Повтори фантазията:Валери Петров"Аз съм човек на надеждата"

Валери Петров:"Аз съм човек на надеждата."

 

От:Милена Димова

Още 15-16-годишен той става верен приятел на буквите, първите си стихове отпечатва още през 1936 г. в сп. "Ученически подем". През 1938 г. излиза от печат първата му книга "Птици към север", - тя е с псевдоним Асен Раковски. Завършва през 1944 г. хуманитарна медицина в Софийския университет. Автор е на много стихове за деца и възрастни, на киносценарии и пиеси, на стихотворни преводи от различни езици. Между най-известните му поеми са "Палечко", "Тавански спомен", "В меката есен"... По негови сценарии са направени българските филми - "На малкия остров"(1958), "Слънцето и сянката"(1962), "Рицар без броня"(1966) и др...Превел е на български творбите на Шекспир, на Джани Родари, Ръдиард Киплинг, Сергей Михалков...

"Поетите са като кокошките. Снесем ли яйце, веднага искаме да го изкудкудякаме."/Валери Петров/


"Светът, в който живеем, наистина е ненормален, дълбоко несправедлив, жесток, вие знаете. Но пък изкуството винаги е било - освен отражение на съществуващото - още и сражение за нещо друго, по-добро от него. И аз мисля, че дълг на всеки човек на изкуството е да участва в това сражение с малките си сили..."  /Валери Петров/

„Животът е зиг-заг, има тъги и радости, но е хубаво да има линия."
/Валери Петров/ 

"Знае ли със сигурност всеки от нас защо върши някои неща? Така е и за писането. Някои от мотивите ни навярно се крият в подсъзнанието, а осъзнатите са тъй преплетени, едни са достойни, други - не дотам... Мисля, че при мен главните са: необяснимото щастие от самия процес на писането; после суетната радост, когато написаното от теб се хареса и докаже твоята способност; после нуждата да споделиш с някого своите радости и болки... И да не премълчаваме надеждицата - да, има я и нея! - с нещичко от многото изписано да останеш поне за известно време в паметта на хората. (Казвам тези неща, защото съм противник на митологизирането, особено в областта на изкуствата, където нещата са недоказуеми.) После - и далеч не на последно място, как можах да го пропусна! - действа и горещото желание да участваш чрез изкуството си в обществения живот, да внушаваш на колкото може по-голям кръг хора своите убеждения и да им вдъхваш своята надежда в доброто бъдеще."
/Валери Петров/

Добрите писма 

Валери Петров
Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!  

Тоз живот



Валери Петров
 
Не че ми е леко на душата
в този час пред есенния здрач,
но ми радва някак сетивата
пъргавия тенисен играч,

който като праскова откършва
топката, вгнездила се в телта...
Ах, не искам тоз живот да свършва
през еднопосочната врата

и да знаех фаустовско слово,
бих започнал още в този миг
не от младост, а съвсем отново,
от първодихателния вик!

Но си мисля: ако бях туй бебе
или там едно от тез деца,
то нали не бих те имал тебе,
мой живот, изпълнен със лица,

с гласове, с приятели, с играча,
с Витоша във синкава мъгла,
с тролейбуса, който там закача
своите пияни пипала...

Не, да се разменям не желая,
моя си живот аз искам тук.
Бил към края, нека е към края!
Тъжен, весел - тоз и никой друг!