Джани Родари:"Една добра книга трябва да бъде като една добра играчка."
От Милена Димова
За мен Джани Родари е най-добрият изследовател на фантазията.Нещо повече,опитвал се е да научи децата и техните родители как сами да си измислят приказки,впрягайки фантазията в това приятно занимание.Обичам да пиша и да чета за хора с богата фантазия,за творци с мощно въображение,които ги прилагат в своята работа.В случая, за Джани Родари.Паметен за мен остава мига,в който за първи път прелистих"Прилюченията на Лукчо".
Моята книга беше именно с тази корица,затова приказният свят на писателя отново оживява при вида на любимата книга.После прочетох неговата приказка"Джелсомино в Страната на лъжците" и съвсем се заплених от Джани Родари още на седем години.Но да се върна на фантазията,която е водеща тема в блога"Повтори фантазията".Когато попитали писателя какво го е накарало да напише"Граматика на фантазията",той отговорил:
"Защото винаги се намираше едно дете, което ще запита, и то точно по следния начин: „А как се измислят приказките?“ Всяко такова дете заслужава честно да му се отговори."
Писателят Джани Родари е роден през 1920 година в малкото градче Оменя. То се намира в Северна Италия - край малко езеро с остров по средата, на който се издига стар замък.
Бащата на Джани Родари бил пекар - имал собствена фурна и малък магазин.
Малкият Джани прекарал част от детството си край горещата пещ,заобиколен от тесто,брашно и ухание на домашен хляб. Джани Родари останал сирак на девет години.В една дъждовна нощ баща му излязъл навън, за да прибере на топло бездомно котенце,простудил се тежко и умрял от възпаление на белите дробове,разказва в спомените си приказният автор.
Едва седемнадесетгодишен той започнал да преподава в местните селски училища,защото умеел много добре да общува с децата.Богатото му въображение правело часовете интересни и нестандартни.Често разказвал на учениците си свои измислени детски истории,които те харесвали.Той се отнасял с тях като с възрастни, и умеел да разговаря с децата за всичко.
"Поне скучен учител не съм бил. Къде от обич към учениците, къде от собствена нужда за игра,аз разказвах на децата истории, които нямаха кой знае какъв допир с действителния живот, а още по-малко с така наречения здрав смисъл. Тези истории аз измислях, като си служех с „техническите похвати“ - спомня си за онези години писателят.
"Една добра книга трябва да бъде като една добра играчка - да развлича,да задвижва цялата детска енергия,да предизвиква стремеж да се извърши нещо,да събуди мисли!" - казвал той.
В неговите чудесни приказки малките читатели стават свидетели на необичайни явления -дъжд от бонбони,дворец от сладолед,шоколадов път,подвижен тротоар и стигащ до звездите асансьор.
"Общуването с приказката започва още в тъмните пластове на кръвта.Обичам да пиша приказки,защото тяхната форма ми позволява да говоря за всеки проблем на език,достъпен за децата." -казва той.
“В действителността може да се влезе през главния вход, но за децата е много по-забавно, когато влязат през прозореца.” – пише по-късно писателят.
"Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък - все с имена, подходящи за едно почтено лучено семейство.Трябва веднага да ви кажа, че това бяха добри, но твърде нещастни хора. Какво искате: щом някой се роди лук, често си има работа със сълзи."
Джани Родари започва да пише за деца през 1948 година.През 1951 година в едно детско литературно списание се появява приказният роман “Приключенията на Лукчо”. Тази книга скоро става любимо четиво на децата по света.Преведена е на 30 езика и донася на автора световна слава.
"У нас детската литература не я причисляват към голямата литература. На нашия Колоди с говорещата му кукла Пинокио (в интерпретацията на Алексей Толстой – Буратино) му се наложи да чака признание едва ли не сто години. Така че не съм обиден." -казва шеговито и не съвсем автора по повод късното му признание в родната Италия.
"Фантазията, особено детската, е като необятна страна, населена с причудливи същества, където всичко е възможно. Достатъчно е само смело да отвориш вратата, която води към нея, и да влезеш."
Винаги с удоволствие ще чета приказките и стихотворенията на Джани Родари,защото тренират фантазията ми.Във всеки един момент,когато на случаен принцип отворя негово произведение,от там бликва фантастично настроение,което ме кара да се чувствам щастлива.Има надежда,аз знам,защото "познавам" нейният продавач!
НАДЕЖДА
Ако можех да имам едно
магазинче със две полички,
бих продавал ... познайте какво?
- Надежда! Надежда за всички.
"Купете! С отстъпка за вас!
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
Всеки трябва надежда да има!"
И на всеки бих давал аз,
колкото трябва за трима.
А на тоз, който няма пари
и само отвънка поглежда,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.
из"Небето е на всички"
от Джани Родари
Едно бедно детенце познавам, което
е виждало само на картинки морето.
Решил съм през юли да го взема на плажа
и "Гледай морето!", така ще му кажа.
Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,
защото с очите си момченцето, зная,
ще изпие морето от края до края!
е виждало само на картинки морето.
Решил съм през юли да го взема на плажа
и "Гледай морето!", така ще му кажа.
Но страх ме е много, че когато го види,
ще останат наоколо само пясък и миди,
защото с очите си момченцето, зная,
ще изпие морето от края до края!
Няма коментари:
Публикуване на коментар