Теди Москов:"Случайността е другото име на Господ "/Фелини/.
Автор:Милена Димова
/вместо увод/
Теди Москов има свои музикални предпочитания,на които държи.Пиша това понеже нашият разговор можеше и да не се проведе.
Още,когато стартирах предаването имах идеята, музиката да бъде по желание на госта.Теди Москов бе един от първите ми гости в БНР.Аз тепърва навлизах в радио атмосферата. Бях свикнала да има камера пред мен като водеща на телевизионното предаване"София блиц",което стоя 10 години на екран.А сега само микрофон и маса./хората в телевизионния бранш ще ме разберат/.
Нужно е да има слягане и напасване с екипа, с който работиш.По това време аз минавах като метеор през някое от студиата в БНР,провеждах приятните разговори със своите гости и бързах да се спася от лудостта и трафика на София в Орешак/Троянския Балкан/,където творя и пребивавам от известно време/.
Нямах постоянен музикален редактор,музиката избираше този,който е на смяна в момента на записа.
Та Теди Москов казал предварително каква музика да звучи,но редактора на смяна му избрал не точно тези заглавия,а около тях.По този повод се сещам за един виц" не точно във...,ами около",но е нецензурен и ще го пропусна.
Когато разбра каква е работата, Теди Москов директно реши да си тръгне.Не можех нищо да направя,беше негово право.Той грабна ключовете от колата си и тръгна...след малко се върна с един куп дискове.Личната му музикална колекция от автомобила спаси положението и вече усмихнати бяхме готови да започнем разговора.
Благодаря на Теди Москов!Не само,защото спаси предаването,но и затова,че беше откровен и честен в "ПОВТОРИ ФАНТАЗИЯТА".
Милена Димова: Завръщаш ли се в детството си и кога го правиш?
Теди Москов: Не намирам нищо лошо в подобно завръщане,лошото е,ако човек не успее да избяга от детските си дни.Тоест мама и татко цял живот да го издържат,да бъде необразован,да не се занимава с нищо,а само да си играе.За щастие аз съчетавам играта с работата си,нали уж съм режисьор! Затова и детството присъства в мен винаги.
Милена Димова:Майка ти/Рада Москова/ помагаше ли ти в избора на детска,а по-късно и на младежка литература?
Теди Москов: Не чак толкова,избора си беше мой.Веднага след като се научих да чета някъде на около пет прочетох"Дон Кихот".Първо ме възхитиха рисунките на старото издание,то бяха едни рицари,коне...Реших,че трябва да я прочета,за да разбера какво обрисуват тези картинки.До такава степен заживях с героите от книгата,че бях винаги третият там.А тя една дълга,дълга книга мислех си,че ще е по-дълга от живота ми.Оказа се,че не е така, слава Богу,но с добра книга съм направил прохождането си в литературата.После прочетох"Том Сойер","Мечо Пух"...,тези вечните книги.Много ме радва "Дао"-то на Пух,изключително философско четиво от гледна точка на даоизмът.
Милена Димова:"Колкото повече,толкова повече"казва Мечо Пух в детската приказка.Ти максималист ли си?
Теди Москов:Аз съм максималист,но не за себе си,а за работния процес.Искам да направя всичко така,както съм си го представял.Е,не съм имал този шанс до сега!
Милена Димова:Как изглеждаше в детските си години?
Теди Москов:Момченцето Теди беше слабо и русо/замисля се/...да,слабо и русо/ убеден е в образа,който обрисува/. Ние живеехме в едностаен апартамент.Майка ми и баща ми често имаха гости и аз израснах в една ниша с пейки,където подслушвах какво си говорят възрастните.И до днес моите най-добри приятели в живота са родителите ми.
Милена Димова: Помниш ли да е имало граница между детството и възмъжаването ти?
Теди Москов: Да,имах много ужасен ден на раздяла с детството си,когато в училището дойдоха сексолози да ни питат дали усещаме разни неща,имали ли сме вече нощни полюции...Аз изведнъж разбрах,че по някакъв начин ще изляза от безгрижното детство и ще започнат да ме занимават разни телесни работи.Уплаших се.Дори се разплаках след този разговор за секса.Тогава разбрах,че живота ми няма да е спокоен,изпълнен с детски фантазии.
Между другото аз много обичах все сам да си играя като дете.Организирах си тенис първенства вкъщи с една хилка от федербал и по-лека топка.Леглото беше мрежата и винаги всички роли изпълнявах сам,бях и коментатора,и играча,и публиката.Дуелирах се и винаги го правех с въображаеми противници,изобщо приключенията бяха моята детска страст.И пак се връщам на книгите,защото без тях не може.Швейк го прочетох именно тогава.Булгаков с "Майстора и Маргарита"го прочетох по-трудно,даже го оставях два-три пъти.
Милена Димова: Но после именно този роман силно ти повлиява в творческата работа,нали?
Теди Москов: После ми повлия страшно много,защото е една от най-великите книги,но не е за деца.
