"ПОЗНАНИЕТО ПОНЯКОГА ПРЕЧИ,ЧОВЕК НЕ БИВА ДА ЗНАЕ И ТОЛКОВА МНОГО..."
Автор:Милена Димова
Милена Димова: Е,Стояна-Мария, с кой спомен ще започнеш своето завръщане в детството?
Стоянка Мутафова:/смее се/ Виж ти,все още някой знае моето истинско име!
Родила съм се много болнава,започвам от тук,за да ти кажа за името ми.Мама и татко почти ме били отписали от този свят.Тогава някаква моя баба им казала поне да ме кръстят,че да си отида във вярата.Не щеш ли обаче като ме кръстили съм взела,че съм се"родила" втори път!Нарекли ме Стояна на моя дядо по бащина линия, че да остана,а Мария, в чест на Дева Мария.Представи си каква вяра и надежда са имали моите родители,че ще оцелея!
Милена Димова: Днес би ли реагирала,ако някой те нарече с пълното ти име?
Стоянка Мутафова:Аз самата съм го забравила вече.Рядко ме наричат и Стояна.Навремето ме объркаха в един афиш и ме писаха Стоянка,режисьора ме посъветва да остане,защото "к"то в името носело щастие и аз го послушах.
Милена Димова: А как те наричаха в къщи като дете?
Стоянка Мутафова: Да ти кажа честно хич не обичах името си,мислех го за селско, но татко ме уверяваше,че е хубаво българско име.Вкъщи всички ми викаха Тонче.
Милена Димова:Връщаш ли се често към детството?
Стоянка Мутафова: Даже много често,защото там ми е уютно и красиво!В детството си живеех свободно,бях точно като Пипи Дългото Чорапче,нищо не ми се забраняваше,татко не ме възпитаваше по еталон изкуствено и с реверанси.Аз обичах да си играя с най-бедните деца от улицата,защото ги намирах за истински и интересни.Спомням си,че имаше една Пена,всички деца страняха от нея по съвет на родителите си,само татко ме оставяше аз сама да си реша.Не мисля,че й имаше нещо на тази Пена,просто беше бясно и разюздано хлапе,с което вършехме безброй щуротии.
Това,че не се подчинявах на никакви норми не ме направи нито крадла,нито уличница.Затова силно вярвам,че на децата трябва да им се оставя повече свобода в детството.Ти ме питаш дали се връщам към детските години - та аз всяка вечер заспивам,слушайки детска приказка,записана на касета,понеже вече трудно чета.Преоткривам отново приказките на Андерсен,Шарл Перо,Братя Грим...
Разумният човек не бива да"убива"детето в себе си,а за артиста е абсолютно задължително да го кара непрекъснато да живее.Харесва ми твоята идея на "Повтори фантазията",защото никога пред интервюиращи ме не съм говорила за детството си.Всеки ме пита за театъра,за киното,за дъщеря ми...все неща,за които съм говорила до втръсване.За детството си много обичам да говоря и много неща ми се ще да ти разкажа.
Милена Димова: Какво дете беше?
Стоянка Мутафова: Странно,защото още тогава аз обичах самотата в пълния смисъл на думата.Имах си свои въображаеми приятелчета,с които си говорех и много мразех,когато мама ме подслушваше.Ходех самичка на разходка до градината на Централна баня и понеже бяха спокойни времена никой не ме търсеше.Докато накрая вече късно вечерта някой стражар ме поведеше към вкъщи и аз тръгвах с него ,само за да не се карат после на чичкото в службата,но можех да си се прибера и самичка.Просто се заплесвах и закъснявах в разходките си!Абе, обичах да скиторя без никой да ме притеснява.../замисля се/.И до днес съм си такава,обичам самотата,обичам своите разговори с мен самата,без никой да ме притеснява с човешко присъствие наоколо.Не са ми нужни компании,аз съм си себедостатъчна.
Милена Димова:Коя е първата книга,която прочете в детството?
Стоянка Мутафова: Ще ти кажа,но преди това ще ти разкажа една много смешна история - имахме си слугиня вкъщи или,както сега е модерно да се казва домашна помощница,казваше се Мика.Та тази Мика умееше да чете.Е, не чак толкова гладко и правилно,но все пак умееше.И аз много обичах да ми чете"Илиада"на Омир.Хубаво,ама вместо Патрокъл,тя все четеше Портокал.И веднъж аз въодушевено разказвам на татко за Портокал,как направил така,пък така...А той ме попита:"Ти често ли слушаш тази приказка моето момиче?",аз отговарям"Да,по няколко пъти на ден Мика ми я чете!"...от тогава излезе лаф в нашата фамилия;"Я,иди Тонче да ми донесеш един Патрокъл,вместо портокал."
А първата книга,която прочетох абсолютно сама беше "Робинзон Крузо".Бях на пет години и се влюбих в героя,защото живееше абсолютно сам.А на мен това ми беше голямата мечта да живея сама на самотен остров.Представях си,че вадя големи миди от океана и ги редя като стъпки пред къщата си...затова,когато Петкан се появи в книгата ми стана досадно.
Милена Димова:Ревнуваше ли Робинзон Крузо от Петкан?
Стоянка Мутафова:Ами как!Каква му беше работата да нарушава самотата на Робинзон?!После,когато взе да си заминава вече,аз дори му говорех мислено:"Защо ще си тръгваш Робинзоне?"
Милена Димова:А той какво ти отговаряше във фантазията ти?
Стоянка Мутафова:Казваше ми:"Аз ще си отида само за малко да видя нашите и пак ще се върна..."/смее се/.И аз му отговарях:"Добре, ама да се върнеш непременно, ще те чакам."
Детската фантазия е велико нещо!Ето,виждаш ли какво дете съм била?И до днес ми остана тази детска мечта да живея сама на самотен остров.
Милена Димова:Чувала съм,че обичаш да гледаш облаците?
Стоянка Мутафова:О,много!Лягам си на тревата на моята малка виличка в Драгалевци и ги гледам...ту Вазов ще видя,ту моя татко,ту нашето куче.После обаче прочетох едно гениално есе на професор Балабанов,където той придаваше душевност на облаците,характер и емоция...и се случи нещо много лошо.Аз спрях да виждам своите си облаци,повлияна от него.Лежах на поляната,но не виждах вече фигури.После полека лека започнаха да се завръщат като фантазия при мен.Тогава си казах:"О,понякога познанието пречи на човека,не бива да знае и чак толкова!"
Милена Димова:Оставяш ли фантазията ти да те води?
Стоянка Мутафова:Оставям се често на фантазията да ме води.Знаеш ли,когато бях ученичка се бях запалила по книги за Вселената.По цели нощи не спях,а пътувах на крилете на фантазията,бях си измислила моя огледална планета,паралелна на нашата.Много разговарях и с татко за живота след смъртта,смятах,че някъде във Вселената има същата планета като нашата,на която се качват душите ни.И естествено от толкова безсъние и мисли започна да ме боли главата.Вечер не спях,а общувах със себе си -аз от Земята, с другото мое"аз" от огледалната планета.Баща ми се разтревожи за мен и един ден ми каза:"Виж какво моето момиче,спри се,защото ще влезеш в лудницата!"Тогава стигнах до извода, че и фантазията на човек трябва да има някакви граници.Татко ме беше нарекъл:"Моята пътешественичка сред звездите."И аз наистина бях такава!Затова много обичам детството,защото там можеш и имаш всичко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар