Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

Братя Мормареви:""Детето иска да му разкажеш една интересна история, и то да му я разкажеш хубаво.

 

Автор:Милена Димова

Както вече може би сте разбрали,идеята ми е чрез този блог  да разказвам истории за детството.През годините осъществих разговори с над двеста госта в"Повтори фантазията",хора с принос към българската култура и изкуство.Всеки по уникален начин ми разказа най-съкровените спомени за аромати и преживявания от детските си години.
Братя Мормареви са важна част от моето детство със сюжетите и сценарии за филми,които са създали.За жалост вече не са между живите и няма как да ги попитам на какво им ухае детството,какъв спомен пазят за родителите си,за детските приятелства,какво е усмихвало детето в тях като възрастни.
Двамата автори са били словоохотливи и са разказвали за себе си в много интервюта , в свои книги, пред приятели.Опитах се да изчета повечето налични материали в интернет,но ударих на камък.Те рядко са разказвали за своето детство.Затова ще се опитам да сглобя една мозайка от случки,мисли и събития,защото дори и да няма как да разкажа за детството на братя Мормареви,бих могла да припомня за талантливите автори,оставили следи в детството на няколко поколения малчугани с творчеството си и вниманието към  децата. 

  

Те са сценаристи на филмите"Войната на таралежите","С деца на море","Изпити по никое време", "Мъже без мустаци", ","13-та годеница на принца", "Васко да Гама от село Рупча","Задача с много неизвестни"...

 "Детето не можеш да го излъжеш с никакви дълбокомислия.То иска да му разкажеш една интересна история, и то да му я разкажеш хубаво.Ето това е по-трудното в писането за деца.Още в първия си филм"Таралежите се раждат без бодли" излязохме с тезата,че децата се раждат чисти и с течение на времето се развалят.Истината е,че у всеки човек е заложено и доброто и злото.От възпитанието на детето зависи кое ще вземе връх.
Що се отнася до правилата,които трябва да спазва авторът на детски творби,ние не ги знаем.В едно нещо сме сигурни обаче - детето зрител не трябва да бъде оставяно да скучае нито за миг.Затова препоръчваме на възрастните - тези,които не могат да помогнат на децата да им е интересно,когато учат и играят,поне да не им пречат.Ние сме убедени,че децата нямат нужда от нравоучение,а от личен пример." - братя Мормареви.

Мориц Йомтов и Марко Стойчев/както са се наричали/ сливат имената си в едно, съставено от първите три букви на всеки и стават Мормареви.Прибавят и братя,защото са такива по перо.

Животът ги събира през 1953 година в Българското национално радио - редакция „Предавания за чужбина”, където Мориц вече е работел от години, а Марко едва начева първата си работа. От тогава до смъртта на Мориц в Израел през 1992 година те са неразделни и пишат почти всеки ден заедно.

 “Във всеки случай не сме братя, скрихме се зад този псевдоним, когато бяхме по-млади, по-амбициозни и предпочитахме да се смеем на другите, вместо те да се смеят на нас”, шегува се с мотивите на тандема Марко Стойчев.

Мориц Йомтов е роден в София и е десет години по-голям от Марко Стойчев, роден във Варна, но винаги живял в София.Усмихнати мечтатели и фантазьори, за тях писането е радост и забава.

"За съжаление не си спомняме точната година, когато и на нас си се дощя да станем сценаристи. Едни от най-близките ни приятели бяха изявени сценаристи и ние се питахме с какво са по-умни от нас. По едно време пишехме фейлетони, кратки хумористични разкази, обикаляхме редакциите и преживявахме добре. Скрити зад псевдонима Братя Мормареви спокойно изслушвахме всякакви оценки за това, което сме написали. Някои считаха, че правим халтура, а ние си мислехме, че вършим сериозна работа, като се опитваме да развеселим българския народ", разказват навремето те. 


"Не мога да не съчувствам на онези, които си мразят работата", казва Марко Стойчев.

 "Нас винаги са ни интересували съвременните проблеми и като хумористи сме търсили смешните явления в живота. Дълго време се опитвахме да намерим ъгъла, от който смешното изпъква най-ясно. Докато един ден открихме, че детската гледна точка е изключително удобна", разказват още те."Пишем за възрастни, но с герои деца. После се оказа, че това били детски филми, защото каквото и да напишем с герои деца, критиците все го определят като "детско". Не се възпротивихме, дори с удоволствие приехме съдбата на "детски автори", защото обикнахме тази публика. Тя е най-благодарна и искрена, с по-спонтанни реакции."

Как са работили заедно?Сядали всеки следобед в кухнята на жилището на Мориц и започвали да играят американски белот. Докато редят картите си говорели. И така почти четиридесет години, през които написват почти четиридесет сценария и новели, множество фейлетони, скечове и няколко романа. Редуват се на машината за писане и е невъзможно да се определи кой какво е написал.


Карали ли са се? "Няма такъв случай.Шегуваме се и се смеем във всяка една ситуация."


"Животът е смешен и затова си заслужава да се живее" бил техният девиз.

 Днес детските им филми и книги са част от родната класика в киното и литературата. А артистичният им псевдоним е име на детски градини и ясли.
А аз с усмивка си припомням реплики,измислени от тях в "Таралежите се раждат без бодли".

“- Червена точка ти нося! - похвали се той. - Знаех си стихотворението.
-Браво! - похвали го Ташев, взе го на ръце и го целуна по бузата.
- И две черни, обаче!
- Така ли? - правеше се на строг Ташев. - За какво?
- За плюене на другарче. Само един път го наплюх, а другарката ми сложи две черни точки.
- Друг път така да не правиш!
- След училище обаче го плюнах и за другата точка.”
 


"- Ей, - изпречи се Маляка и посегна, но получи такъв шамар, че се хвана за бузата и запелтечи: - Що се бийш, ма!

Вместо отговор момичето му удари още един шамар и си тръгна.

- Пикла! - викна след нея Маляка."