детска приказка
Автор:Милена Димова.
ГЛАВА 1
Най-прекрасният ден.
Ноа разтърка сънените си очи,изтегна гъвкавото си телце в продължителна протяжка,после обу мъничките си обувки и погледна към небето:
- О,днес ще е най-прекрасният ден в живота ми! - възкликна той и грабна плетената кошница,която висеше на тънко пиронче,забито на стената:
- Ще набера гъбки и ще си сготвя вкусна супа. Ще събера малинки,за да си направя десерт,ще прекопая зеленчуковата градинка,за да имам пресни зеленчуци за салата.Ще полея с утринна роса събрана в лейката прекрасните си цветя,за да радват очите ми.
Мравката Мари слушаше отстрани как Ноа си нарежда какво ще направи:
- Здравей Ноа!Всичко в живота ти се повтаря все в този ред всеки ден.Не ти ли омръзна?
-Не,защо?Най-прекрасният ден не е за изпускане Мари.
- Но за теб всеки ден е най-прекрасен.Как веднъж не те чух да се оплачеш,че нещо не ти е наред?
- Че защо да се оплаквам мила съседке?
- Нямаш ли и лоши дни,Ноа? Ето,днес аз имах грижи с едно от моите малки мравчета,което не искаше да работи заедно с нас,а стоеше затворено в мравуняка и се преструваше на болно.Вчера пък не успях да донеса една голяма сламка,затова се наложи да отклоня съпруга си от задълженията му...изобщо все някакви проблеми изникват пред мен.
- О,това не са никакви проблеми,Мари!Аз такива дреболии дори не ги и забелязвам.Проблем е да живееш без приятели и без обичаните от теб същества.Да няма с кого да поговориш ,да нямаш храна на масата и то не по твоя вина,защото не си я отгледал и набрал,ами защото почвата е отровена и е спряла да ражда.Проблем е да си болен и да няма лекарство за болестта ти.
Мари не каза нищо,но се замисли над думите му.Спря,огледа се,усмихна се на слънцето и продължи по пътя си спокойна.Ноа промени за миг настроението й.Дали не беше вълшебник?
Няма коментари:
Публикуване на коментар