Милена Димова: Има ли тъга в детството ти, Теди?
Теди Москов: Има.Например като те преместят в друго училище и всички големи започнат да те бият.Освен това"дребен" като ти викат не е никак приятно,това са моите комплекси в детството.
Милена Димова: На какво ти ухае детството?
Теди Москов:Аромати не помня,но помня как се катерехме по дърветата с двама братя близнаци .Те бяха като маймуни,а аз втори след тях.Нямаше дърво,по което да не сме се катерили.После майка ми написа сценария "Горе на черешата".Такова беше моето детство.
Милена Димова:Как сте се разминали без рани и по-тежки охлузвания?
Теди Москов:Чудна работа!Веднъж паднах,но колана на ученическата ми престилка се закачи на един дебел клон и ме задържа.
Милена Димова: Повлияха ли родителите ти на твоя избор да учиш за режисьор?
Теди Москов: Да,при това съзнателно.Моето детство премина по театрите,защото майка ми и баща ми бяха дежурни лекари там.Освен това баща ми свиреше и на хармоника, бил е в оркестъра на Леа Иванова и Кристиян Платов.Обикалял е света в най-трудните години за обикаляне.Та покрай тях и аз бях"дежурен"на всяко едно представление в Младежкия театър.А...сещам се,ето го любимия аромат от детството.Мирис на декори,на ателиета и сцена.Бях много озадачен,когато веднъж заведох мои приятелчета в театъра и им показах всички тайни преходи от ложата до сцената,пък те въобще не проявиха любопитство.А за мен това си беше цяло пътешествие!
Милена Димова:Любимо занимание на децата е да се крият в малки пространства.Помниш ли,Пипи Дългото Чорапче си имаше тайник на едно дърво,на което растяха и шишета с лимонада?
Теди Москов: Да,аз обаче си имам друг любим герой на Астрид Линдгрен и това е Карлсон.Плакал съм от смях на неговите истории.Като дете имахме с майка ми и баща ми едно любимо място в Родопите,където един учител Чернев ни даваше къщата си под наем.Цяло лято бяхме там.И именно в тази къща веднъж направихме театрално представление по сценката,дето Карлсон се престори на призрак. Със система от макари и въжета куклата нахлу в кухнята и цопна в супата.
Милена Димова:За теб казват,че имаш изключителна фантазия.Съхранил си я от детството и сега май само я доразвиваш?
Теди Москов: За жалост моята фантазия има вече болезнени уклони,тъй като преживях катастрофа в Германия и сега ми е засегната дясната половина на мозъка.За да си я възвърна постоянно трябва да тренирам фантазията си.Понякога обаче ми идва малко повече от хрумвания!Не мога да си реализирам представленията.
Милена Димова: Казваш,че комедията и трагедията вървят в една крачка?
Теди Москов: Така съм се мъчил да бъде винаги,когато съм работил.Но ще ти кажа нещо друго - случайността е другото име на Господ,казал го е Фелини,аз само ти го предавам.
Милена Димова: Случайността ли те събра с Мая Новоселска?
Теди Москов:
Да.За първи път я видях във ВИТИЗ на кандидат студентски изпит как живо танцува.Казах си: :"Дано,ако ме приемат съм в нейния клас."После дойде едно момче,което "на меко"ме попита дали имам хубава музика,беше Кръстю Лафазанов.Така с Мая и Кръстю ми минаха студентските години.Голяма емоция беше!
Но като цяло в детството си аз бях женомразец,защото момичетата бяха много кьопави и не можеха да се катерят по дърветата./ двамата се усмихваме и изведнъж ми хрумва да поведа разговора в различна посока./
Милена Димова:Какво е за теб Пътя?Каза,че харесваш "Дао -то на Пух".Вярваш ли,че именно в детството започва Пътя ни в духовен смисъл?
Теди Москов:Аз дори направих цял спектакъл"Пътува Одисей"като препратка към пътуващите хора,към пътешествениците.За мен пътя е цел.Аз обичам да пътувам и да се сменят картинките пред очите ми.Обичам да преминавам през места,хора и неща без да се заседявам,иначе досега отдавна да бях постъпил на работа в някой театър.А така винаги съм гост режисьор.Преспивам и да ме няма,както се казва.
Милена Димова:Това ли е творческата свобода?
Теди Москов:Това е.Истинският пътешественик не винаги трябва да има цел на пътуването и крайна точка.Цитирам Лао Дзъ.
Милена Димова:Живота ни е низ от дестинации във физически и в духовен план,но ние решаваме дали да посетим всички,или някои само да си ги представим.Май и това стига,за да поддържаме огъня на фантазията си жив?
Теди Москов:Да,да можеш да пътуваш в рамките на една стая дори.Не е казано,че трябва да пътуваш постоянно.Знанието се получава навсякъде.
Милена Димова: Пътуваш ли сам в тишината на своите мисли?
Водещата Милена Димова с Теди Москов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар