Ние мечтаем, копнеем, бленуваме,искаме хиляди бивалици и небивалици. Понякога,казвам го от личен опит "най-невъзможните" ми фантазии са се случвали и са се оказвали съвършено реални за разлика от други,за които съм смятала,че са най-естественото нещо на света.
Кой казва какво е възможно или не?Ние и само ние.Кой прави ситуацията възможна?Ние и само ние благодарение и на нашата вяра.Защото много често съм имала волята,но не съм имала вярата.
Докато"невъзможното" е било повече плод на моята съвършена истинска вяра то винаги се е превръщало в реалност.Не същото мога да кажа за волята.
Аз продължавам да издебвам като котка всяка ситуация превръщайки я в игра.Така и пътя ми към възможното или не съвсем е винаги приятен,защото се забавлявам през цялото време.
Няма коментари:
Публикуване на коментар