Милена Димова разговаря с гимнастика Йордан Йовчев в "Повтори фантазията"

Йордан Йовчев : “ Приятелствата носим от детството."

 

Автор:Милена Димова

 

Милена Димова: Какво е за теб детството и завръщаш ли се чрез спомени в онези години?

Йордан Йовчев: Връщам се и то съвсем съзнателно.Особенно,когато си ходя в моя роден град Пловдив и си спомням как съм прескачал стълбите на слизане или на качване към вкъщи.Много истинско чувство е човек да пази детето в себе си като свой най-добър приятел.

Милена Димова: В детството ли се чувстваме най-свободни,най-можещи?

Йордан Йовчев:  Не знам,най-сигурни или пък най-свободни,може би във всяка възраст има неща и обстоятелства,които те карат да се чувстваш добре.Истина е това,което казваш за свободата в детството,защото тогава нямаш ангажименти и трудности,не осъзнаваш живота колко динамично се развива.После идва това осъзнаване,а с него и загубата на истинската ни свобода.
Ние сами ограничаваме собствената си свобода.Така е устроен света – не можем да стоим отстрани с акъла на малко дете,трябва да сме в него,естествено е да сме в него.И като влезем в света идват и нашите трудности./смее се/.
Милена Димова: На какво ти ухае детството?

Йордан Йовчев: На моя роден град Пловдив,на моите родители,на моите приятели от детството..И до сега винаги,когато имам свободно време си ходя до Пловдив.Старая се да бъда по-често до стадиона,до залата,играя често тенис до комплекса,в който съм израснал.Всички тези места аз свързвам със своето детство.,когато се изграждах и като спортист.
Милена Димова: Кой те насочи към спорта в детските години?

Йордан Йовчев: Иван Славчев се казва треньора!Тогава имаше една хубава практика треньорите ходеха по училищата и търсеха млади спортисти деца,които имат потенциал,и които евентуално ще го развият.
Милена Димова: Казваш,че никой няма да го разстрелят,ако не успее?

Йордан Йовчев: Ами в спорта първо трябва да осъзнаеш защо изобщо си там,трябва да имаш ясна идея какво искаш да постигнеш на едни олимпийски игри например.Има хора,които са само за принципа.Аз обикновено отивам с ясната цел да се представя максимално добре по най-добрия възможен начин за момента.Ето да вземем поредното ми участие -много хора очакват златен медал от мен.Не казвам,че съм се предал и не отивам за медал.Трудно ми е,боря се всеки ден да влизам във форма и не мога да твърдя,че се получава,но аз се надявам до последния момент,че ще постигна добра форма.Вярвам в своите възможности,затова ти казах,че преди всичко спортиста трябва да знае защо е в спорта.

Милена Димова: На нас като зрители и фенове понякога ни се струва много лесно отстрани как играете и правите всичко с привидна лекота.Трудно ли се играе,когато сте контузени и имате физически болки?

Йордан Йовчев: Стискаш зъби!Гимнастиката е спорт, в който травмите наистина са тежки.И аз си имам сериозни болки и травми,които не казвам,че отшумяват с времето,но успявам да ги превъзмогна.Всичко си оказва влияние- и травмите,и болките, и възрастта и като ги събереш всички тези работи идват понякога в повече.Как успявам?Не знам,дано да успявам.

Милена Димова: От къде черпиш енергия и сила?Как поддържаш вярата си?


 Йордан Йовчев: Вярвам,че винаги мога да се справя въпреки трудностите.Имам желание и го правя!Всеки ден водя борба със себе си,такъв ми е спорта – аз съм сам със себе си и с уреда,на който играя.Затова ти казвам,че всеки ден водя борба със себе си и със своите чувства и желания.При нас главата играе важна роля,говоря като разум.Тя кара в трудните моменти тялото да се движи,защото тогава логиката ти казва да седнеш и да си починеш.

Милена Димова: Проектираш ли победите си в своите мисли?

Йордан Йовчев: Бих желал да кажа,че имам реална преценка,но и предчувствието играе важна роля.Ето, в Атина 2004 та година толкова сигурен се чувствах,цялата сила беше в мен и я контролирах максимално добре. То си личи – спортиста често с поведението си, с погледа си,с играта си заявява сериозна битка за първото място.

Милена Димова: Има ли приятелства сред конкуренцията,вие все пак се борите за един медал?

Йордан Йовчев: /смее се/.В гимнастиката всички сме приятели.Всички много добре знаем какво отнема нашия спорт като време,дисциплина,мобилизация,за да уважаваме достатъчно противника.

Милена Димова:Как избираш приятелите в живота си?

Йордан Йовчев: Може би като всички останали хора,за мен приятели са тези,които не ме натоварват психически,сред които се чувствам добре.Те винаги се броят  на пръсти.То не може с всеки да бъдеш приятел!

Милена Димова: Доверчив ли си към хората?

Йордан Йовчев: По принцип,да.Иска ми се да вярвам,че всеки човек носи и доброта в себе си.Тези,които не я носят или я изкривяват бързо лъсват и това също не е лош вариант,за да избягваш подобен род хора.Всички носим и доброто и лошото в себе си и тук идва борбата в духа и в характера на човек да може да изкара и да прояви своите добри качества.

Милена Димова: Човек носи ли качествата си на победител от детството?Усеща ли се дали едно дете ще стане добър спортист още в детските години,например?

Йордан Йовчев: Да,ние имаме деца,които са победители в много ранна възраст 7-8 годишни,те са уникални!Може би и китайците,ако ги видят ще им завидят колко добре се развиват в тази област.Но тук и треньора е много важен – той трябва да накара детето да се почувства победител и да заобича гимнастиката като свой спорт.После,когато е необходимо да го нахъсва,да го нервира или да се оттегля.Фина работа е треньорската професия,заради треньора спортиста може да извърши чудеса, или обратното.Трябва винаги да има баланс и синхрон между младия спортист и неговия треньор. Задължително трябва да има и приятелство!Ето,виж колко е важно приятелството не само в живота,но и в сферата,в която си решил да се развиваш.Затова вярвам,че приятелствата ги носим от детството и Дай Боже да ги увеличаваме с годините!