ХВЪРЧИЛОТО ХВЪРЧИЛАН
от Милена Димова
Хвърчилан е в небесата,
за да радва той децата
вчера Гошко полетя
с Хвърчиланчо над града.
Татко му реши да го разходи
в езеро да пускат параходи,
там за радост на децата
бяха Хвърчилан и хвърчилата:
-Татко, искам го това хвърчило
дето в храста се е скрило
да потичаме на воля
тате, много ти се моля!
-Е,добре момче игриво
ето ти това хвърчило,
но внимателно,защото
хвърчилата вдигат те високо.
Трябва сила и умение,
а и повечко търпение
тази шарена играчка
вятърът да не измачка.
-Хвърчилан е мой другар-
викна Гошко техничар
и със него към небето
ще летим, ала полека.
И детето запъхтя:
-Виж ме тате, аз летя.
Всички вдигнаха глави
към блестящите очи.
В езерото параходи
нямаше едно дете да води,
викнаха те от водата
-искаме и ние в небесата!
Ето, че неделята отмина
Хвърчилан и Гошко
тръгнаха двамина,
Гошето прибра го в чекмеджето,
„Лека нощ” му пожела момчето.
И на сън остана му мечта
Хвърчиланчо яхнал на гърба
нищо, че е в чекмеджето
Хвърчилан дори на сън летя с детето!
Милена Димова на литературна среща с деца
Няма коментари:
Публикуване на коментар