Повтори фантазията - върни се в детството като чиста магия!

Георги Парцалев:"С пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много."

 

 От:Милена Димова

 - Ха-ха, чичо Манчо, снех те!",реплика след,която идва  детският смях на героя от "С деца на море",Пипси.
А ролята на чичо Манчо изпълняваше незабравимият Георги Парцалев.Точно този филм винаги свързвам с детството,защото носи романтизма и аромата на онези години.
Много исках да разбера какво дете е бил Георги Парцалев,но трудно се намират такива подробности за жалост.Всеки е говорил с артиста ,докато е бил жив за ролите му в киното и театъра,за интимни тайни от живота му...,и никой е се  е сетил да го попита за неговото детство!Както и да е, ето какво открих като спомени и разкази от хора,близки до артиста Георги Парцалев.

из:"Тъжният клоун"/Илия Ангелов/. 

"Той с голяма гордост винаги казваше, че е родом от град Левски и никога не го видях да се срамува от това.

Пред мен,майка му си спомняше, че родила сина си около 6 часа сутринта, когато пропявали първи петли. Бай Иван/баща му/ обаче настояваше, че било около 9 сутринта, когато той отварял собственото си магазинче.С чувство за хумор баща му казваше, че точно в 9 часа ревяло и тяхното магаре Минчо, та покрай този факт си спомнял часа на раждане на Георги. Момчето било кръстено на дядо си по майчина линия, който бил свещеник.

Леля Веска/майката на актьора/ казваше още, че Георги бил много плачливо бебе - ревял и денем, и нощем. А сестрата на Парцалев - Сийка, която е с 4 години по-голяма от него, също не пропускаше да отбележи:

  -По цяла нощ плачеше и аз си запушвах ушите с памук и бягах да спя в другите стаи.

Семейство Парцалеви били заможна фамилия. Баща му имал голям магазин. В него продавал всичко: копчета, игли, шевни машини „Сингер“, дори велосипеди. В магазина се предлагали още боза, бонбони и локум, все любими неща за децата. Може би оттам Парцалев обичаше тези лакомства толкова много,нещо което го връщаше в детските му години.

Мечтата на Бай Иван била да направи сина си лекар.Георги обаче не искал да става лекар и да учи медицина, но явно, не се е противил на желанието на баща си. Майка му не вземала отношение по този въпрос. Порасналият юноша обаче прекарвал все повече време в киното срещу дома им и гледал филмите по няколко пъти. Сестра му често го виждала да стои пред огледалото, като се мъчел да си оправи силно щръкналата черна коса. Парцалев много пъти признава пред публика терзанията от детството си:

- Като се погледнех в огледалото виждах, че нямам красотата на Шарл Боайе и Кари Грант. Това бяха много хубави мъже, със завидна красота, а аз бях много по-слаб, отколкото сега, косата ми стърчеше на всички посоки и единственото, което имах бяха очите, които светеха в тъмнината. Тогава не знаех, че освен красота, за да станеш актьор, трябва и нещо друго.

Тринадесетгодишен Парцалев решил да се възпротиви на баща си и един ден му казал:

  - Тате, аз искам да стана артист. Не искам да уча за доктор.

  - Ще станеш, няма къде да идеш, ще станеш! - отсякъл бай Иван, - Искаш Дончо да не е сам в града!

На гара Левски имало един артист на име Дончо, който бил вечно пиян. А на гарата - кал колкото щеш. Та въпросният Дончо ходел окалян от главата до петите.

  - Погледни го, - казвал бай Иван, - ако искаш да приличаш на него, добре! Аз искам лекар да те направя, а ти артист, та артист. Няма да стане!"

Майката на Георги Парцалев казвала:" Знаех си, че ще стане артист и то добър, защото от малък много ме лъжеше, като порасна започна да лъже по-малко. Сега вече не лъже. Сега хората го лъжат, защото много вярва в тях. Иначе мен понякога пак продължава да ме лъже."

Актьорът си спомня за това време:„Тогава послъгвах майка ми и тя за наказание ме връзваше за ябълката в двора. Положението беше поносимо до 12 часа, когато банковите чиновници, които работеха срещу нас, излизаха в обедна почивка. За да не ме видят в такова унизително положение, започвах да тичам с въжето около дръвчето и се намотавах около него, сякаш си играя.“ 

Георги Парцалев бил известен и с пословичната си любов към децата. Още когато кукленият театър се намирал на улица “Пиротска” №117, Парцалев играел без хонорар ролята на Чичо Панталей.

 

"Има три неща, които човек не може да си купи с пари. Едното от тях е здравето. Второто е, че с пари не можеш да накараш някой да те обича, ама искрено и много. Да те обичат, защото имаш пари е гадно, низко и печално. Третото е истинското приятелство. То с пари също не се купува. Ако не е истинско, един ден то се разваля и нищо не може да помогне." - Георги Парцалев.

"Жоро, гледам тези неща и си спомням за веселото ни детство, когато се катерехме по къщите и бягахме по улиците. После пораснахме, а ти ми правеше чудесни серенади. Винаги ще те запомня весел, симпатичен и добър приятел. Спомням си често за теб". 
Това е написала в книгата за посетители Донка Цончева в къщата музей на Георги Парцалев.