Сидхарта Гаутама Буда:"Ние сме това,което мислим."
Сидхарта Гаутама е индийски духовен учител, поставил началото на будизма. Думата Буда е титла на първото духовно пробудило се същество в една ера.Изследователите твърдят,че Сидхарта е историческо лице, макар
че животът му често се представя в ореола на легенди и митове. Бащата на Буда бил цар.Неговата майка царица Маха Мая и съпруга на цар Сидходана била
колиянска принцеса. Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е
заченат царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в
дясната й страна и десет месеца по-късно Сидхарта се родил.
На новороденото дете е дадено името Сидхарта. Означава "този, който постига целта си".
Сидхарта Гаутама е роден в началото на май, при пълнолуние.
По време на честванията на раждането, отшелника-ясновидец Ашита тръгнал
от планинското си жилище и обявил, че детето или ще стане велик цар,ако бъде опазен да не вижда страданията,старостта и смъртта на обикновените хора отвъд двореца, или велик свят човек,ако се ориентира към духовното.
Майката на Сидхарта умира дни след раждането му,затова той бил отгледан от своята леля и нейна по-малка сестра.
От ранно детство бил заобиколен от здраве и красота и се радвал на
изтънчено обучение.
Текстовете го описват като висок, силен и синеок,когато възмъжавал.На 29 години, той излязъл от двореца за първи път и срещнал
един стар, един болен и един умрял човек - преживявания, които до
момента не познавал. Тогава осъзнал, че няма нищо постоянно и
напуснал двореца .При осъзнаването на неизбежността на старостта, болестта и смъртта,
както и непостоянството на всичко, той се почувствал дълбоко
разтревожен.
В нощта на своя 29
ти рожден ден Сидхарта скъсва с
живота си на принц и тайно напуска двореца,съпругата си,за която се оженил,когато бил на 16 и новороденото си дете.Подстригва късо косата си и се отправя на продължително пътешествие, целта на което е да получи познание за живота от всичките му страни.
Преданието разказва, че докато медитирал случайно дочул поуките на един музикант, който пътувал с ученика си
наблизо. Музикантът показвал на ученика колко трябва да са опънати
струните на китара, за да произведат нужния звук и казвал:„Ако не ги опънеш достатъчно,
няма да получиш нужния звук, ако ги опънеш прекалено, струните могат да
се скъсат и пак няма да получиш това, което ти трябва.“
Тогава дошло и прозрението на Гаутама. Средният път, златната среда, никога в крайностите.
Буда разбрал,че нито животът в
охолство и задоволяване на всички капризи, нито лишенията и аскетизма
могат да премахнат страданието.
Будизмът не е точно религия, а е по-скоро философия.
Буда казва, че непрекъснатото желание за неща, които
да притежаваш е опит да се запълни някаква празнота в теб, някаква
липса. Колкото повече се стремиш да запълниш тази липса, толкова
по-празен се чувстваш. Задоволяването на желанието е една илюзия за
щастие, което трае твърде кратко – щастлив си само за краткия момент,
когато получиш желаното,а после отново искаш друго. И така всяко
задоволяване на желанията води до нови желания. Освен това, често когато
желаем нещо, ние отричаме сегашния момент. Непрекъснато мислим за
миналото или бъдещето, живеем в мечти, спомени, а не забелязваме днешния
ден. Тъгуваме за изгубеното минало или се притесняваме за неясното
бъдеще и желаем нещо да се появи, което да ни донесе щастие. Но не
виждаме, че то е тук при нас-не поглеждаме цветята наоколо, слънцето,
което ни гали,не забелязваме и не ценим, а чакаме да дойде утре,
когато ще постигнем желаното.
Да избереш средния път не е проява на нерешителност, а
по-скоро умение да се издигнеш над противоречията.
„Чувството за собственост се измерва не с
вещите, а с мислите. Може да имаш вещи и да не бъдеш собственик”. Буда съветвал да
се притежават малко вещи, за да не им се отделя много време.
Той никога не е твърдял, че има божествен произход, а само, че има Буда природа, семето на просветлението, както всеки друг.
Преди да премине в състояние на нирвана, последните
му думи към
неговите съратниците били: “Нищо на този свят не е
трайно, затова работете упорито за духовното си спасение.”
"- Всичко това, което сме ние, е резултат от мислите, които сме имали.
- Десетки свещи могат да бъдат запалени от една, без да намалят нейния живот. Щастието не намалява, ако се споделя.
- За да живее щедър живот, човек трябва да не смята нищо като свое, когато е обграден от изобилие.
- Омразата не се облекчава с омраза, омразата се лекува с любов.
- Никой не ни спасява, ние самите спасяваме себе си. Никой не може и
никой не би трябвало да го прави. Ние трябва да извървим пътя сами.
-Има три типа хора.Първите приличат на букви,издълбани в скалата.Те лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време.Вторият тип приличат на букви,написани върху пясъка.Те също се разгневяват,но гневните им мисли бързо се разсейват и преминават.Третият тип са онези,които са като букви,написани върху течаща вода.Те не задържат мисли в главата си.Те оставят ругатните и неделикатните клюки да отминават незабелязано.Съзнанието им е чисто и необезпокоявано.
Има три типа хора.
Първият включва онези, които приличат на букви, издълбани в скалата. Те
лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време.
Вторият тип включва онези, които приличат на букви, написани върху
пясъка. Те също се разгневяват, но гневните им мисли бързо се разсейват и
преминават. Третият тип са онези, които са като букви, написани върху
течаща вода. Те не задържат мисли в главата си. Те оставят ругатните и
неделикатните клюки да отминават незабелязано. Съзнанието им е чисто и
необезпокоявано.
Сайтът на Една ЖенаИ
Има три типа хора.
Първият включва онези, които приличат на букви, издълбани в скалата. Те
лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време.
Вторият тип включва онези, които приличат на букви, написани върху
пясъка. Те също се разгневяват, но гневните им мисли бързо се разсейват и
преминават. Третият тип са онези, които са като букви, написани върху
течаща вода. Те не задържат мисли в главата си. Те оставят ругатните и
неделикатните клюки да отминават незабелязано. Съзнанието им е чисто и
необезпокоявано.
Сайтът на Една Жена
- Да гледаш раждането и смърта на съществата е все едно да гледаш
движенията в някакъв танц. Животът е като проблясък на светкавицата в
небето, преминава надолу като порой по стръмна планина."
Сидхарта Гаутама Буда
Няма коментари:
Публикуване на коментар