията,която ни е завладяла и прави волтова дъга с енергията ни свише.
Някъде в друг паралелен свят дъгата е толкова реална,колкото и моята фантазия от детството!
Някъде в паралелен свят на моя страховете ми не съществуват,опасенията ми също,кратките предателства и тъжни заключения,нито грубостта на думите изречени от друг,плющящи още в ушите ми.
Царе сме да се нараняваме взаимно.Ние хората умеем това,като че ли и най-добре!
Аз вярвам в онзи мой калейдоскопен паралелен свят,където няма болка,а песента на птиците ме кара да танцувам като самодива единствена и истинска,единствена и искана. Там цветовете на дъгата като лиани се спускат над главата ми и разлюляват моята фантазия,завъртат я и тя се рее в изблиците ми от радост и възторг.
Аз знам,че този свят реално съществува някъде,не само в моето въображение,не в приказките за деца или в умореното съзнание на нараними романтици. И този паралелен свят очаква нечия фантазия да го покани.
Кажи ми после,че няма място за спасение,или,че вечната любов не съществува,когато съм погалена с енергия във време безгранично.И после се опитай да ме нараниш, не става!
На моя свят законите са други и там живеем само две отделни части от единно цяло...,защото винаги са нужни двама като нас.
Милена Димова"ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА"
Няма коментари:
Публикуване на коментар